Автор: Ивайло Ябълкаров | 06.06.2009
Петдесятница...
Денят, в който първите ученици на Христос получиха „обещанието на Отца” (Деяния на апостолите 1:4). Четейки за последните дни на Исус на Земята и първите дни на апостолите, в които техният Учител не беше видимо до тях, аз си мисля за това, което са чувствали и изпитвали.
Дали са се чувствали самотни? Исус беше цели 3 години с тях. Той ги водеше навсякъде. Общуваше постоянно с тях. Учеше ги. Насърчаваше ги. Напътстваше ги. Беше близо до тях, когато падаха или се съмняваха.
Дали са се страхували? Може би в...
вижте повече
Автор: Ивайло Ябълкаров | 25.05.2009
Принципът за вярващите, представляващи едно тяло, е един от най-основните в Библията. Ако аз съм последовател на Христос, то тогава съм едно тяло с всички вярващи както в България, така и по целия свят. Да бъдем част от Христовото тяло, не го правят личните ни заслуги, външният вид или годините, прекарани в църква, а вярата ни в Бог, в Неговия Син Исус Христос и старанието ни да живеем свят живот.
Единството е Божията воля и призив към нас, но то е факт, ако отговаряме на критериите, посочени по-горе. Едно тяло не...
вижте повече
Автор: Калина Тончева | 20.05.2009
Всичко е зелено!
Ливадите и поляните, дърветата и балканите, безкрая в далечината и листенцата под стъпките ни. Потъвам в океан от зелени вълни, които вятърът предизвиква – каква наслада и почивка е това за човешкото око.
„Всичко е зелено!“ Иска ми се да можех да кажа същите думи и когато съм в града, но „всичко“ трудно би се вписало в картината на гъсто разположените кооперации, блокове, бизнес и търговски центрове, както и новопоявилите се на българска земя молове. Истина е, че малкото незастроена зелена площ пълни очите ми така, както чудати творения...
вижте повече
Автор: Георги Зидаров | 11.05.2009
Владислав Генов е от Шумен и е християнин от 2 години. Преди да повярва, е управлявал малък и среден бизнес. Сега той е част от Евангелската петдесятна църква, Варна, и има фирма, която ръководи според Божите стандарти.
Дълговете въвеждат ли ни в робство? Кредитът дълг ли е?
Има много книги и курсове, които ни учат как да печелим повече пари, но почти няма такива, които да ни учат как да харчим правилно. Един от проблемите е не че печелим недостатъчно, а че харчим неразумно. Когато харчим повече, отколкото получаваме, ние изпадаме в...
вижте повече
Автор: Уенди Биъри | 10.05.2009
Всичко беше перфектно
Ситуацията – идеална. Всичко беше на мястото си и нищо не липсваше.
Така изглеждаше светът, в който се появи Ева. Ние, които сме родени и отгледани в един свят, помрачен от хилядолетия на грях и последствията от него, не можем дори да си го представим. Ева стъпваше на едно място, пълно с живот, излъчващо чистота... където доброто я заобикаляше отвсякъде. Всичко беше възможно. Нищо не беше забранено. С изключение на едно нещо...
И това единствено нещо я изкуши. Интересно е, че змията успя да посади в сърцето на Ева идеята...
вижте повече
Автор: Ивайло Ябълкаров | 07.05.2009
В съвременния свят, в който цари несигурност и недоверие, е много трудно да намерим опора... Нещо или някой, на когото да можем да се облегнем. Днес, ако следим новините, поводите за страх и безпокойство са много повече, отколкото тези за радост и спокойствие.
Според информациите всеки 4-ти българин в активна възраст не работи. А очакванията са 60–80 хил. работници да бъдат съкратени до средата на годината.
Учени пък алармират, че повечето военни конфликти през последните 50 години са се водили в уникални природни зони, което е довело до унищожаването им. Това пък...
вижте повече
Автор: ЕВ | 29.04.2009
Интервю на Габриела Николова с Велко и Аделина Велкови. Те са семейни от една година. Аделина е на инвалидна количка от 10-годишна възраст.Ще се опитаме да разберем как тя носи кръста на инвалидната количка и как той е решил да свърже живота си с такава жена. А също и какви са трудностите и предизвикателствата във всекидневието им.
Около великденските празници човек се замисля за голготския кръст. Какъв е кръстът, който носите във вашия живот?Аделина: За мен животът беше кръст. Инвалидната количка, проблемите и трудностите ме смазваха, принуждаваха ме всеки ден да...
вижте повече
Автор: Уенди Биъри | 26.04.2009
Забавно е да наблюдаваш хората. Открих, че мога да прекарвам доста време, следейки реакциите им. Опитайте да прекарате малко време на някое оживено място и да наблюдавате как се държат хората. Обърнете специално внимание на младите. Как се движат, демонстрират ли увереност, или начинът, по който са облечени, и тяхното държание са просто вик за внимание.
Трябва да си призная, че когато видя жена, облечена предизвикателно, аз, от една страна, изпитвам чувство на съжаление, а от друга – много се ядосвам. Съжалявам я заради това, че се опитва да покаже своята...
вижте повече
Автор: Ивайло Ябълкаров | 16.04.2009
Гвоздеи, дъсчица, греди, чук...
Не, това не са инструментите на някой майстор дърводелец. Това са инструментите, с които разпънаха Исус Христос.
Гвоздеи за нозете и ръцете. Същите тези ръце, които изцеляваха, благославяха и прегръщаха невръстните дечица. Същите тези нозе, които обикаляха три години и служеха на болни, измъчени и отхвърлени.
Дъсчица, на която Пилат написа: „Исус Назарянинът. Юдейският Цар”. Вярваше ли го, подиграваше ли се, или се заяждаше с фарисеите? Не знаем, но тази дъсчица висеше над Неговата глава.
Две греди, на които висеше Неговото измъчено тяло – на тях вися и на...
вижте повече
Автор: ЕВ | 11.04.2009
“Идете в селото, което е насреща ви... ще намерите вързано осле... докарайте го” (Марк 11:2). Думите на Исус, които накараха двама от учениците Му да изтичат до селото, без да знаят дори защо на Исус му трябва осле. Но те го направиха, не задаваха въпроси, а просто Го послушаха. Те отидоха, защото обичаха своя Учител. И “докараха” ослето. Постлаха дрехите си, за да може Учителят им да седне. А когато останалите хора Го видяха седнал на ослето и те започнаха да постилат своите дрехи пред Него. Събираха палмови клони и...
вижте повече