начало > Новини > Пътуване в последните дни - стрелите на Нечестивия

Пътуване в последните дни - стрелите на Нечестивия

Публикувана: 30.03.2021
Автор: Васил Кривонозов
Прочетена: 1193
Коментари: 0

Сподели

Предишната част можете да си припомните тук.

И така, върнахме се на онова място. Докато Нечестивият се готвеше да пусне друга стрела, ние минахме отсред и продължихме по пътя. Всички бяхме много уплашени. Всеки един от нас вече беше на щрек. Доста дълго вървяхме. Стигнахме до една пропаст. Единственият начин да минем на отвърдната страна бе да се качим на една много странна машина. Щом стъпиш върху нея, тя се задвижваше. Единият ѝ край беше като прикован гвоздей за нашата земя, а другият - за другата страна. Тя се явяваше като мост между двете страни. Иначе беше огромна. Това е машината за пресяване, наречена Ситото.Тя имаше три степени на сеене, но ние нищо не знаехме, нито пък осъзнавахме. Поглеждайки надолу в пропастта, видяхме и разни крокодили, които чакаха с отворени уста. Между тях бяха и прочутите крокодили: крокодилът на властта, крокодилът на икономиката, крокодилът на политиката, крокодилът на религията, крокодилът на семейни грижи и много други крокодили, които чакаха някаква плячка.

И така, ние стъпихме върху машината, а тя като се задвижи, ни пренесе до средата на пропастта и спря. Ние се изплашихме и то с право. Тогава започна онова сеене. Беше много страшно и ужасно. Всички търсехме да се хванем за нещо, защото това пресяване изглеждаше и много ми приличаше на земетръс. Да, ние се хванахме там встрани. Но изведнъж отнякъде задуха много силен вятър. Беше толкова силен, че ние всички се изпуснахме и бяхме вдигнати от него във въздуха. Но тези, които бяхме облечени в облеклото Божието Всеоръжие, натежахме благодарение на него. Тогава паднахме, но нищо нямаше.

За голямо съжаление, онези, които не си пазеха облеклото, бяха ответи от вятъра и послужиха за храна на крокодилите в пропастта. След малко ситото спря и ние въздъхнахме. Тръгнахме да извървим останалия път върху машината, но тя отново започна пресяването. Това беше втората степен. При първата, вятърът отвя онези, които не бяха облечени в Божието Всеоръжие. Тази степен беше много по-силна от първата. А и вятърът не беше слаб. Сега бяха отвяни онези, които имаха някои неща от облекото, но повечето липсваха. Мъката и страхът в нас бяха смесени. Започнахме да се молим и докато се молехме, настана третата степен на сеене. Всички, които спряха молитвата, бяха отчаяни. Ние обаче бяхме опазени, благодарение на молитвата и облекото. След като ситото спря, ние изтичахме и минахме на отвъдната страна.

Продължихме пътя с много смут и страх. По пътя си стигнахме до едно място. Там имаше табела, на която пишеше следното: „Внимание! Опасна зона!” Защо, обаче, беше опасна, не знаехме, но нямаше и начин да не минем от там, понеже искахме да стигнем на върха. Преди да навлезем в тази зона, мнозина събличаха облекото си. За нищо на света не искаха да ме слушат. Отговорът на въпроса ми: „Защо се събличате?”: „Много тежко това облекло. Кой може да го носи?!” Нищо не можех да направя, а пък и аз бях ранен и си имах моята болка.

Следва продължение...

Сподели: