Автор: Момчил Петров, Весела Илиева, Георги Димитров и Доний К. Донев | 06.02.2006
След 1860 г. д-р Алберт Лонг търси разрешение от турските власти за отваряне на печатница в Търново, което му е отказано. Лонг подава молбата за преместването си в Цариград, като се аргументира с многобройното българско присъствие и че всяка солидна мисия има нужда от представителство в столицата. По това време между 60 и 80 хил. етнически българи живеят в Цариград.
През 1863 г. Лонг се премества в Цариград, където помага на Ригс в подготовката за изданието на българската Библия. Там Лонг превежда и отпечатва религиозни брошури на различни теми, като...
вижте повече
Автор: Момчил Петров, Весела Илиева, Георги Димитров и Доний К. Донев | 18.01.2006
Когато вестник "Зорница" се появява в Цариград през 1864 г., той не е първият вестник, издаван на български език в столицата на Османската империя. През възрожденския период в Цариград излизат около 20 вестника и 9 списания. От 1862 г. Високата порта открива Департамент по печата, който има за цел да цензурира пресата. Българските вестници, издавани в Цариград, са ограничени в либералното си съдържание поради тези тенденции, докато вестниците, издавани на север от Дунав, се отличават с по-радикална идеология. Цензурата над българския печат се извършва от етнически българи или османски чиновници....
вижте повече
Автор: Момчил Петров, Весела Илиева, Георги Димитров и Доний К. Донев | 11.01.2006
Списание "Любословие" се издава от Константин Фотинов в периода 1844–1846 г. Като първо периодично издание на български език то поставя началото на българската журналистика и представлява исторически и литературен феномен с изключително значение като основополагаща печатна медия в националната ни култура. Малко известен е фактът, че реализирането на идеята за списанието се осъществява с прякото участие на американските мисионери, действащи по това време в териториалните граници на Турската империя.
Константин Фотинов е роден около 1790 г. в Самоков, където завършва килийното училище, след което учи в Кидоноя при гръцкия хуманист Теофилос...
вижте повече
Автор: Момчил Петров, Весела Илиева, Георги Димитров и Доний К. Донев | 10.01.2006
През краткото си, едва двегодишно съществуване, сп. "Любословие" е водещо в българската публицистика. Въпреки влиянието на западния медиен стил и подпомагащите го мисионери то никога не се превръща в инструмент на чуждестранните протестантски мисии. Общото дело на Елиас Ригс и Константин Фотинов представлява отчетлив белег за значението на американските мисионери за българската книжнина и влиянието им върху Българското възраждане.
Сп. “Любословие” престава да излиза през 1846 г. Неуспехът на списанието разкрива един хроничен проблем, пред който е изправена ранната българска журналистика през 19. век – краткотрайния живот на множество качествени...
вижте повече
Автор: Момчил Петров, Весела Илиева, Доний Донев | 12.12.2005
През 1857 г. д-р Албърт Лонг започва работа с Методистката мисия в България. През 1862 г. Лонг и Ригс посещават бележития български писател Петко Рачов Славейков в Трявна, който се съгласява да помогне с превода на Библията. Той започва работа незабавно върху ревизирания Неофитов Нов завет. Същата година вторият том на Стария завет е издаден на български. Лонг се присъединява към екипа за ревизиране на Новия завет според източния диалект през 1863 г. и паралелно продължава да помага в превода на Стария завет.
През цялата 1863 г. Славейков работи върху...
вижте повече
Автор: Момчил Петров, Весела Илиева, Доний Донев | 21.11.2005
Според У. Кантон Руското библейско общество още през 1815 г. съобщава за печатно издание на Новия завет на български език. Подобно изявление изглежда неточно, след като българският етнос за първи път е представен (от агента на Британското и чуждестранно библейско общество в Гърция У. Х. Пинкертон) едва през август 1815 г. Три години по-късно Пинкертон установява контакт с българското население на Балканския полуостров и предлага на Британското и чуждестранно библейско общество да обмисли план за евентуалния превод на Библията на български език. През периода 1819–1820 г. Пинкертон пътува през Южна...
вижте повече
Автор: Момчил Петров, Весела Илиева, Доний Донев | 21.11.2005
След като представителите на Британското библейско общество и Американския борд решават, че не могат да приемат Теодосиевия превод на Библията като авторитетен, се налага нуждата от алтернатива. Още през 1825 г. в Лондон Лийвс получава информация за превода на Теодосий от Пинкертон, който му съобщава, че търновският митрополит Иларион е в Цариград и носи със себе си български превод на Новия завет от Букурещ. През декември 1825 г. търновският митрополит Иларион споделя с Лийвс, че учител от Враца подготвя друг превод. Вероятно това е бил Огнянович, който иска за превода...
вижте повече
Автор: Момчил Петров, Весела Илиева, Доний Донев | 21.11.2005
Като един от най-важните процеси в историята на Българското възраждане се развива борбата на българското общество за създаване на независима национална църква. Един слабо известен и недостатъчно изследван епизод от събитията, свързани с борбата за суверенна българска църква, е дейността и помощта на протестантските мисионери. А тя не е малка. Трети април 1860 г. остава в националното ни съзнание като Българския Великден. На този ден при тържествената великденска служба в Цариград Иларион Макариополски провъзгласява независимостта на Българската православна църква. Тази решителна стъпка на българските духовни водачи предизвиква яростна реакция от...
вижте повече
Автор: Момчил Петров, Весела Илиева, Доний Донев | 03.11.2005
През 1835 г. Бенджамин Баркър се среща с Неофит Петров (Неофит Рилски) в Габрово. Последният е препоръчан от търновския архиепископ Иларион за напълно нов български превод на Новия завет. Не е ясно дали тази постъпка е била съгласувана с Гръцката патриаршия в Цариград, но Неофит приема предложението в края на септември или началото на октомври 1835 г. и започва работа незабавно. Евангелията от Матей и от Марко са готови през ноември, а първите завършени чернови на синоптичните Евангелия – през декември 1835 г.
На 12 януари 1836 г. Неофит съобщава, че...
вижте повече
Автор: Момчил Петров, Весела Илиева, Доний Донев | 20.09.2005
Постмодерните предизвикателства и стандарти, пред които българската държава е поставена днес, са свързани с протестантската ценностна система, култура и мироглед, наложени от присъствието на пуритани на Балканите. Отговорите на предизвикателствата, пред които българското общество е изправено днес, в много отношения са свързани със сблъсъка на ценности, който българската нация преживява в процеса на национално възраждане, модернизация и индустриализация. Именно присъствието на пуритани на Балканите прави така, че мирогледът, който е особено ефективен за стандартите на модерната и постмодерната епоха, да бъде достъпен за българите.
Началото на това присъствие е трудно...
вижте повече
