Четвъртък, 28.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Изборите и християнският политически мироглед

Main Pic
Публикувана: 03.04.2021
Автор: Радостин Марчев
Прочетена: 552
Коментари: 0
Тази неделя ние ще гласуваме. Изборите са важно нещо. Те не решават всичко, но решават много и имат потенциала да окажат влияние върху почти всяка сфера на живота ни. Има хора, които са толкова огорчени и обезсърчени, че вече не виждат смисъл да дават гласа си. Затова те апатично отказват да отидат до урните или „наказват” всички партии като не гласуват за нито една от тях. На практика с подобна постъпка наказаните в крайна сметка се оказват самите те.
 
Християните също ще гласуват и е очевидно, че изборите разпалват силни страни в немалко от тях. В това няма нищо лошо. Ние живеем в този свят и е редно да сме съпричастни и ангажирани с проблемите му. Ние избираме и (понякога) биваме избирани. Но аз се надявам, че именно като християни ние можем да видим по-голямата картина и по-далечния хоризонт.
 
Ние живеем в един свят, който е очевидно несъвършен - свят, едновременно прекрасно създаден, но и обитаван от злото. Библията разказва историята за сътворението и грехопадението – една история за това как светът е обърнал гръб на своя Създател и поради тази причина е изпаднал в объркано и неестествено състояние. Цялата история на Писанието разказва за Божията любов и стремежът Му да възстанови и да примири разбунтувалото се творение. Библията нарича това състояние, в което Бог ще сложи света в ред и ще се справи със злото, страданието и дори със смъртта, „Божие царство”.  
 
Връхната точка на този разказ е идването на Исус в света, за да умре за неговото спасение. Това е моментът, в който Бог на кръста побеждава силите на злото и поставя началото на Своето царство. Но начинът, по който Новият Завет говори за това, както и личният ни опит, показват една неудобна двойственост – Божието царство може и да е започнало, но със сигурност не е дошло в пълнота. Или както се изразява богословът Оскар Кулмън „Божието царство вече е тук, но не още”. В момента ние живеем именно в този период на „вече, но не още” – време на нещо, което е започнало, но не е завършено и утвърдено. И това поражда определено напрежение. Джон Стот го описва със следните категории:
 
Познание на истината. Бог е говорил. Във време, в което мнозина настояват, че никой не може да знае истината със сигурност, нашият Цар ни е дал Своето Слово. Но от друга страна, ние трябва да сме смирени по отношение на своята способност да разберем съвършено това Слово. В областите, в които християните не могат да се съгласят, ние не трябва да сме толкова триумфалистки. „Не още” означава повече любов във второстепенното, повече смирение, диалог, толерантност и отвореност в областите на несъгласие.
 
Лична промяна и растеж. Светият Дух вече е дошъл върху нас, преодолявайки падналата ни природа и егоизъм. Присъствието на царството означава, че ние сме били направени „участници в божествената природа” (2 Петър 1:3). „Вече” означава по-голяма увереност, че всеки може да се промени, че всеки лош навик може да бъде преодолян. Но от друга страна, падналата природа остава в нас и никога няма да бъде преодоляна напълно до идването на царството. Ние трябва да избягваме лесни отговори и не можем да очакваме лесни решения. „Не още” означава повече търпение и разбиране с хората, които израстват. То означава да не бъдем снизходителни или нетърпеливи с грешките и пропуските.
 
Промяна и растеж на църквата. Църквата е общност на Царя. „Вече” означава увереност, че Бог може да донесе съживление и промяна чрез метната църква. Но „не още” означава, че грешките и злото никога няма да бъдат напълно премахнати от църквата. Затова ние не трябва да бъдем груби в критиката си на несъвършените общности, нито нетърпеливо да прескачаме от църква в църква.
 
Социална промяна. Дори сега Христос владее историята (Ефесяни 1:22 и сл.). Посредством „общата благодат” Той е дал на света институциите семейство и управление за ограничаване на злото както и съвест и дарове на изкуство, водачество и наука на мнозина за обогатяването на света. Заедно с проблемите и болката Бог ни е дал по-добро здравеопазване и напредък на медицината, растяща защита на човешките права, премахване на робството, множество протекцкии за работещите и т.н. Тези „вече” средства означават, че християните могат да разчитат да използват божията сила за промяна на социалните условия и общности. Но от друга страна царството все още не е тук в пълнота. Ще има „войни и военни слухове”. Егоизмът, жестокостта, тероризмът и потисничеството ще продължават да съществуват. „Не още” означава че християните няма да разчитат на политическите или социалните планове да донесат пълна праведност на света.
 
Най-общо, тези, които вярват, че царството е единствено „не още”, ще бъдат крайно песимистични и негативни по отношение на възможността за промяна в хората, църквата и обществото. Тези, които вярват, че царството е вече тук ще бъдат прекалено оптимистични  относно възможността за съживление, промяна и трансформация.”      
 
Мисля, че Стот улучва удачния баланс. Ние можем да сме активни в обществото, в което живеем и работим и да очакваме усилията ни да водят до положителна промяна. В същото време ние не трябва да очакваме, че ще се справим със злото и ще донесем Божието царство на земята чрез нашата работа и усилия. Това  е пряко свързано с изборите, пред които сме изправени. Ние можем да гласуваме и да се надяваме нашето участие да носи положителна промяна. Но изборите – дори при най-добри резултати –  никога няма да ни дадат това, което истински търсим и за което копнеем като общество и личности. Единствено Христос може да го направи.
 
Това включва и още един аспект. Във Филипяни 3:15-21 Павел отправя към християните един призив за свят живот.
 
И тъй, ние, които сме зрели, нека мислим така; и ако мислите вие нещо другояче, Бог ще ви открие и него. Само нека [имаме за правило да] живеем според това, в което сме достигнали [същото да мъдруваме] Братя, бъдете всички подражатели на мене и внимавайте на тия, които се обхождат така, както имате пример в нас. Защото мнозина, за които много пъти съм ви казал, а сега и с плач ви казвам, се обхождат като врагове на Христовия кръст; чиято сетнина е погибел, чийто бог е коремът, и чието хвалене е в това, което е срамотно, които дават ума си на земните неща. Защото нашето гражданство е на небесата, отгдето и очакваме Спасител, Господа Исуса Христа, Който ще преобрази нашето унищожено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло, по упражнението на силата Си да покори и всичко на Себе Си.
 
Причината за това, въведена с думата „защото,” е дадена в ст. 20. Защото нашето гражданство е на небесата, отгдето и очакваме Спасител, Господа Исуса Христа. Това не означава, че ние не трябва да се интересуваме какво става с този свят. Всъщност идеята на апостола е точно обратното. Думата, преведена при нас като „гражданство”, може да  означава и „колония”. Изглежда Павел иска да каже, че християните са един вид небесна колония, която се подчинява на небесните правила и живее според тях в едно чуждо обкръжение. Макар царството да не е още дошло в пълнота, ние сме призовани да живеем според неговите стандарти, давайки по този начин свидетелство за него.
 
По този начин различният начин на живот на християните в името на идващия Цар Исус може да бъде виждана като най-важната политическа активност на църквата. Всеки път, когато се събира за поклонение и рецитира Символа на вярата („Вярваме в Единия Бог Отец, Вседържител, Творец на всичко видимо и невидимо; и в Един Господ Исус Христос…”), тя заявява, че нейната първа лоялност не е към някоя политическа партия или социална идея, дори не към собственото ѝ добруване и успех, а към една друга Личност. Всеки път, когато отказва да се съобразява с начина, по който живее този свят и изявява ценностите на Божието царство тя сочи деня, в който Исус ще се завърне. Това е едно от най-силните пророчески послания, които християните могат да дадат. Но за да бъде тяхното свидетелство чуто, то трябва да бъде подкрепено с морален авторитет, който отново и отново, ежедневно е живян на практика. Затова когато решат, че работа за Божието царство означава да вкарат колкото се може повече „свои” депутати независимо от цената или започнат да обслужват интересите на някоя партия, те на практика продават своето първородство за паница леща.
 
Най-силното оръжие на християните не е в това колко силни са политически, а с какъв морален авторитет могат да говорят истината за Божието царство. Истината на силата никога не трябва да потъпква силата на истината (и Истината) в църквата. И ако това все пак се случи това означава, че ние сме престанали да служим на идващия цар и на Неговото царство.
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg