Автор: Момчил Петров, Георги Гърдев | 14.05.2007
По съвсем друг ред протичат събитията, довели до създаването на първата баптистка общност в България – църквата в Казанлък. В основата на нейното създаване е Стефан Курдов, казанлъшки книгопродавец. При едно от пътуванията си до Цариград попада в Арменската евангелска църква, където приема благовестието. След завръщането си в Казанлък започва ревностно да разпространява евангелската вяра сред приятели и роднини. През 1867 г. се оформя първата евангелска общност в Казанлък, събрана от благовестието на Курдов. Малката общност е изправена пред яростната съпротива на православните свещеници и характерните и за други случаи...
вижте повече
Автор: Момчил Петров, Георги Гърдев | 27.04.2007
Началото на баптисткото движение в България е свързано с няколко еднакви по влияние фактора. Сравнено със зараждането на предишните две евангелски църкви – Конгрешанската и Методистката, трябва да обърнем внимание, че в случая с баптистите няма никакво участие на американска организация или мисионери.
През 1864–1866 г. следствие непрестанните репресии в Руската империя около 40 семейства на руско-немски баптисти се преселват от района на Украйна в пределите на Османската империя близо до град Тулча, Северна Добруджа. Парадоксален е фактът, че една ислямска, макар и мъчително реформираща се, държава проявява по-голяма толерантност към...
вижте повече
Автор: Институт за българска протестантска история | 09.04.2007
Капеланството е служението, извършвано от свещенослужител в сфера, която не е чисто църковна. Капеланът може да служи като свещеник, обслужващ малка църква или параклис, помощник-свещеник в църква, духовен съветник, духовно лице в болница или социално учреждение. Разбира се, най-отявлено присъствие капеланите имат в армията, флота, полицейското поделение или пожарната команда.
По дефиниция капеланството е надденоминационно служение, което излиза извън стените и структурите на църквата. Служението на протестантски капелани по българските земи съвсем не е новост. То води началото си от зората на българското евангелско движение. Не без значение за това...
вижте повече
Автор: Институт за българска протестантска история | 17.03.2007
В поредицата от статии са дадени многобройни примери за успеха, който обществото постига по пътя на свободната икономика и ограничената държава. Така например е посочено, че големите европейски държави, като Франция, Германия и Русия, с държавни железници имат между 13 и 16 000 километра железопътни трасета, докато в САЩ, където собствеността върху железниците е частна – над 96 000 километра. По същия начин е даден пример в областта на висшето образование, където САЩ с над 300 висши заведения и над 55 000 обучавани в тях отново изпреварва всички Велики сили именно...
вижте повече
Автор: Институт за българска протестантска история | 10.03.2007
Подписаният от Великите сили Берлински договор съкрушава надеждите на българския народ за свободно съществуване в обща държава. Въпреки разпокъсването на българските земи пред българите от освободените територии се изправя предизвикателството да организират своята държавност. Всички държави в близост до българските земи се характеризират с повече или по-малко авторитарни политически системи с ясно изразени остатъци от феодални икономически отношения, които варират от най-ретроградни империи, като Османската и Руската, през авторитарните Австро-Унгарска империя и Бисмаркова Германия до непосредствено граничещите с България Гърция, Сърбия и Румъния, които се характеризират с нестабилни политически режими,...
вижте повече
Автор: Институт за българска протестантска история | 12.12.2006
Създаването на първите конгрешански и методистки църкви предопределя перспективата, в която ще се развива българският протестантизъм. Макар първите плодове да са следствие на жертвоготовността на американските и английските християни, на посвещението и таланта на мисионерите, за всички служители на евангелското движение е ясно, че Протестантската църква в България би достигнала плодотворна зрелост едва когато е в състояние без външна помощ да посреща своите организационни, образователни и не на последно място материални нужди.
Още преди създаването на самостоятелна българска държава през 19. век българските протестанти правят решителна и далновидна стъпка за създаването...
вижте повече
Автор: Институт за българска протестантска история | 29.11.2006
Едно от най-трагичните събития в новата и съвременна история на българската нация е съдбата на македонските българи. Останали извън пределите на българската държава след Берлинския конгрес, македонските българи се явяват основните потърпевши от двете национални катастрофи, следствие на което са подложени на насилствена подмяна на националното си самосъзнание в Гърция и бивша Югославия. Стотици хиляди македонски българи напускат окупираната си от гърци и сърби родина и поемат пътя на изселничеството към свободните български земи. Днес наследниците на македонските българи мъчително търсят баланс по тясната пътека между бездната на етническия конфликт...
вижте повече
Автор: Момчил Петров | 15.10.2006
Историята на създаването на първите български протестантски църкви в Банско, Меричлери и Ямбол показва, че ключово значение за успеха на евангелското дело има непринуденото ангажиране на българите в изграждането на първите църковни общности. На север от Стара планина в българските земи, където отговорна за благовестието е мисията на Методисткатa епископална църква, процесът на установяване на евангелски български църкви е значително по-бавен.
Първата църква, плод на работата на методистката мисия, е в град Тулча. Там още през 1860 г. Флокен успява да обърне към методизма група молокани (разпространено в Русия неконформистко християнско...
вижте повече
Автор: Институт за българска протестантска история | 19.09.2006
Историята на Ямболската евангелска църква съвсем не е неразказана. Тя е многократно писана и преписвана от поколенията. Но заради важността на църквата за евангелското дело в България дошло е времето тази история да се разкаже още веднъж. Този път на едно ново поколение, което не е я знае все още. Това е и целта на настоящата статия.
Едно от най-ранните документирани сведения за протестантска активност в Ямбол намираме в писмото на неизвестен агент на Британското библейско дружество, публикувано на 8 март 1828 в сп. „Приятелят” (The Friend: A Religious and Literary...
вижте повече
Автор: Институт за българска протестантска история | 28.08.2006
Втората протестантска църковна община сред българите е Евангелската църква в село Меричлери, (днес град) в Чирпанско. През 60-те години на 19. век родом от Меричлери българи, независимо един от друг, са привлечени от Библията и започват самостоятелно да я четат и изучават. Първите мисионерски посещения в Меричлери вероятно са осъществени от Теодор Баингтън и Чарлс Морз през 1868 г. Първо на благовестието откликва семейството на заможния местен жител Теодор Овчаров, а в скоро време и семействата на неговите двама братя. Скоро спечелените за благовестието местни хора започнали да се събират...
вижте повече