Четвъртък, 30.06.2022

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Изпитът днес

Main Pic
Публикувана: 16.06.2022
Автор: Т. Георгиева
Прочетена: 182
Коментари: 0
Изпитът днес. И всеки ден от живота ни. 
 
Развълнувани родители, напрегнати колеги, трескаво крачещи ученици. Въздухът е нажежен от безпокойството на предстоящия изпит. Деца застават на стартова позиция за скок. Ще се опитат да извадят от себе си всичко научено. За да преминат ситото  и продължат в следващия отрязък от пътя си. Предстои оценка на наученото.
 
Писах ги и аз  снощи тези двойки и шестици на контролните и класните. Някои ще се зарадват заслужено, други ще се мръщят и сърдят, трети, надявам се, ще се замислят. В живота съм запомнила с благодарност най-взискателните си и строги учители. После като майка, баба и преподавател осъзнах на практика методиката на любовта, оформяща детската личност. Изискваш, обичаш, наказваш, прощаваш, пак връщаш на поправителен, плачеш и се ядосваш с него, но никога не го оставяш да греши безпределно в заблудливата му правота.
 
Нося на плещите си мисията да  насочвам мощния поток на детското израстване. Опитвам се да поставям върху добрите релси човечето, което все още не може  да се движи уверено в дебрите на науките и взаимоотношенията. Уча го да избира важното сред маловажното, да издирва градивното и чудното вътре в себе си и другите. Краката му търсят инстинктивно удобството на асфалта, лекотата на гладкото и комфорта на ескалатора. Дори не вижда  пропастта отляво и пустинята отдясно. Върви унесено и се надява скоро да няма отново изпит и разбити колена. До него зорко е учителят и изпитът. Ще има венец или пепел. Но всичко е заради правилния отвес на къщата на живота му.  Сега още не го разбира.
 
Изпитите в училището живот.  Налага се да ги полагаме. Не знаем кога точно, колко често и върху какъв материал ще бъдат. Идват ненадейно, или като напълно логично следствие от изборите ни. Знаем, че неминуемо стоят като врати от яко дърво по пътя ни. И минаваме през тях или стоим разочаровано пред неотворящата се заключалка на скъсаното изпитване. 
 
Така е устроил пътя на всеки Създателят ни. Имаме греховната склонност да се отклоняваме от правилния път. Отдалечаваме се от попрището на призванието си, завличани от изкушения. Камъни или цели канари заприщват посоката и дълго ги обикаляме, губейки време и сили. Друг път се подвеждаме по очите си, които съдят измамливо. И отново изпит. И отново бодливи храсталаци или стръмен сипей. Пясъците на егото ни завличат надолу. Подхлъзваме се вкупом или самостоятелно, но миг преди да паднем в урвата, Някой ни издърпва с невидима ръка. Или ни оставя за отрезвяващо време в ямата на неученето. Бащински ни изправя на колене и подбутва умореното тяло. Хваща ни строго за ръка или просто ни носи на ръцете Си, когато вече нямаме никакви сили. Като току-що проходили деца ни вдига във въздуха и с обич ни поставя на точното място. Може да е отново километри връщане назад или лъвски скок напред в съдбата ни.
 
Добрият контрол на небето! Добрите изпити на Твореца ни! Бог бди денем и нощем. Бди за избавлението ни, дори когато ние не се замисляме. Бди да не се отклоним безрасъдно много в истината си. Бди по пътя ни през изпитите. Чака ни да влезем в класната стая. И да се учим. Вратата на съдебната зала е под носа ни. Няма да ни се размине изпитът. И слава на Бога за Неговото Учителство в живота ни!                                                                     
"Покажи ми пътища  Си , Господи, научи ме на пътеките Си. Води ме в истината Си и учи ме."
 
                                                                                                                                             Псалм 25:4
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg