Евангелски вестник

начало > Протестантство

Сто години модерна Петдесятница

Автор: Д-р теол. Доний К. Донев | 29.03.2006

Светът се готви да празнува 100 г. от съживлението на улица „Азуза” – началото на модерната Петдесятница. Събитие, което променя облика на модернизма такъв, какъвто го познаваме. Историята започва в Топека, Канзас, където в края на 19. век Чарлз Пархам основава мисионерското училище „Ветил”. Въпреки че сам не е кръстен със Святия Дух, Пархам проповядва кръщението, придружено с говорене на чужди езици, описано в книгата Деяния на апостолите. На Нова година 1901 г. Агнес Озман (1870–1937), ученичка от „Ветил”, първа получава кръщението, след като Пархам се моли за нея с...
вижте повече

„Зорница“ и отразяването на Априлското въстание 1876 - Част 2

Автор: Момчил Петров, Весела Илиева, Георги Димитров и Доний К. Донев | 08.03.2006

В броя от 14 май 1876 г. читателите са информирани за черкезки грабежи в Тревненско, Софийско, Севлиевско. Извънредно е отразено опожаряването на 118 села в Пловдивския санджак. Издателите на “Зорница” подсказват на читателите за напрежението, което въстанието произвежда във Високата порта, информирайки ги за изпращането на правителствени анкетьори. “Зорница” разказва за черешовите топчета на въстаниците, изправили се срещу оръдията “Круп” на османската армия. В броя си от 21 май с.г. “Зорница” съобщава подробно за въстаническите действия в Търновско и тормоза над българите в Битолско. Издателите на “Зорница” показват изключителна информираност,...
вижте повече

„Зорница“ и отразяването на Априлското въстание 1876 - част 1

Автор: Момчил Петров, Весела Илиева, Георги Димитров и Доний К. Донев | 13.02.2006

През 1872 г. на Второто годишно събрание на Мисията за Европейска Турция делегатите натоварват д-р Ригс със задължението да подпомогнe по-нататъшното развитие на вестника. Успешно е приключило отпечатването на българския протестантски превод на Библията и “Зорница” излиза на преден план като основна цел в издателските планове на мисионерите. След възстановяване издаването на вестника през 1874 г. са направени някои промени - форматът е увеличен от четвърт на половин фолио. Най-важната промяна обаче се явява превръщането на изданието в седмично. Седмичната “Зорница” излиза за първи път през декември 1875...
вижте повече

Вестник „Зорница” - част 2

Автор: Момчил Петров, Весела Илиева, Георги Димитров и Доний К. Донев | 05.02.2006

След 1860 г. д-р Алберт Лонг търси разрешение от турските власти за отваряне на печатница в Търново, което му е отказано. Лонг подава молбата за преместването си в Цариград, като се аргументира с многобройното българско присъствие и че всяка солидна мисия има нужда от представителство в столицата. По това време между 60 и 80 хил. етнически българи живеят в Цариград. През 1863 г. Лонг се премества в Цариград, където помага на Ригс в подготовката за изданието на българската Библия. Там Лонг превежда и отпечатва религиозни брошури на различни теми, като...
вижте повече

Вестник „Зорница” - Част 1

Автор: Момчил Петров, Весела Илиева, Георги Димитров и Доний К. Донев | 17.01.2006

Когато вестник "Зорница" се появява в Цариград през 1864 г., той не е първият вестник, издаван на български език в столицата на Османската империя. През възрожденския период в Цариград излизат около 20 вестника и 9 списания. От 1862 г. Високата порта открива Департамент по печата, който има за цел да цензурира пресата. Българските вестници, издавани в Цариград, са ограничени в либералното си съдържание поради тези тенденции, докато вестниците, издавани на север от Дунав, се отличават с по-радикална идеология. Цензурата над българския печат се извършва от етнически българи или османски чиновници....
вижте повече

Списание "Любословие" - част 1

Автор: Момчил Петров, Весела Илиева, Георги Димитров и Доний К. Донев | 10.01.2006

Списание "Любословие" се издава от Константин Фотинов в периода 1844–1846 г. Като първо периодично издание на български език то поставя началото на българската журналистика и представлява исторически и литературен феномен с изключително значение като основополагаща печатна медия в националната ни култура. Малко известен е фактът, че реализирането на идеята за списанието се осъществява с прякото участие на американските мисионери, действащи по това време в териториалните граници на Турската империя. Константин Фотинов е роден около 1790 г. в Самоков, където завършва килийното училище, след което учи в Кидоноя при гръцкия хуманист Теофилос...
вижте повече

Списание "Любословие" - част 2

Автор: Момчил Петров, Весела Илиева, Георги Димитров и Доний К. Донев | 09.01.2006

През краткото си, едва двегодишно съществуване, сп. "Любословие" е водещо в българската публицистика. Въпреки влиянието на западния медиен стил и подпомагащите го мисионери то никога не се превръща в инструмент на чуждестранните протестантски мисии. Общото дело на Елиас Ригс и Константин Фотинов представлява отчетлив белег за значението на американските мисионери за българската книжнина и влиянието им върху Българското възраждане. Сп. “Любословие” престава да излиза през 1846 г. Неуспехът на списанието разкрива един хроничен проблем, пред който е изправена ранната българска журналистика през 19. век – краткотрайния живот на множество качествени...
вижте повече

Преводът на Славейков

Автор: Момчил Петров, Весела Илиева, Доний Донев | 11.12.2005

През 1857 г. д-р Албърт Лонг започва работа с Методистката мисия в България. През 1862 г. Лонг и Ригс посещават бележития български писател Петко Рачов Славейков в Трявна, който се съгласява да помогне с превода на Библията. Той започва работа незабавно върху ревизирания Неофитов Нов завет. Същата година вторият том на Стария завет е издаден на български. Лонг се присъединява към екипа за ревизиране на Новия завет според източния диалект през 1863 г. и паралелно продължава да помага в превода на Стария завет. През цялата 1863 г. Славейков работи върху...
вижте повече

Теодосиевият превод

Автор: Момчил Петров, Весела Илиева, Доний Донев | 20.11.2005

Според У. Кантон Руското библейско общество още през 1815 г. съобщава за печатно издание на Новия завет на български език. Подобно изявление изглежда неточно, след като българският етнос за първи път е представен (от агента на Британското и чуждестранно библейско общество в Гърция У. Х. Пинкертон) едва през август 1815 г. Три години по-късно Пинкертон установява контакт с българското население на Балканския полуостров и предлага на Британското и чуждестранно библейско общество да обмисли план за евентуалния превод на Библията на български език. През периода 1819–1820 г. Пинкертон пътува през Южна...
вижте повече

Преводът на Сапунов

Автор: Момчил Петров, Весела Илиева, Доний Донев | 20.11.2005

След като представителите на Британското библейско общество и Американския борд решават, че не могат да приемат Теодосиевия превод на Библията като авторитетен, се налага нуждата от алтернатива. Още през 1825 г. в Лондон Лийвс получава информация за превода на Теодосий от Пинкертон, който му съобщава, че търновският митрополит Иларион е в Цариград и носи със себе си български превод на Новия завет от Букурещ. През декември 1825 г. търновският митрополит Иларион споделя с Лийвс, че учител от Враца подготвя друг превод. Вероятно това е бил Огнянович, който иска за превода...
вижте повече