Автор: Ивайло Ябълкаров | 04.10.2012
Стоях на тротоара и чаках да дойдат да ме вземат. Оглеждах се във всяка кола, която минаваше покрай мен с надежда, че човекът, когото чакам, ще дойде всеки момент. Някъде отстрани се зададе група деца, около 12–13-годишни. Говореха много силно. Смееха се. Движеха се сякаш безцелно. Помислих си колко безгрижни изглеждат те и колко хубаво би било, ако можех да се върна назад в детските си години.
В този момент чух и част от разговора им. Едно момче питаше останалите: „Накъде отиваме?“ Въпросът му нямаше философско-екзистенциален характер. Децата просто се чудеха...
вижте повече
Автор: Христина Панджаридис | 30.09.2012
Връщането към миналото невинаги носи романтични отпечатъци. Дори да сте заклети романтици и оптимисти! Не е деликатес и в най-добре заредения магазин. Корените му са живи и те протичат през нас, през живота ни, но човек поема дъх и диша, гледайки нагоре и напред. Тичайки след мечти и сънища. Дори да се спъва и да му се струва, че те повече се отдалечават, а не приближават. Тичайки по нещо неопределено понякога, но с измерения, които постепенно се откриват и наслагват ясни отпечатъци върху щрихите на деня.
Заравянето в спомените е отказ...
вижте повече
Автор: Христина Панджаридис | 27.09.2012
Представете си следната ситуация: жената и мъжът са се разделили. От шест години.
Тя е останала в апартамента, наследен от майка й. Двустаен, с отделна баня и тоалетна. На четвъртия етаж. Ремонтиран наскоро.
Той се е изнесъл. В друг квартал, но в същия град. Дори случайно не се засичат.
Част от вещите му са останали. Жената ги е сложила на остъкления балкон с източно изложение. Голям е и побира масата и двата плетени стола, където приема на кафе или чаша бяло вино приятелката си. Погледът й често се плъзга по шкафа с плочите...
вижте повече
Автор: Христина Панджаридис | 23.09.2012
Майчините чувства, любовта майчина, страховете за здравето, оценките в училище, поведението, приятелите, нуждите на родените от теб деца... припокриват ли се с християнските норми за възпитание и отглеждане на поколението... Слагаме ли знак за равенство, или ни се струва, че това е въжен мост, който на места се е прокъсал, нишките са несигурни и не се знае моментът на скъсване... Мост, по който минаваш, защото не си построил друг път, не си се осмелил да потърсиш помощ, не си измолил нечие внимание, не си хлопал дълго и настоятелно, за да...
вижте повече
Автор: Ивайло Ябълкаров | 18.09.2012
Това лято бе богато на емоции за спортните фенове. Проведе се Европейското първенство по футбол, на което Испания за втори пореден път стана шампион. Андреас Иниеста, Шави Ернандес и Франсеск Фабрегас се превърнаха в герои за страната си.
Състояха се и Летните олимпийски игри. Там героите бяха други. В спортната история ще останат постиженията на Юсейн Болт в леката атлетика, на Майкъл Фелпс в плуването и на сър Крис Хой в колоезденето на писта.
Според тълковния речник „герой“ е този, който е проявил смелост, храброст и изключителна доблест. Според съвременните разбирания това...
вижте повече
Автор: Христина Панджаридис | 16.09.2012
Жената къса стара, стотици пъти гледана снимка – помага на спомена да си отиде най-сетне от нея или не се сдържа повече, от омраза... Момчето плаче скрито и тихо в стаята си – първата любов му е донесла и първото разочарование или го е яд, че не е казал истината на момичето... Мъжът затръшва вратата на спалнята – станало е течение или е звъннал телефонът му... А може би трето? Случайност? Лош навик? Чувство за несигурност? Предположения – десетки...
Често заемаме позата на съдници и размахваме пръст и съмнения, мръщим се,...
вижте повече
Автор: Христина Панджаридис | 11.09.2012
„Снощи бях на литературно четене и беше страхотно преживяване. Изпихме по чаша червено вино в един прохладен двор, на запалени свещи. Слушахме разкази и стихове. Прочетох мои неща... Имаше овации!
Ах, животът понякога може да бъде толкова интересен!“
Из писмото на една приятелка
Животът! Той ли посивява – оскубан от новоизрасли тръни, ние ли забравяме да използваме всичките бои от палитрата на света, които са ни дадени? Очите ни ли са притворени, сетивата ли се уморяват, четката ли се изхабява... Напъваме се да обхванем повече, а платното побира малък къс от впечатления. Понякога...
вижте повече
Автор: Христина Панджаридис | 09.09.2012
Кое ни смущава и кое ни радва? Кои везни натежават и непрекъснато ли едната тежест се съревновава с другата? Борбата за черни и червени точки не остана ли пейзаж от детската градина, или възрастните са криещи се зад маска и грим дечурлига? Все чакащи да ги насърчават или стопират със звука на свирката? Клатушкаме ли се като платноходка със скъсани платна, следвана от хищни риби, или бинокълът ни е с изтекъл срок на годност?
Повече сме страдащи или устояваме на листопад след листопад от разочарования. Приличаме на плачещи върби или на...
вижте повече
Автор: Ивайло Ябълкаров | 06.09.2012
„Светът посреща с надежда изборът на Обама“.
„Обама ще донесе мир в региона“.
„Обама ще спре войната и ще вдъхва надежда“.
Спомням си деня – 20 януари 2008 г. Тогава се състоя инагурацията на президента Барак Обама. В този ден 44-тият президент на САЩ встъпи в длъжност. Помня как той, съпругата и децата му застанаха пред около 2 млн. души, събрани пред Капитолия, приеха радостните им възгласи и поздравления. Помня как Барак и Мишел Обама обгърнаха с ръце Библията на Ейбрахам Линкълн от 1861 г. и положиха клетва, а известният пастор и писател...
вижте повече
Автор: Христина Панджаридис | 04.09.2012
Дългоденствие!
Ден, който е пребогат на удоволствия? Ден без задължения, а препълнен с радости? Дълъг ден, който няма свършване? Розов облак, движещ се в компанията на слънцето и лекия вятър. Разсъмване с обещание да пораснеш, помъдрееш и да останеш млад, жизнен, без бръчки и рани. Без ревматизъм от падане, потъване и пълзене, чакане в студените утрини и вечери, без катерене по планински височини, необезопасен с въже.
Дългоденствие – желание, вдигане на пръсти и поглед нагоре. Да го преживееш колкото се може по-скоро. Дългоденствие – твоето парче земя, което ще обработваш, засадиш, наториш...
вижте повече