Автор: Христина Панджаридис | 02.12.2012
Оглеждам се в себе си и наоколо и понякога искрено, по детински, се учудвам как бързо и почти скорострелно човешкото сърце се прилепва за нещо. И това, да го назовем ново хоби, развлечение, те превзема и обгръща с топлината на удоволствието. Всички свободни часове му се посвещават, мислите тичат все натам, човек е щастлив само и единствено отдавайки му се. Съблазън, навик, любимо занимание… бягане от неразрешените проблеми. Можем да го кръстим както ни харесва. Имена се намират в излишък.
Не съм против отмората и нуждата краката и главата ни да...
вижте повече
Автор: Христина Панджаридис | 29.11.2012
Колко често реката на живота приижда и ни изхвърля на някой пуст бряг. Наистина пуст и страшен. Подхлъзваме се по ръба на глупава приумица, на необмислено действие и доброволно сами се обричаме на скитане из безсънни нощи. Недоволството расте в сърцата и сме толкова далече от представите за самите нас. Мислим, че сме почти съвършени, на една малка крачка, оказва се, че по разум сме едва ли не проходили бебета. Не, не бива още да ядем твърда храна. Менюто за днес – мляко! Пак мляко?
Уж е наистина, уж вярваме, говорим...
вижте повече
Автор: Лъчезара Йосифова | 27.11.2012
Когато си мисля за тези двама дългогодишни мои приятели – Диана и Жоржан, се сещам за дъгата... Пъстроцветната дъга, която изгрява в живота ни като нова надежда и радост след много изпитания!
Диана, която неотдавна стана на 85 години, е удивително жизнена за възрастта си, никога не сме я чували да се оплаква, а в битките търси упование в Бога! Приятелите знаят Жоржан с неизменната му усмивка и цигулка, прославяща Господа – има златни и платинени плочи за госпъл музика.
Уважаеми читатели, реших да споделя всичко това с вас, защото понякога имаме...
вижте повече
Автор: Венцислав Бонев | 25.11.2012
Кога ние бихме били благодарни? Кое би ни накарало да бъдем?
Предлагам ви да насочим своето внимание към нашето всекидневие и думите, които употребяваме.
Да си представим, че стоим в един малък ресторант и очакваме да ни сервират обяда, който сме поръчали. Сервитьорът идва и ние само кимваме с глава. По този начин одобряваме действието, което той извършва. Но какво би ни спряло да кажем едно „Благодаря”?
Някои хора не са научени да бъдат благодарни. В своето израстване те са получавали всичко от своите родители. Свикнали са да живеят с мисълта, че другите...
вижте повече
Автор: Христина Панджаридис | 22.11.2012
Семейството ни! Хората, с които се обичаме и живеем заедно. Хващаме се около масата за ръце и пеем. В радостни мигове. В мигове на тъга, когато пътят, изглежда, ни води още през пустинята. Пред очите ми са децата на едно познато семейство. Те са отделени от майка си и баща си по разни причини и при събиранията ми в събота и неделя стават чудеса! Малките се радват, скачат, целуват майка си, задават непрекъснато въпроси, галят се в тях. Родителите се променят. Къщата им е различна! Като окичена с разноцветни лампички!...
вижте повече
Автор: Ивайло Ябълкаров | 20.11.2012
Отварям очите си. Навън е още тъмно. Поглеждам към часовника. Стрелките показват, че е 5,10 ч. Избутвам одеялото и се изправям. Днес е Денят… Денят, в който ще свържа живота си с бъдещата си съпруга. Денят, в който всички погледи ще са насочени към нас. Денят, в който ще стоя пред олтара с отправен поглед към вратата, от която трябва да пристъпи бъдещата г-жа Ябълкарова, водена от своя баща. Денят, в който ще спра да бъда Аз, а ще бъдем Ние. Най-щастливият ден в живота на човека – денят, в...
вижте повече
Автор: Христина Панджаридис | 18.11.2012
Споделях с приятелка моите притеснения и тя ме насочи да прочета първата глава на Исус Навин. „Бъди силен и смел....” – наистина звучи оптимистично и твърдо, настройва те на вълната да се подготвиш за атака и успех, да не гледаш назад... защото зад теб винаги има място за отстъпване и обезкуражаване. Думите притежават сила и огън, но само ако ги приемеш наистина и не отстъпваш от влиянието им... Лесно е да се каже, но да се отстоява ден след ден, да се живее, е трудничко... Може да те ранят, да...
вижте повече
Автор: Венцислав Бонев | 13.11.2012
Когато той свали маската си, аплодисментите спряха, всички запазиха мълчание. Вгледаха се в главния герой, защото за тях той не беше познат. През цялото време наблюдаваха спектакъла с впечатлението, че човекът от плаката, известният артист е всъщност главният герой. Но никой от тях не знаеше истината – че преди представлението си той се беше контузил и трябваше да бъде заместен от друг.
Дали тази кратка история не ни представя една група от хора днес? Които ние метафорично можем да наречем „перфектните“. Но защо им поставяме такова определение? Може би защото те...
вижте повече
Автор: Христина Панджаридис | 11.11.2012
„Къде са ти метафорите?”, ме попита приятелка, след като прочете новото ми стихотворение. Беше свикнала на пълните ми с образи стихове. Стихове, които се задъхваха и викаха за кислород.
„Къде са ти метафорите?”, каза тя, а на мен ми прозвуча, интересно защо, като: „Къде са ти бисерите?” Странно поради каква причина така отекна в ушите ми въпроса й. Заоглеждах се. Беше естествена реакция. Нормално раздвижване. Подтик да разбера нещо. Начин да изляза извън видимото и осезаемото. Възможност да науча нещо скрито за себе си.
Все очила ли трябва да слагаме, за да...
вижте повече
Автор: Венцислав Бонев | 04.11.2012
Живеем в общество, което по различни начини е повлияно от механизми за манипулация. За тях все повече започна да се говори, понеже мнозина хора от различни сфери усещат силата в манипулативното убеждаване. Тези механизми днес могат да бъдат наблюдавани и в църковните общества и ние като вярващи хора трябва да се запознаем с начина им на действие.
Известният йелски професор Стенли Милграм прави експеримент, чрез който проверява човешката склонност към подчиняване и индивидуалната съвест. В своето заключение споделя: „Значителна част от хората правят това, което им се каже, независимо от съдържанието...
вижте повече