Автор: | 04.12.2009
Д-р Мартин Лутер
Превод маг. Радостин Марчев
Това е най-важното послание в Новия завет и най-чистото благовестие. То не само заслужава да го запомним дума по дума, но също така да го четем всекидневно. Колкото повече човек го изучава, толкова по-скъпоценно става то и по-сладък е вкусът му. Искам да изпълня своята задача и да представя едно въведение към посланието – дотолкова, доколкото Бог ми е дал способности, така че всеки да е в състояние да го разбере възможно най-ясно. До този момент то е било твърде затъмнявано от много безполезни коментари,...
вижте повече
Автор: Д-р теол. Доний К. Донев | 27.11.2009
Фрагменти на Библията на френски език съществуват от средата на 12. век в превод на албигойците и валдензите (валди), най-вероятно повлияни от готските фрагменти на Вулфила и протобогомилската текстова традиция. Библията, която Карл Велики използва, е ръкопис, направен от Раул дьо Пресли през 1377 г. През 1476 г. текстът на Новия завет е преведен на френски от латинската Вулгата и отпечатан в Лион. Две години по-късно Жан дьо Рели отпечатва своята Велика Библия, адаптирана от текст на Жирард дьо Мулинс от края на 13. век.
За първи път официално френско...
вижте повече
Автор: | 06.11.2009
Д-р Мартин Лутер
Нюремберг, 15 септември 1530 г.
До почитаемия и достоен Н., мой любим господар и приятел:
Благодат и мир в Христа, почитаеми, достойни и скъпи господарю и приятелю. Получих писмото ти с двата въпроса или допитвания, изискващи моя отговор. На първо място ме питаш защо в третата глава на Римляни аз преведох думите на свети Павел Arbitramur hominem iustificari ex fide absque operibus като че човек се оправдава без дела на закона, но само чрез вяра. И също ми казваш, че папистите (папски пратеници – б.пр.) причиняват голям спор, защото текстът...
вижте повече
Автор: Д-р теол. Доний К. Донев | 30.10.2009
31 октомври 1517 г. – Реформацията е вече факт, на който предстои да промени историята. Предизвикателството за публичен дебат по най-наболелите социални и религиозни въпроси, заковано на портите на Витенбергската катедрала, е момент, който нито църквата, нито историята могат да подминат.
Трите стълба, на които се крепи католическата йерархия, са разклатени завинаги. Лутер предизвиква духовната власт над храма с призив за свещеничество на всички вярващи (светии). Светото папско право да свиква църковен съвет е заплашено от предизвикателство за публичен дебат. И не на последно място – реформацията на църквата, която монахът...
вижте повече
Автор: Д-р теол. Доний К. Донев | 09.10.2009
Немската Библия води своето начало от епископ Вулфила, който още през 4. век превежда почти целия Нов завет от старогръцки на говоримия готски диалект, създавайки най-ранния писмен образец на тутонската филология. Почти хиляда години по-късно се появява цялостен немски библейски превод. Новият текст следва буквално Йеронимовата Вулгата, по подобие на английския превод на Уиклиф от 1380 г. Няколко копия са запазени от този превод в различни библиотеки в Бохемия и Саксония.
Близко до този текст е първото печатно немско издание на Библията, излязло от пресата на Гутенберг в поне 18 различни...
вижте повече
Автор: Д-р теол. Доний К. Донев | 25.09.2009
Интересът, който изданието на Еразъм Ротердамски създава около оригиналните езици на Новия завет, неминуемо се отразява върху еврейската Библия, която попада във фокуса на средновековната църква. Социалният контекст с определена антисемитска насоченост мотивира еврейските диаспори в Европа към утвърждаването на собствена култура на основата на религиозно наследство и идентичност в един бързо променящ се свят. Докато изследването на Еразъм започва трудния път към своя апогей, печатането на еврейски свещени текстове вече е факт с изданието на т.нар. Инкунабула (от лат. – люлка). Инкунабулата в различните си частични издания се появява...
вижте повече
Автор: Д-р теол. Доний К. Донев | 11.09.2009
Първото послание на гръцкия Нов завет на Еразъм Ротердмаски излиза под заглавието Novum instrumentum omne в печатницата на Йохан Бробен в Базел през февруари 1516 г. Второто издание, което поправя грешката в заглавието на Novum testamentum omne, се явява на бял свят през март 1519 г., като включва гръцки текст, новия латински превод на Еразъм в коректура на Вулгата, неговите преводачески бележки и предговор. Следният пасаж e извадка именно от тази версия на предговора на първия печатен гръцки Нов завет, в който Еразъм пише:
Умишлено се разграничавам от тези, които не...
вижте повече
Автор: Д-р теол. Доний К. Донев | 28.08.2009
Последното ни посещение в библиотеката за редки книги и ръкописи към Илинойския университет в Урбана съвпадна с експозицията на колажни печатни издания на староанглийски текстове, между които и няколко от ранните англосаксонски преводи на Евангелията. Специфичността на тези литературни източници, които обхващат периода 643–1154 г., идва от използваната методология за реконструкция на характерната за тази култура устна традиция. Събирането в еднотомни издания и отпечатването им в най-ранните форми на английския печат само по себе си е революционно за времето си.
Преданието разказва, че още монасите на абатството Тивосток в Дейвъншир...
вижте повече
Автор: Д-р теол. Доний К. Донев | 14.08.2009
Настоящата поредица вече неколкократно посвети различни обзорни статии на Синайския кодекс (Codex Sinaiticus) – най-старата цялостна Библия, запазена до наши дни, за която се смята, че е на възраст 1600 г. Първоначалното му представяне бе направено през септември 2006 г., последвано от детайлно изложение след личното наблюдение на ръкописа в Смитсонския център във Вашингтон заедно с ранни ръкописи от колекцията „Честър Бейти” през ноември същата година.
На 24 юли 2008 г. дигитално копие на около 100 страници от пергамента беше разположено в интернет от Лайпцигския университет. Проектът бе обновен през...
вижте повече
Автор: Д-р теол. Доний К. Донев | 31.07.2009
Божията църква (Деяния на апостолите 20:28)
Като изключим дискусията по самия превод на гръцката дума еклесия (събрание), която е преводен еквивалент за еврейската синагога и по това правило получава на български динамичния еквивалент църква, остава по-важното доктринално присъствие на нейното притежателно спрежение. Стихът има 3 главни вариантни четения с догматична важност, както следва:
1. Църквата (събранието) на Бога – този къс вариант присъства в В и още около 20 курсивни преписа, във версиите на Вулгата (както в по-старите издания, така и в клементинското, но не и в Компултенския полиглот), Херкленския сириакски текст...
вижте повече