начало > Християнски живот > Децата със специални потребности

Децата със специални потребности

Публикувана: 12.09.2023
Автор: Цветанка и Радостин Марчеви
Прочетена: 450
Коментари: 0

Сподели

Има хора, които са невидими. Не защото не се виждат, а защото мнозина предпочитат да не ги забелязват. Хората със специални нужди често са такива хора.

Едно от достиженията на съвременната медицина е т. нар. преднатален скрининг – нероденото дете се изследва, за да се установи вероятността да се роди със специфични заболявания или генетични аномалии. Един страничен резултат е, че когато такава аномалия се открие или дори когато има само подозрение за подобна възможност, лекарите често съветват родителите да направят аборт. Така такива деца изчезват, без почти никой да чуе за тях. Те са част от тези невидими хора, за които ви казах.

В миналото в България имахме практика те да бъдат изолирани в специални домове в затънтени места, така че да не се виждат. Какво се е случвало там все още не знаем напълно, но някои от нещата, които започват да излизат наяве приличат на филм на ужасите.

В момента има натиск подходът да се промени изцяло и децата със специални нужди да бъдат доколкото е възможно интегрирани в среда със свои връстници. Но дори тогава те често остават не напълно видими – поне докато не направят нещо, което да ги открои. Понякога това става по драстичен начин.

На 14 декември 2012 г., двадесетгодишният Адам Ланза, се събужда, става от леглото, застрелва майка си и след това избива 20 деца и 6 човека помощен персонал в начално училище в САЩ. Ланза е бил диагностициран със синдром на Аспергер, който попада в аутистичния спектър. Симптомите при него са били забавена реч и сензорно разстройство, но за сметка на това е бил много умен и е постигал отлични успехи в компютърните науки, математиката и езиците. Отначало акцентът е върху неговата диагноза Аспергер, която се сочи в медиите като причина за насилието, докато специалистите не се намесват с редица изявления, че това всъщност не е вярно. Едно от нещата, които хората занимаващи се със случая обаче установяват е, че той е бил социално изолиран.

Може би това брутално убийство е бил последният вик на социално невидимия Ланза, с който той искал да покаже, че съществува.

Децата със специални потребности повдигат редица въпроси към църквата – някои от тях свързани с практиката и етиката, а други са богословски.

Традиционно голяма част от християните гледат на водното кръщение като необходимо за спасението. Затова в един момент те са започнали да си задават въпроса: „А какво става с малките деца, които са починали преди да бъдат кръстени? Изгубени ли са те?“ Пред християните, които практикуват кръщение по вяра този въпрос не стои, понеже те виждат връзката между спасението и кръщението по различен начин. Но в една преобърната форма той се връща и при тях.

Кръщението по вяра освен всичко останало изисква тя да е умствено осмислена – поне в някаква степен. Какво обаче правим с хората, които не са способни на такова когнитивно осмисляне, но които са част от вярващата общност? Те идват на богослужение – седмица след седмица, понякога даже година след година. Те търсят общение с вярващите по своя собствен начин. Радват се да бъдат част от общността, която се покланя на Бога. Но ние не сме сигурно колко точно са в състояние да осмислят благата вест. Какво правим с тях?

Има няколко варианта. Можем да откажем да ги кръстим – но това означава, че не вярваме, че те са приети от Христос. Това ще изразява нашето убеждение, че когнитивната недостатъчност елиминира възможната на Христос да достигне спасително до даден човек.

Можем да кажем и обратното – че Христос има някакъв специален начин да спаси такива хора дори те да не са в състояние да осмислят достатъчно ясно Неговото дело на кръста. Но ако изповядаме това, то би трябвало да кръстим тези хора, понеже кръщението изразява именно тази спасителна обвързаност на човека с Христос.

И няма причина да спрем до кръщението – същата логика лесно може да се приложи и към църковно членство, към вземането на Господна трапеза и към ред други неща.

Това са доста спекулативни въпроси и аз няма да се опитвам сега да им дам отговор. Но искам да ви обърна внимание, че колкото и да са спекулативни техните отговори имат значение – в определен смисъл дори доста практическо значение и последствия – така че ние като църкви нямаме право да откажем да се занимаваме сериозно с тях.

Следва продължение...

Сподели: