Неделя, 09.05.2021

Вестник Евангелски

Стих на деня"Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече; нито ще има вече жалеене, нито плач, нито болка; защото предишното премина." Откровение 21:4

OnLine
RSS Facebook Twitter

Обозримото Царство

Main Pic
Публикувана: 03.05.2021
Автор: Момчил Петров
Прочетена: 261
Коментари: 0
Седмиците след Пасха се превръщат във време на осмисляне на случилото се между Петъка на разпъването и Деня на възкресението, но и на нарастващо разбиране на цялото учение на Исус, с което учениците били поучавани през трите години следване на своя Учител.
 
Основният въпрос, който възниква, е „Какво става с Царството?“. Разбирам, че е възможно на този етап да не ви идва на ум да попитате същото, но служението на Исус има за централна тема "Царството". Неговото послание, което поучава в синагогите и градовете на Галилея, е „благовестието на Царството“ (Матей 9:35). Когато изпраща учениците Си сами да проповядват, тяхното послание е „Небесното царство наближи“ (Матей 10:7) и самият Исус е осъден от Пилат като „Юдейския цар“, каквото и пише на обвинителното известие, закачено на кръста Му (Матей 27:37).
 
Възстановяването на Царството е темата на повечето израилеви пророци, които заемат голяма част от Стария завет. Самият Исус, както и майка Му Мария и съпругът ѝ Йосиф са потомци на царствения Давидов род. Когато Исус се ражда, мъдреците от изток разпитват как да го намерят с думите „къде е роденият цар?“, а скоро след  Неговото раждане цар Ирод организира преследване на всички родени наскоро във Витлеем, за да премахне вероятния бъдещ цар (Матей 2). 
 
И така, какво става с Царството?
 
Царството получава огромно ускорение. Исус – Помазаният за цар, което е смисълът на гръцката дума „Христос“(на еврейски Месия), побеждава най-големия от всички врагове. Вместо смъртта да бъде покорена последна, Христос я побеждава преди да освободи Израел и да възстанови Давидовия престол. Сред учениците говори, докосва ги и се храни. Той е Човек от бъдещия свят, когато смъртта ще бъде унищожена, заедно с всички злини, грехове и страдания. Апостолите са свидетелите за това. Тяхната задача е да бъдат свидетели за Христос в „Ерусалим, цяла Юдея, Самария и до краищата на земята“ (Деяния 1:8). Едва сега, те разбират какво има предвид Исус, когато казва „И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът“ (Матей 24:14).
 
Нещо повече, сега те са пратеници не само на Помазаник, за когото вярват, че ще седне на Давидовия престол в Ерусалим, а на прославен Цар, който  се възнася отдясно на Бог и ще се възцари над цялата вселена. Заедно със славата на подобен Цар, това определя и естеството на Царството. За неопределен период, до завръщането на Царя, то ще бъде невидимо, духовно Царство. Паралелно с това Царство продължават да съществуват земните царства. Тяхното влияние, ценности и визия за смисъла и историята ще конкурират, противопоставят и опитват да заличат Царството на Христос. Но Неговото влияние ще се докосне до всичко – история, законодателство, култура, икономика, социални конструкции, но в същото време няма да има видими граници като земните царства. Присъединяващите се към Царството ще сформират видими общности, но не всички участващи в тях ще бъдат истински поданици на Царството. Думите на Христос: „Божието царство не иде така щото да се забелязва; нито ще рекат: Ето тук е! или Там е! защото, ето Божието царство е всред вас“(Лука 18:20-21) предстои да бъдат осмислени и изпитани. 
 
По тази причина и до днес много хора се подвеждат да си изграждат представа за Христос по постъпките на отделни хора, за които се предполага, че са част от Царството или се съблазняват в Христос, заради исторически събития в държави и дела на земни управници, претендирали, че действат от Негово име. До завръщането на Христос, Царството е едновременно видимо и невидимо. Неговото влияние в историята е огромно, но то не съвпада напълно с делата и границите на видимата Църква, още по-малко  на някоя държава, политическа сила или друга държавна или гражданска институция.
 
Към Царството са поканени да се присъединят всички, но не всички, които твърдят, че са се присъединили към него, са го направили в действителност. Нито пък делата на присъединилите се съответстват във всеки момент на ценностите и духа на Царството. Днес Царството е осезаемо, но невидимо. Можем да влезем и да се приютим в него, можем да действаме за неговия напредък, но не можем да претендираме, че то съвпада с нашите пристрастия и естествени желания. Можем да бъдем негови служители, но не и негови управители.  Когато Христос, Царят се завърне, Царството освен осезаемо, ще стане и напълно видимо.
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg