Четвъртък, 11.08.2022

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Изпит на вярата

Main Pic
Публикувана: 19.06.2022
Автор: Младен Младенов
Прочетена: 297
Коментари: 0
Предишната част можете да си припомните тук.
 
Евреи 11:17, 18, 19
Според главата на вярата (Евреи 11 глава) вярата е даване на разсъждения за правата посока на живота ни. Авраам пред олтара на хълма Мория със своя син Исаак. Голям изпит като Божи изпит. Някои казват, че да вярваш, значи да не мислиш с главата си, а със сърцето си! Аз казвам, че са двете заедно - сърцето плюс главата и то е равно на неразделено сърце или сърце, съвършено разположено към Бога. Допустимо е да е мислил Авраам, че Исаак ще умре днес, Божията версия за наследника му свършва и той остава пак сам. 
 
Може би и дяволът е настоявал в мислите му: „Докъде те докара твоята вяра, старче, зарежи всичко и измисли нещо по-човешко, нещо по-изпълнимо. Имаш още малко време”. Вярата е убеждение чрез разсъждение, не е нещо безсмислено, нещо абстрактно, нещо окачено на нищо, не е религиозно глупаво чувство, което  събира армия от глупаци за да тикне всички в ямата. Така биха желали атеистите!
 
„Като разсъди, че Бог може да възкресява от мъртвите: Авраамовата старост, Сарината мъртва утроба - Бог подмлади и съживи." Това беше факт с появяването на Исак в живота им. Ако Бог повика в съществувание това, кoето не съществуваше, то това, което вече съществува и бъде принесено на олтара и умре, Бог ще го възкреси от мъртвите. Една вяра, която докосваше Божията вяра за жертвата Божия Син и Неговото възкресение. 
 
Вярата на Авраам разбра Божия план за спасението на всеки, който вярва. „Аврааме, чрез теб и твоя син, ще ти покажа какво ще изживеем Аз моят Син". „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот" (Йоан 3:16).
 
Едната страна на вярата е разкрита в разсъжденията на Авраам, но вярвам, че има и друга и тя е: „Какъв тип вяра в потомците на Авраам може да спаси хората по цял свят,имащи тази вяра. „Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш" (Римляни 
10:9). 
 
Основни истини за вяра започват от Авраам и продължават като наследство от откровението му през вековете на Божието спасение за децата на Авраам и езичниците. И така с вяра Авраам видя Божия ден на възкресение и спасение и се зарадва и завеща спасителната вяра на всички свои потомци от целия свят.  Как да доближим тази вяра и да се изпълним с нея? Като разсъждаваме с вяра, като разискваме с вяра, като заключаваме с вяра.
 
Има и втори тип разсъждение c вяра. В същата глава 11 на Евреи четем за разсъждения с вяра на естествен потомък на Авраам - пророка Мойсей. „Като разсъди, че укорът за Христа е по-голямо богатство от египетските съкровища, защото гледаше: бъдещата награда" (Евреи 11:26). 
 
Един приемник от вярата на Авраам продължи да разсъждава и откри още една страна от живота на Христос и потегли по новия път. Доста от пророците, които пророкуваха за Исус, опитаха мъченическа  смърт, други - гонения, други - присмехи, обиди, други бяха отхвърлени от своето общество и укорявани, други бичувани в окови, тъмници, други скитаха в лишени бедствия и страдания.
 
Имаше два пътя за Мойсей: единият беше твърде познат - двореца на фараон, където беше отгледан и възпитан. Принц Мойсей - в съкровищата на Египет, в управлението на страната, в поклонение на боговете на Египет и в оргиите след поклонението - греха на фараоновия дворец. Красиво бъдеще, но краткотрайно в рамките на човешкия живот.
 
Другият път - непознат и презрян от египтяните, както презираха робите-евреи и техния Бог, Който е допуснал те да робуват безкрайно дълго - може би вечно.
Там на кръстовището на живота си Мойсей се спря за избор. Познатият или непознатият път? Мойсей включи в разсъждения вярата си. В разсъжденията си той видя две награди - едната за греха (смърт) и другата за спасението, което Бог подготвя чрез Своя Син Христос. Претегли наградите и отся правилния избор - укорът, трудният път, загубите, които ще понесе заради Христос струваха повече от египетските съкровища. Вярата му го принуждаваше да бърза. „Бягай от Египет, бягай от двореца, бягай от съкровищата, бягай от греха на Египет". Той побърза да го направи и в пустинята срещна спасението – Йехова, призванието си, служението си - водач и цар на Израиля.
 
Чрез такъв човек, направил правилния избор, Бог спаси и изведе своя народ, от който очакваше да се роди Спасител за всички народи. Исус говори чрез старозаветните пророци: „Жертва и приноси не си поискал, а приготвил си Ми тяло". Явно Този, Който не приема жертви и приноси, той е приготвил Своята жертва. Такъв Бог, Който дава Себе Си, плени сърцето и вярата на Мойсей да се прилепи за Него, да гледа славата Му, докато понася укора и трудностите в служението си на един цял, непроменен, непокаян и опърничав народ, да носи 40 години в пазухата си както баща чадата си!
 
Мойсей издържа докрай. Видя новото поколение, възпитано и отгледано от Бога в пустинята, годно да се бие за всяка стъпка от Ханаан. Видя скинията на Бога между племената на Израел. Видя облака и огнения стълб над скинията и шатрите на Израел. Видя с очите си Ханаан и Израел пред границите на своето наследство. Наградите бяха се подредили в дълга редица пред очите на Мойсей, още докато беше жив. С какво удовлетворение Мойсей затвори очите си, за да ги отвори за небесната награда, която Бог беше приготвил за него заради изминат път, който се нарича: Укорът за Христа.

Следва продължение...

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg