Автор: Калина Касева | 17.04.2023
Христос воскресе!
След ужасяващото разпятие в петък и мълчанието на съботата, дойде Велик ден!
"Ако Ти, Господи, не бе се родил, ако Ти не беше осъден и разпънат на кръста за греховете ни на тази земя, ако не беше възкръснал, дали щеше да е Велик този ден?"
"А ангелът проговори като каза на жените: "Вие не се бойте, защото зная, че търсите разпънатия Исус. Няма Го тук, защото възкръсна, както беше казал.""
Матей 28:5-6
Божият ангел възвести:
"Исус Христос възкръсна! Няма Го тук."
Днес в Израил не е останало нищо от Голгота, защото всяка педя земя е...
вижте повече
Автор: Диляна Николова | 15.04.2023
Какво е за предпочитане? Да ни отговорят отрицателно или да кажат: "Чакай, ще ти отговоря след малко!"? Някак "не"-то, макар и отказ, все пак е посока, яснота - знае се какво следва, с какво трябва да свикнем, да се справим, да преодолеем.
В другия случай уж имаме доверие на този, който бави отговора, но фактът, че трябва да стоим без окончателно решение на питането, съответно на ситуацията, е уморително занимание, подлагащо на изпит и търпението, и доверието ни.
По-лесно е да вдигнеш 40 килограма за кратко и да ги пуснеш, отколкото да...
вижте повече
Автор: Ружа Стойкова | 15.04.2023
Свърши се … Преди Новото начало е нужно да се преживее края. В деня, когато изглежда тала, сякаш всичко е приключило и надеждата лека- полека се измества от светските ангажираности, времето за проверка на вярата за отстояване, е може би най-болезнено. Все още е жив споменът, а вече Човекът, Го няма. Празното очакване боли, а страхът от неизвестното сковава.
Колко ли ограбени са се чувствали апостолите и безпътни и объркани в деня, след смърта на Исус. Ден, в който само общата им споделена болка от загубата ги е задържала в близост,...
вижте повече
Автор: Грег Лори | 14.04.2023
В Кесария Филипова Исус зададе въпрос на учениците Си: „Кой според хората е Човешкият Син?“ (Матей 16:13 NLT).
Някои от тях дадоха различни отговори. Но тогава Петър, под вдъхновението на самия Бог, каза: „Ти си Месията, Синът на живия Бог“ (стих 16 NLT).
Исус похвали Петър за неговия отговор и всичко вървеше чудесно.
Но след това Матей ни казва: „Оттогава Исус започна ясно да казва на учениците Си, че е необходимо да отиде в Ерусалим и че ще претърпи много ужасни неща от ръцете на старейшините, главните свещеници и учителите на религиозния закон....
вижте повече
Автор: Сара Коакли | 13.04.2023
“Христос, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби.”
(Йоан 13:1)
Има една история за Роналд Нокс, известният англикански богослов,...
вижте повече
Автор: Верен Тончев | 12.04.2023
В живота преминаваме през различни видове предизвикателства - някои по-интензивни от други. Семейни проблеми, здравословни усложнения, личностни кризи, неотговорени въпроси и молитви…
Какво е общото между всички тях? Всичко това носи вътре в себе си някаква доза страдание.
Страданието ми е добре познато. Познавам болката от самотата, както и разочарованието от себе си. Познавам чувството за неудовлетворение, което често следва провалите и паденията ни. Познавам какво е да си роб на пристрастявания и колкото и да се опитваш, да изглежда, че Бог е далеч, а пред теб просто няма изходен път.
Не...
вижте повече
Автор: Петя Зарева | 12.04.2023
Стъпките ТИ се долавят по-трудно заради веселата глъчка. Чета Твоите думи за талантите, които един господар даде на слугите си, преди да замине на дълъг път. Тази притча винаги ме е приземявала, когато съм била еуфорична.
Кое ме вълнува повече? Дали съм от тези с 3 или 1 талант или оползотворяването на цели 5, ако случайно ги имам? Дали стискам здраво единствения? Дали го пазя, погребан дълбоко?
А какво ще стане, ако имам цели 5, използвам само 4, а 5-ият е заровен? Дали е възможно това? 4 не са ли достатъчно?
ТИ бил...
вижте повече
Автор: Петя Зарева | 11.04.2023
Следвам Те. Зората се е превърнала в утро. Слънцето тича към пладнето. Духовният ми взор Те открива всред тълпата, която чака Твоето докосване. Ти, обаче, предпочиташ да се погрижиш за безценните души, затова променяш с думи.
Кога ще осъзнаем, че този свят си отива?!
Думите Ти оживяват. Чувам ги, сякаш звучат лично за мен: "Научете притчата за смоковницата... А за онзи ден и час никой не знае..." А за годината дали знае някой?
Оглеждам се наоколо... Напомня ли за Ноевите дни?
Гласът Ти е като бурни води, но думите, които изричаш, все още са...
вижте повече
Автор: Таня Самоковлиева | 10.04.2023
Последната седмица преди кръста започва с цветя. Пътят, осеян с палмовите клони на древния Ерусалим и възгласите "ОСАННА в небесата"!
Не, това не е ден на цветята. Ден е, в който ги полагаме благодарно в нозете на Този, Който ги роди като съпровод на песента на живота ни. Те са Неговата целувка на земята и прахта, от която създаде и човека. И всяко място под слънцето ражда своите цветя и хора, следващи зова на Господа.
Чудно богати на багри и пищност са плодородните почви долу в полята. Брегове на езера и реки,...
вижте повече
Автор: Людмил Ятански | 08.04.2023
Натискам педала и давам газ. Бързам. Искам да стигна веднага. Но уви, всичко ми пречи. Тъкмо съм набрал инерция и летя, а светофарът светва под носа ми червено. Натискам спирачките, гумите скърцат и аз спирам. Нервно броя секундите до следващото зелено, газ и отново съм спрян на следващия светофар. Да не говорим за шофьорите: "Кой му даде книжка на тоя?" Тъкмо тръгна наляво, и той се мушне пред мен. После надясно, а той отново без мигач, едвам, едвам, като на мегдана ме засича безпардонно.
Ралито "София" е просто един отблясък на...
вижте повече