Неделя, 09.05.2021

Вестник Евангелски

Стих на деня"Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече; нито ще има вече жалеене, нито плач, нито болка; защото предишното премина." Откровение 21:4

OnLine
RSS Facebook Twitter

Защо Байдън призна арменския геноцид?

Main Pic
Публикувана: 28.04.2021
Автор: R. Денисън
Прочетена: 315
Коментари: 0
Президентът Джо Байдън влезе в историята през изминалия уикенд, когато стана първият действащ президент на САЩ, признал избиването на около 1,5 милиона арменски християни в Османската империя - днешна Турция - в началото на ХХ век като геноцид.
 
Отне толкова време на Съединените щати да признаят официално ужасяващото клане, наричайки го с точна терминология, тъй като Турция отдавна се смята за важен съюзник в Близкия изток и те очаквано се колебаят да приемат тази класификация. Това, че геноцидът е сравнително неизвестен в сравнение с тези, които се случиха в Съветския съюз и нацистка Германия - и двете изглежда работещи от османската книжка за игра - помогна да се прикрие минимизирането на тежестта на това, което всъщност се е случило.
 
Но, както отбеляза консервативният Бен Шапиро в похвала към Байдън за решението, отстраняването на този пропуск е „отдавна закъсняло“.
 
Геноцидът над арменците се отнася за период, започващ около април 1915 г., когато Османската империя започва да арестува и депортира арменското население в границите си в концентрационни лагери в пустинята. Но мнозина никога не са стиганли толкова далеч. Вместо това османските граждански и военни служители ръководят систематичното масово убийство. Става дума за численост между шестстотин хиляди и над един милион арменски християни по време на цялото пътуване.
 
За да стане ясно защо арменците са мишена за изтребление, обаче, е необходимо да се върнем няколко века назад.
 
Арменците поддържат относително ниво на независимост в региона, докато Османската империя не ги завладява през ХV и ХVІ век. Докато връзката им с османците през следващите години рядко е била лесна - преживявайки различна степен на потисничество в зависимост от това кой е начело и множество други фактори - някои арменци започват да се издигат до икономическа и политическа значимост в империята през 1700-те години. Както пише Роналд Г. Съни, „известността и влиянието на добре образования и космополитен арменски елит обаче имаха недостатък, тъй като той стана източник на недоволство и подозрение сред мюсюлманите.“
 
Когато група арменци от Русия започват да агитират за независимост в края на 1800 г. - призив, който повечето османски арменци отхвърлят - това дава на мнозина от ръководството на империята провокацията, която търсят, да започнат да предприемат репресии срещу християнското малцинство в техните граници. През следващото десетилетие малките въстания са посрещнати с решителна и сурова реакция, довела до десетки хиляди смъртни случаи на адменци.
 
Ситуацията започва сериозно да ескалира, когато през 1913 г. на власт идва по-екстремна група от управляващото младотурско движение и увеличава потисничеството си срещу арменците, като разпространява слухове, че си сътрудничат с чужди сили и ги обвинява за поражението на империята в Първата Балканска война (1912–1913).
 
Когато османците се присъединяват към Германия и Австро-Унгария една година по-късно в Първата световна война, те се опитват да принудят арменците да убедят братята си да се бият на страната на османците. Арменците обаче отказват. След като претърпява силно поражение от руснаците през 1915 г., империята хвърля вината върху арменците и започва масово да убива или депортира християните.
 
До края на войната над 90 процента от арменското население на империята е напуснало или умряло и повечето от оцелелите останки са били принудени или да приемат исляма, или да бъдат изправени пред подобна съдба. Домовете и имуществото им са разпределени между мюсюлманските бежанци и останалите следи от тяхното съществуване са изтрити от културата.
Колкото и ужасяващи да са действията на Османската империя и потенциално опасни, защо решението на президента Байдън да признае официално геноцида е важно за всеки от нас днес?
 
Като начало това, което се случва в Близкия изток, рядко остава в Близкия изток. Докато Америка се готви да изтегли останалите ни войски от Афганистан през следващите месеци, настоящите тенденции - в Турция и другаде - улесняват представянето на сценарий, при който престоят им у дома е сравнително кратък.
 
Бихте ли се присъединили към мен в молитва да се намали напрежението в Турция, но и в региона като цяло? Ще се молите ли също така за духовното пробуждане, което в момента привежда хиляди хора в Близкия изток към Христос всеки ден, продължава и може да бъде част от тази стабилизираща сила?
 
И накрая, геноцидът, убил повече от един милион християни преди малко повече от век, далеч не е последният път, когато вярващите са преследвани в този регион. Въпреки растежа на вярата - и може би поради този растеж - Близкият изток остава много опасно място за служене на нашия Господ. И тъй като ние признаваме геноцида, извършен срещу вярващите отдавна, нека този спомен подхранва молитвите ви за вярващите и днес.
 
Това, което се е случило преди, може да се повтори.
 
Нека се помолим точно сега, това никога да не стане.
 
Източник: Christian Headlines
Photo: DW
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg