Автор: Момчил Петров, Весела Илиева, Доний Донев | 20.11.2005
Като един от най-важните процеси в историята на Българското възраждане се развива борбата на българското общество за създаване на независима национална църква. Един слабо известен и недостатъчно изследван епизод от събитията, свързани с борбата за суверенна българска църква, е дейността и помощта на протестантските мисионери. А тя не е малка. Трети април 1860 г. остава в националното ни съзнание като Българския Великден. На този ден при тържествената великденска служба в Цариград Иларион Макариополски провъзгласява независимостта на Българската православна църква. Тази решителна стъпка на българските духовни водачи предизвиква яростна реакция от...
вижте повече
Автор: Момчил Петров, Весела Илиева, Доний Донев | 02.11.2005
През 1835 г. Бенджамин Баркър се среща с Неофит Петров (Неофит Рилски) в Габрово. Последният е препоръчан от търновския архиепископ Иларион за напълно нов български превод на Новия завет. Не е ясно дали тази постъпка е била съгласувана с Гръцката патриаршия в Цариград, но Неофит приема предложението в края на септември или началото на октомври 1835 г. и започва работа незабавно. Евангелията от Матей и от Марко са готови през ноември, а първите завършени чернови на синоптичните Евангелия – през декември 1835 г.
На 12 януари 1836 г. Неофит съобщава, че...
вижте повече
Автор: Момчил Петров, Весела Илиева, Доний Донев | 19.09.2005
Постмодерните предизвикателства и стандарти, пред които българската държава е поставена днес, са свързани с протестантската ценностна система, култура и мироглед, наложени от присъствието на пуритани на Балканите. Отговорите на предизвикателствата, пред които българското общество е изправено днес, в много отношения са свързани със сблъсъка на ценности, който българската нация преживява в процеса на национално възраждане, модернизация и индустриализация. Именно присъствието на пуритани на Балканите прави така, че мирогледът, който е особено ефективен за стандартите на модерната и постмодерната епоха, да бъде достъпен за българите.
Началото на това присъствие е трудно...
вижте повече
Автор: Момчил Петров, Весела Илиева, Доний Донев | 19.09.2005
Да се пише история, е повече от това да се съберат фактите в хронологичен ред и тематична ориентация. То е да се разкаже житието на хора, които, събрани чрез провидението, са достигнали резултати, променили света около тях. Само разкази, които могат да променят читателя, заслужават да бъдат записани и да се нарекат история. Историята на българската Библия е един от тези разкази, защото тя поставя началото на протестантството в България.
През 19. век българският език преминава през драматични структурни изменения към нова форма, близка до модерния български език. Паралелно с това...
вижте повече
Автор: Момчил Петров, Весела Илиева, Доний Донев | 19.09.2005
Според У. Кантон Руското библейско общество още през 1815 г. съобщава за печатно издание на Новия завет на български език. Подобно изявление изглежда неточно, след като българският етнос за първи път е представен (от агента на Британското и чуждестранно библейско общество в Гърция У. Х. Пинкертон) едва през август 1815 г. Три години по-късно Пинкертон установява контакт с българското население на Балканския полуостров и предлага на Британското и чуждестранно библейско общество да обмисли план за евентуалния превод на Библията на български език. През периода 1819–1820 г. Пинкертон пътува през Южна...
вижте повече
Автор: Момчил Петров, Весела Илиева, Доний Донев | 21.08.2005
Постмодерните предизвикателства и стандарти, пред които българската държава е поставена днес, са свързани с протестантската ценностна система, култура и мироглед, наложени от присъствието на пуритани на Балканите. Отговорите на предизвикателствата, пред които българското общество е изправено днес, в много отношения са свързани със сблъсъка на ценности, който българската нация преживява в процеса на национално възраждане, модернизация и индустриализация. Именно присъствието на пуритани на Балканите прави така, че мирогледът, който е особено ефективен за стандартите на модерната и постмодерната епоха, да бъде достъпен за българите.
Началото на това присъствие е трудно...
вижте повече
Автор: Момчил Петров, Весела Илиева, Доний Донев | 11.08.2005
Поради ограничения достъп до автентични архиви теориите за началото на протестантските действия в България са много. За съжаление почти всички дати, посочени в български изследвания, са документално необосновани. В това отношение вътрешноцърковните историци нанасят щети както на своите изследвания, така и на историческото наследство на деноминациите, които представляват.
Например Иван Зарев посочва за начало на мисионерската дейност в България годината 1854, когато Илаяс Ригс пише на д-р Дърбин с молба американският борд да възприеме България като мисионерско поле. Истината е, че мисионерска дейност в България има много преди Ригс да изпрати...
вижте повече
Автор: Момчил Петров, Весела Илиева, Доний Донев | 20.07.2005
Съществуващите изследвания на български език са изключително полезни като фактология, недостъпна за английски говорещите изследователи. Тяхната обективност обаче е често под въпрос поради редица причини от гледна точка на изследователския метод. Всички те освен първоизточниците индиректно ползват архиви, до които са нямали пълен достъп. Така крайни заключения за българската протестантска история са правени на базата на частична първостепенна информация и ограничени второстепенни източници. Такива са изследванията на Маньо Стоянов (1964), Петър Шопов (1974) и Христо Христов (1978). Първото изследване прави преглед на началото на дейността на протестантите в България, а...
вижте повече
Автор: Момчил Петров, Весела Илиева, Доний Донев | 12.07.2005
Началото на българското протестантство през 19 в. е поставено чрез дейността на чуждестранни протестантски мисионери (повечето са от САЩ, но има изключително интересно разнообразие). За времето си това предполага, че протестантските общества ще бъдат носители на ценности и съзнание (вкл. за обществено развитие), присъщо на обществата и държавите, от които пристигат мисионерите. Сериозно внимание заслужава фактът, че протестантството въвежда много от характеристиките на новото време и модерния свят – парламентарната демокрация, свободата на словото и събранията, толерантността към малцинствата (етнически, религиозни, обществени).
В същото време българското протестантство и неговите мисии, които...
вижте повече