Неделя, 09.05.2021

Вестник Евангелски

Стих на деня"Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече; нито ще има вече жалеене, нито плач, нито болка; защото предишното премина." Откровение 21:4

OnLine
RSS Facebook Twitter

Вяра за възкресение

Main Pic
Публикувана: 02.05.2021
Автор: Момчил Петров
Прочетена: 327
Коментари: 0
Вярата във  Възкресението е самата сърцевина на Благата вест. Чрез възкресението смъртта на Христос от трагедия се превръща в наше изкупление и оправдание. Чрез възкресението знаем, че най-голямото зло, смъртта, е победена и това несъмнено означава, че всяко по-малко зло също ще бъде победено. Възкресението дава смислена перспектива на живота. То ни освобождава от страха да не пропуснем невъзвратимо някоя възможност и така да намалим стойността на съществуването си.
 
Във всички тези верни твърдения съществува една уловка, която има потенциал да превърне нашата вяра във Възкресението, в източник на слабост. Ние интуитивно свързваме възкресението с възстановяването на изгубените неща. Като деца сме били конфронтирани от идеята за прекратяване на съществуването на любими хора. Копнеели сме за още време с тях, за връщане на златното време, в което те са били около нас. След това в течение на живота си сме губили още много неща – близки, приятелства, взаимоотношения, семейства. Независимо дали физическата смърт присъства в тези тежки събития, те се преживяват като смърт – загубата и празнината са болезнени, плановете са провалени, мечтите са пречупени. В известен смисъл вярата във възкресението се свързва с вяра във възстановяване на изгубените неща.
 
Но нека се върнем на Благата вест за възкресението. Евангелският разказ свидетелства, че срещналите с възкръсналия Исус имаха сериозни затруднения да повярват, че се срещат с Него. В момента, в който се убеждават, че виждат реалния Исус всички свидетели на Неговото възкресение изпитват огромна радост, но заедно с това и осезаема почуда, каквато човек преживява, когато е изправен пред немислимото до този момент.
 
Колкото и да ни е странно днес, само по себе си възкресението на Исус не би трябвало да произведе този ефект точно върху тези хора. През годините на тяхното ходене с Исус, Той възкресява дъщерята на един началник на синагога, както и синът на една вдовица от град Наин. Макар да не е описан такъв случай, изглежда Исус ги караше да вярват, че същите удивителни неща могат да се случват и чрез тяхното служение (Марк 10:8).
 
Малко повече от седмица преди това те стават свидетели на възкресението на Лазар от Витания, брата на Марта и Мария (Евангелие по Йоан 11:1-44). Лазар престоява в своя каменен гроб дори един ден повече от Исус. Разказът на апостол Йоан свидетелства, че сестрите  възпират Исус от желанието му да отворят гробницата на Лазар с аргумента, че е започнало разложение на тялото.
 
Дори да сте скептични към тази история, разказът на евангелистите за срещите с възкръсналия Исус, свидетелства, че тук се случва нещо повече от познатото възкресение. Има нещо необичайно, ново и славно преобразено във възкръсналия Исус, което съзнанието на свидетелите трудно възприема. Тази психологическа реакция в Евангелието на Лука е описана с израза: „очите им се удържаха да не го познаят“, а моментът на осъзнаването с думите: „очите им се отвориха и го познаха“(24 глава).
 
Йоан описва същия процес при срещата на Мария Магдалена с възкръсналия Исус (20 глава). Плачещата пред празния гроб Мария първоначално го възприема за непознат човек от поддръжката на гробищната градина и Исус трябва да произнесе името ѝ по безкрайно познат за нея начин, за да се отключи психологическият механизъм на разпознаването и откликът към близък човек.
В дните след възкресението същата история се повтаря отново и отново. Макар да отиват на Галилейското езеро, защото Исус им е определил там среща, в ранния сумрак учениците не Го разпознават. Те провеждат един обичаен при такива случаи разговор от лодката, с която ловят риба, със заговорилия ги на брега човек. Налага се Исус да изрече думи, с които да ги подкани да излязат от рибарската си вглъбеност.
 
Христос не просто беше възкресен от мъртвите, макар само по себе си това да е нещо изключително. Той не беше просто човек, прекарал известно време в смъртта, с прекратени жизнени функции, който се е върнал в живота, за да го доживее подобно на Лазар. Макар феноменално чудо, тогава тази история би имала известно сходство с преживяното от хиляди хора в наше време, които са прекарали дълго време в кома, а някои дори с констатирана мозъчна смърт, които къде обяснимо, къде напълно необяснимо, са се върнали сред нас.
 
Възкресеният Исус бил преобразен, бил несъмнено същият човек, но непреодолимо различен. От една страна, тази различност има ефекта първоначално да бъде бавно разпознаван, но в момента, в който свидетелите разбират, че това е същият Исус, с когото са прекарали няколко години, наред с радостта от избегнатата загуба, те разбират, че са свидетели на нещо абсолютно непознато и немислимо, ПОВЕЧЕ от възкресението на Лазар. 
 
Тома, един от учениците на Исус цяла седмица след възкресението не е свидетел на тези срещи и не може да възприеме случилото се. Йоан описва последвалата драматична среща, при която Исус прави обичайните вече неща при Неговите явявания след възкресението – произнася познати фрази, нарича ученика си по име и проявява готовност да му позволи смущаващо директно да се увери, че това е разкъсаното от гвоздеи и прободено от римско копие тяло.
 
В отговор Тома изрича нещо, което до този момент не е казвано никога по отношение на Исус: „Господар мой и мой БОГ!“. В отговор Исус утвърждава изповедта на Тома и казва, че всички, които в бъдеще се присъединят към нея, са блажени. От тези драматични срещи постепенно става ясно нещо, даващо реалните параметри  на възкресението. Исус не просто се е завърнал от смъртта, Той е победил смъртта, смъртта няма повече власт над Него и Той повече никога няма да я преживее. Макар същият Исус, макар в същото тяло, то е преобразено по напълно непознат за нашия свят начин и само по себе си победата над смъртта и преобразяването на тялото на Исус променят всичко, което знаем за естествения ход на човешкия живот и за рамките в които се стремим да го изживеем смислено и добре.
 
Пред очите на апостолите се разкрива революционна нова реалност, несравнимо по-велика от всяко бъдещо радикално човешко постижение – откриването на непознатите континенти, научната и индустриалните революции или проникването в космоса. Един човек не просто се е върнал от смъртта, Той я победил и премахнал от себе си. Неговото тяло носело белезите не преживените страдания, но и удивително обещание към човешкия род.
 
Така християнката вяра във възкресението е не  толкова свързана с  възстановяване на преживените загуби, а с реалността на  трансформация, която ни прави годни да съществуваме в един прославен свят. Вярата във възкресението е вяра в нашия призив да живеем като поданици на идващия свят, по един особен начин тържествуващи отвъд загубите, разделите и неизбежната болка в този свят.  Именно в тази трансформация е скрита и реалната духовна сила, с която можем да бъдем ефективни свидетели на чудото на възкресението и победата над смъртта. 
 
Докато се окажем в бъдещия век отново свързани с хората и нещата с които сме имали истинска духовна връзка.
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg