Евангелски вестник - Християнски живот

начало > Християнски живот

Къде е Бог сега?

Автор: Ружа Стойкова | 28.02.2022

Много хора отхвърлят страха от Бога, а в същото време, точно в този момент задават вечния въпрос: “Къде е сега Бог?” Отговорът е много ясен - там, където сами сме Го поставили! Може би, точно в тези моменти, Бог проявява Своята най-голяма милост, защото основно в моменти на криза всеки е готов да си зададе лично въпроса - “Може би, Бог все пак съществува …?” Потърсим ли Го, ще Го намерим! Открием ли Неговата безмерна същност, ще проумеем истинското значение на страхопочитанието, което Му дължим и в смирение ще поискаме и - ще получим. Мъдростта,...
вижте повече

Епизод на вярата - Интерниране

Автор: п-р Младен Младенов | 27.02.2022

Предишната част можете да си припомните тук. Правото ми да проповядвам беше отнето през месец февруари 1974 г. Бях отзован от милицията. Един старши лейтенант ме посрещна с един лист, който развяваше, докато вървяхме заедно до залата на вътрешната прокуратура. Цивилен мустакат мъж прочете заповедта: „Изселване от Пловдив завинаги, заради активна религиозна дейност". Трябваше на 16 март 1974 г. да се представя в МВР Елхово на разпореждане на началника. Престояването ми в Пловдив около две години до интернирането ни беше за основаване на домашни групи. От тези групи израснаха бъдещи служители за...
вижте повече

Тайната на духовната сила

Автор: Д. Уилкерсън | 22.02.2022

Мислите ли понякога каква е Божията тайна за придобиване на духовна сила? Божият пророк заявява: „Защото Господ Бог, Светият Израилев, казва така: „В завръщане и кротост е вашето спасение; спокойствие и доверие са вашата сила“ (Исая 30:15). Думата за притихване на еврейски е свързана с думата „покой“. Покоят означава да сме спокойни, отпочинали, свободни от всяко безпокойство, да стоим притихнали, облегнати на здрава опора. Не са много християните днес, които притежават този вид спокойствие и увереност. Голяма част от хората по света и дори, вярващите, са включени в безброй активности, като нямат търпение...
вижте повече

В обятията на Бащата

Автор: Люба Канелова | 21.02.2022

Всички знаем историята за Блудния син. Как взел своето наследство и го разпилял в разточителен живот. И, за да не умре от глад, започнал работа. И, тъй като никъде не го взимали, станал гледач на свине. Мръсна работа. Миризлива. Той, синът на богатия човек. Свинегледач. Да не бързаме, обаче, да го съдим, защото всеки е взимал грешни решения и е докарвал живота си в дупка. Каквато и дупка да е. Финансова, емоционална, психическа, на ръба на оцеляване. От грешно решение. От неправилно поведение. От пренебрегване на всичко и всеки, за да...
вижте повече

Да укротим езика си

Автор: Ружа Стойкова | 21.02.2022

Повечето хора познават силата на езика си, но не всеки сам може да владее думите, които изрича. Често дори и да не искаме, ние можем да “заковем” някого с думите си. Имам предвид онези думи, които излизат от устата ни непремислено или са плод на моментна емоция. Ако имаме будна съвест и не сме прекалено егоцентрични, е възможно след едно такова проявление, вътрешно сами да съжалим и да се гнетим от това, което сме извършили. Тогава, сами убеждаваме себе си, че следващият път не бихме постъпили по този начин, премисляме го...
вижте повече

Епизод на вярата: Призванието

Автор: п-р Младен Младенов | 20.02.2022

Предишната част можете да си припомните тук. През месец август 1969 г. семейството ни пътуваше за църквата, в която бяхме назначени за работници. Бог изпълняваше думите Си и ние се вълнувахме от това, което предстоеше. Бяхме толкова млади, а църквата се състоеше от възрастни хора. Първата ни работа беше да поведем църквата към молитва - продължителна молитва от два часа всеки ден, заедно. И Бог ни даде успех. За няколко месеца съживлението зачука в сърцата на хората. Молихме се за всеки поотделно да преживее Бога и да постоянства да Го преживява....
вижте повече

Аз и моят дом ще служим на Господа - интервю със семейство Петкови

Автор: Евангелски вестник | 12.02.2022

Любо и Таня Петкови са семейство от 1991 година. Имат син и дъщеря. Синът им Соломон активно служи като младежки лидер в църквата в Стара Загора. Той е завършил Библейското си образование в Сидни, Австралия и е вдъхновяващ млад проповедник. Дъщеря им Дебора е омъжена от три години и заедно с нейният съпруг Влади служат като младежки пастори в църква "Зое", София. За дванадесет години Любо и Таня служат като помощник пастори в ХЕЦ "Шалом", Ловеч, заедно с пастор Жоро и Вали Михайлови. Понастоящем Любо и Таня са главни пастори...
вижте повече

Отношение, което наранява

Автор: Димка Тенева | 10.02.2022

Понякога, погледнато от нашата камбанария, всичко е наред, но защо хората ни казват, че отношението ни ги е наранило? В други случаи сме потърпевши – казвали са ни, че сме „прекалено чувствителни“, че приемаме нещата „твърде лично“. Всеки от нас е попадал в подобни ситуации. Какво представлява словесното или емоционално нараняване? Много често човек не може да даде точни примери, но го усеща. Самите думи, тонът на гласа и непрекъсната критика на някой нараняват емоциите ни. Посланието, което този човек ни изпраща, е: „Аз те превъзхождам; Аз имам право да „съдя“ твоя характер,...
вижте повече

Приключение с предизвикателства - интервю с Фани и Мариян Асенови

Автор: Евангелски вестник | 07.02.2022

Скъпи читатели, имаме удоволствието да ви представим Фани и Мариян Асенови, които може би познавате заради великолепните им музикални изяви. Техните вокални данни са достойни за световна сцена, но те са избрали с гласовете си да служат на Бога и да прославят Христос в България. ЕВ: Фани и Мариян, вие сте младо семейство, което е посветено да служи на Бога. Бихте ли ни разказали, моля ви, как свързахте живота си? Фани и Мариян: Ние сме семейство вече от 9 години и имаме едно прекрасно малко момченце на име Йоан, който този месец навършва...
вижте повече

Пътят на доверието

Автор: Ружа Стойкова | 04.02.2022

Бурните обстоятелства създават бури, такива, през които ние преминаваме изправени и такива, след които ние се променяме. Всеки от нас се е разочаровал в някакъв момент от хора, от преподредба на обстоятелства и “случайности”, а някои дори и от … Бога. Когато се разочароваме от хората (било то и много близки), ние разочароваме сами – себе си. Това, че някой не е реагирал, както ние сме си мислили, не е свършил нещо, както ние сме искали или изобщо всичко е объркал, означава едно-единствено нещо – всъщност ние предварително сме го натоварили...
вижте повече