Събота, 25.09.2021

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Какво искат децата

Main Pic
Публикувана: 15.09.2021
Автор: Ивайло Ябълкаров
Прочетена: 344
Коментари: 0
Какво искат жените? Верни приятелки… Романтичен мъж, който да ги закриля… Подреден дом… Време за себе си… Много лайкове по последната снимка в социалните мрежи… Децата да ги слушат… Може би това са желания на жените от списанията.
 
Какво искат мъжете? В популярните сайтове ще открием следните отговори: нова, по-мощна кола; повече пари и по-лека работа; последния модерен телефон; футболният им отбор да е шампион, отново да бъдат млади и желани…
 
В началото на учебната година обаче нека да помислим за децата и техните желания. 
 
Какво искат децата? И нека да бъде малко по-лично: Какво искат вашите деца?
 
Ако запитам 7-годишния си син какво иска, веднага ще си представи магазин, в който може да си избере нещо „за награда”. Или би избрал да не ходи на детска градина и на училище. Със сигурност би се спрял и на опцията често да играе с приятелите си.
 
Ако запитам 3-годишната си дъщеря, вероятно отговорите ѝ ще бъдат от бонбонки до люлки, кучето Лара да е наше или „може ли детско?”…
 
Отговорите ще са различни в зависимост от възрастта, семейните навици, възможности и ценности, но най-вероятно ще се въртят около нещо вкусно за ядене, плейстейшън, нов телефон, колело, „да отидем на море” или да бъде вечна ваканция…
 
А всъщност какво искаме – мъжете, жените, децата, хората като цяло, ще звучи много по-добре, ако  леко го променим и се запитаме: От какво се нуждаем?
Желанията ни са направлявани от рекламите, завистта, прищевките и усещането ни за самодостатъчност, докато нуждите са много по-изчистени, много по-обективни. 
 
От какво се нуждаем?
В Библията има една интересна история. Исус е на път. Около Него тълпа от хора, искат да Го докоснат. Пред портите на града стои просяк. Просякът е сляп. Има нужда някой да му обясни защо е целият този шум. Хората му казват, че Исус минава през града. Слепецът започва да вика към Исус, а тълпата да го мъмри, че е много шумен и не се държи прилично. Исус се спира… Вика го… И му задава странен въпрос: Какво искаш да ти сторя? Разбирайте, „от какво се нуждаеш” или „каква ти е нуждата” (Лука 18:35-43). 
 
Въпросът е странен, защото е ясно, че човекът се нуждае от зрение. Сигурен съм, че Исус знаеше нуждата и проблема, но защо въпреки това пита?
Беше ли възможно слепецът да отговори: „пари”, „място, където да живея”, „нови дрехи”, „приятели”? Не беше ли естествено нуждата на слепеца да е и неговото желание?
 
Понякога нашите нужди не съвпадат с нашите желания.
В Евангелията Исус казва, че не трябва да се безпокоим какво ще ядем или какво ще облечем. Бог знае, че се нуждаем от тези неща. По-важното е да желаем да бъдем с Него (Неговото царство) и да бъдем в Неговата воля (Неговата правда). Тук (Матей 6:31-33) Божият Син ни учи да погледнем над злободневните неща и да осъзнаем, че имаме много по-важни нужди, които трябва да бъдат и наши желания. Той ни уверява, че иска да ни даде всичко, от което се нуждаем: „Не бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царството” (Лука 12:28-32).
 
От какво наистина се нуждаеш? Кои са твоите най-съществени потребности? Ако се замислим, най-вероятно ще установим, че нуждите ни се различават от желанията и прищевките ни.
 
Попитали група деца за техните нужди и ето някои от отговорите им: Искам родителите ми да мислят, че съм специален; Искам родителите ми да са по-загрижени за мен; Искам родителите ми да познават „онази част от мен, която никой друг не познава“; Искам да разговарям с родителите си за онова, което е важно за мен (и да ценят моите виждания); Искам родителите ми да знаят повече за чувствата, които изпитвам.
 
От какво се нуждаят децата?
На първо място децата се нуждаят от време.
Живеем в динамичен свят. Винаги бързаме за някъде, имаме различни задачи за вършене. Напрежението около възрастните се трупа постоянно и не ни достигат часове, а и сили, да отделим пълноценно време за своите деца.
 
Исус имаше време за децата. Той беше много зает. Постоянно се случваше нещо в ежедневието Му: фарисеи, които спореха с Него, болни, за които се молеше, градове и села, които посещаваше, демони, които гонеше. Често не Му оставаше време да се храни или да спи достатъчно. Въпреки това Той намираше време за всеки и показваше милост към онези, които Го търсеха.
 
В едно от пътуванията Му множествата бяха около Него и учениците се опитваха да всяват някакъв ред, така че когато родители доведоха децата си, Исус да се помоли за тях, учениците се намесиха и им забраниха. Скараха се на възрастните (Матей 19:13-14). В този момент Исус изговори знаменитите си думи: „Оставете децата и не ги спирайте да дойдат при мен, защото небесното царство принадлежи на хора като тях“ (Матей 19:14).
 
Исус знаеше, че децата се нуждаят от пълноценно време.
 
Пълноценно време е „неразделено време”, както казва авторът на „5-те езика на любовта” Гари Чапман. Това е целенасочено отделяне на внимание на децата. Посланието е: „Ти си важен. Харесва ми да съм с теб”.
 
Деца, които не получават внимание от своите родители, ще си го потърсят, понякога това може да бъде дори като вършат нещо нередно и забранено, като знаят, че могат да бъдат наказани за това. Много хора с криминални прояви са започнали да вършат престъпления, понеже са искали да „изкрещят” към родителите си: „Имам нужда от време с вас”.
 
Втората огромна нужда на децата е да им бъдат поставяни граници.
Ние искаме децата да растат свободолюбиви и нищо да не ограничава растежа им, но навсякъде има правила – писани и неписани, и когато децата знаят какво се очаква от тях и какво могат или не могат да правят, се чувстват много по-сигурни и спокойни.
 
Представяте ли си какво би било, ако Исус не беше казал какво очаква от нас. Едни от първите Му, записани в Словото думи, звучат като границите, които Той поставя пред Своите последователи.
 
Исус казва, че ние сме сол и светлина и че нашата светлина трябва да сияе пред хората така, че те да могат да видят добрите ни дела и да прославят нашия Баща в небесата (Матей 5:16). И добавя, че е дошъл да изпълни Закона (Матей 5:17). Трябва да бъдем различни в поведението си от законоучителите и фарисеите (Матей 5:20). Исус споделя поредица от мисли с: „чули сте, че е било казано…, но Аз ви казвам…”. Не ви ли приличат тези думи на очертана граница? Бог ни казва, че ако се наричаме християни, то трябва да обърнем внимание на тези думи.
 
Знам какво си мислят някои от вас. Никое дете, а и възрастен, не обича да му казват „не” и какво да прави. Всъщност децата никога няма да дойдат при нас и да кажат: „искам правила и граници”. Но те имат нужда от тях. Колкото по-рано едно дете научи, че родителите му казват „не” на някои негови желания и това не се променя, толкова по-добре.
 
Колкото по-рано едно дете разбере, че навсякъде има норми на очакване и поведение, толкова по-уверено ще може да расте.
 
И последната, третата нужда е добрият пример. 
Чували сме, че децата попиват всичко и често го повтарят. Не е достатъчно родителят само да казва какво е правилно и какво не, а да върши това, което говори или очаква детето му да прави.
 
Историята на Гедеон е интересна с това, че Бог използва един уплашен и неуверен мъж, за да се прослави и да даде победа на Израил. Преди битката Гедеон каза на своите триста войници: „…Гледайте мен и правете същото; и ето, когато дойда до края на стана, правете каквото правя аз…” (Съдии 7:17). Гледайте и правете като мен или следвайте моя пример. От това се нуждаят децата. Някой, който да е пример за тях. Това трябва да бъдат на първо място родителите, но не само.
 
Време, граници и добър пример са три от нуждите на децата. Ние сме отговорни за това да ги поемем. Без да е пресилено и трите можем да обединим в една - любов.
 
Исус Христос ни даде пример за посрещане на тези три нужди.
Той прекарваше пълноценно време със Своите ученици. Учеше ги на важните неща. Изпращаше ги по задачи. Поемаше страховете им. Посрещаше нуждите им. Прекарваше пълноценно време с тях.
 
Той умееше да им поставя граници. Не казваше „да” на всяка тяхна прищявка. Каза „не” на Петър, който Го убеждаваше, че няма да умира. Каза „не” на майката на Йоан и Яков, когато искаше власт и позиция. Представи им правилата и законите на Царството. Поставяше граници.
 
Той им даде пример как да говорят, как да действат, как да живеят, как да служат. Той беше съвършеният пример за тях.
 
Какво искат децата или от какво се нуждаят те? От това - повече да приличаме на Исус!
 
 

 

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg