Четвъртък, 17.06.2021

Вестник Евангелски

Стих на деня"Но даже ако пострадате за правдата, блажени сте; а "от тяхното заплашване не се бойте, нито се смущавайте"." 1 Петър 3:14

OnLine
RSS Facebook Twitter

Политическо събитие ли е Рождество?

Main Pic
Публикувана: 23.12.2020
Автор: Радостин Марчев
Прочетена: 600
Коментари: 0
Преди време публикувах превод на статията на д-р Майкъл Бърд "Истинското значение на Рождество: вярвайте в Бога, съпротивете се на империята", отпечатана в The Washington Post. Под нея се появиха няколко интересни коментари, които ме провокираха да обясня малко по-подробно връзката, която виждам между събитието, чествано на християнския празник Рождество и световната политика. Нямам представа дали д-р Бърд би се съгласил с това – написаното тук е изцяло мое мнение.
 
1. Рождество не е нито основно, нито единствено политическо събитие – преди всичко останало то е раждането на Бога-Творец в създадения от Него свят чрез Светия Дух и дева Мария „за нас и за нашето спасение,” както се казва в Символа на вярата. Исус се ражда, за да спаси „людете Си от греховете им” (Матей 1:21). Това е централното му послание, което християните празнуват.
 
2. Рождество няма нищо общо с еврейския политически месиански национализъм – идеята, че Бог ще изпрати един Месия, който ще бъде военен лидер на еврейския народ и ще го поведе към освобождение от римляните, а след това и към покоряване на целия свят. Макар съдбата на езическите нации да е разглеждана по различен начин от различни течения в еврейската религия от времето на втория храм, богословският национализъм, централното място на евреите като богоизбран народ, остава водещо във всички тях.
 
Макар да се ражда в Израел и от жена-еврейка, Исус практически събаря стената между евреи и езичници, осигурявайки на всички еднакъв достъп до Бога чрез Себе Си, като по този начин създава един народ (Еф. 2:11-14 и др.).
 
3. Исус не отправи послание за някаква християнска политическа система, която вярващите в Него трябва да наложат в света. Под това имам предвид, че не можем да кажем, че монархията (конституционна или пълна) е по-християнска от либералната демокрация или, че националисткият консерватизъм е по-християнски от да кажем либерализма – в множеството им разновидности (виж статията на Тимъти Келър – Как християнството пасва на нашата партийна система? То не пасва). Всеки път, когато започнем да свързваме републиканската партия или консерватизма (или друго политически течение) с християнството ние се изправяме пред опасността от идолопоклонство. Това се е случвало в други части на света и последните събития в България показват, че вярващите у нас съвсем не са имунизирани срещу него.
 
4. Въпреки това Рождество има много силно политическо послание, което никой християнин не може да пренебрегне. То се изразява на първо място във факта, че Христос се ражда като цар – и Новият завет много ясно и силно подчертава този факт. Приемането на Исус за цар означава, че верността към Него стои над верността към всеки цезар, правителство или водач на политическа партия. Вярно, християните трябва да се покоряват на светските власти, но това има граница – моментът, в който подчинението към тях влезе в противоречие с верността към Христос. Това прехвърляне на верността е ясно политическо послание, което не може да бъде подминато.
 
Новият завет отразява тази тенденция по начин, който често е доста неуловим за съвременните читатели, но е бил много ясен за първите християни. Неговите автори често вземат речника използван за римския император и го прилагат към Исус – нещо, което не е можело да остане незабелязано. Съвсем не случайно обвинението към апостолите в Солун е изразено с подчертано политически език:
 
Те всички действат против Кесаревите укази, казвайки, че имало друг цар Исус (Деяния 17:7).
 
Този факт има дълга история, написана с кръв в ранните гонения на църквата.
 
5. Рождество има още едно непряко политическо послание. пряко следващо от това, което вече казахме. Ако Христос е цар, който изисква лоялност на първо място към Него, а християните са граждани на Божието царство, то земният политически живот следва да бъде оценяван преди всичко през призмата на етиката на това царство. С други думи, християните могат и трябва да участват в политически живот, но трябва да правят това преди всичко и на първо място не като либерали, консерватори, монархисти или социалисти, а именно като християни. Това не означава, че те трябва да създават християнски политически партии, а че оценката на всяка земна политика трябва да бъде изградена върху разбирането им за нейното съотнасяне с ценностните на Божието царство. По този начин нещата, които Майкъл Бърд казва за експлоатацията, подтисничеството и насилието намират своята връзка с Рождество – и чрез него с един вид оценка и (често) критика на съществуващите политики именно от „рождествена” гледна точка.
 
Исторически, макар често да са правили грешки, християните имат огромен принос за реализиране на закони. защитаващи слабите, болните, потиснатите, бедните, регламентиращи човешките права и т.н. Нашето западно общество носи ясен отпечатък на християнско политическо влияние върху него. Разбира се, християнството не трябва да се бърка с т. нар. богословие на освобождението – бедните не са праведни единствено понеже са бедни и богатите не са зли поради своето богатство. То не може да се разглежда от гледна точка на класовата борба, ако иска да остане автентично християнство. Подобни тенденции още веднъж показват опасността от идолопоклонство, която редовно се проявява.
 
6. По този начин Рождество не е единствено политическо събитие, но то несъмнено е и такова. Християнската вяра е лична, но в определен смисъл тя не трябва да бъде ограбвана от своята обществена изява – както много често става днес – и затворена в личното пространство напълно откъсната от обществения живот. Човек не може да бъде християнин, когато се моли в скришната си стаичка, но да престава да бъде такъв на работното си място. Когато последното се случи, тя престава да бъде християнска и се превръща в нещо друго, понеже нейният praxis е сериозно увреден.
 
7. Политическите реалности често са много сложни. Да кажем, че християнската вяра има отношение към тях, е нещо съвсем различно от това да твърдим, че вярващите са на едно мнение относно правилния или най-добрия начин на действие в дадена ситуация. По този начин християните могат да бъдат част от различни политически партии, да гласуват за различни политици и понякога да подкрепят различни практически мерки. Тук унификация няма и не може да се очаква да има. Вярващите трябва да имат свобода да постъпват според своята съвест. Но формирайки своето мнение те трябва да бъдат водени именно от съвест подхранвана и формирана от принципите на Божието царство.
 
8. Разбира се, всичко това е крайно опростено.
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg