Скъпи читатели,
Днес ви срещаме с Таня Конярова, председател на Фондация „Звезда на надеждата“. Тя е Божия жена, която вдъхва респект – музикант, пианистка, но и педагог магистър по психологическо консултиране и християнски съветник, със сериозен опит в работата с деца. Но също и писателка (редактор на дългогодишната поредица на списание „Лия“), мисионер от „Мисия Възможност“. Майка на прекрасната цигуларка Лия Петрова и на един благословен младеж, на име Самуил, който е програмист.
Лъчезара Йосифова: Здравей, Таня, Нека започнем с една мисъл на Осуълд Чеймбърс за щастието, която ти е любима. Би ли я споделила с нашите читатели?
Таня Конярова: Една от любимите ми негови мисли е: „Бог не се грижи за щастието ни, а за отношението на сърцето ни към Него.“ Във времена на глобален и тотален егоцентризъм, думите на О. Чеймбърс поставят един, по-скоро, Богоцентриран смисъл, а не Его-центриран начин на живот.
Кога е стартирала Вашата фондация? Помня, около десетата ѝ годишнина правихме интервю за нашия вестник с Емилия Манолова, основателка на „Звезда на надеждата“. Преди години тя си премина при Господ Исус Христос, но остава завинаги в нашите сърца...
Таня Конярова: Всъщност Еми Манолова служи на сираци от 1994 г., но през 1999 г. регистрира „Звезда на надеждата“, с цел да служи и помага на деца и младежи от институциите за деца без родители, както и на други хора в неравностойно положение.
Лъчезара Йосифова: Всяка година около 2000 деца в България са изоставени от родителите си - това наистина е тревожно. В дискусия по БТВ през февруари т.г. ти сподели, че една от огромните пробойни на приемната грижа е изборът на приемни родители. На този фон дейността на фондации като вашата е много полезна. Какви са основните направления, по които работите?
Таня Конярова: За съжаление, проблемът с изоставянето на деца, както и с приемната грижа, е не само реален, но и бързо растящ. Бедността, липсата на закони и ценности в обществото са само част от проблемите, които стимулират изоставянето на деца и огромните пукнатини в приемната грижа. „Звезда на надеждата“ има една основна цел и тя е да достигне деца и младежи, които са в неравностойно положение. За да им помогне да получат равно право на живот и възможности за личностна и професионална реализация, независимо от социалния им статус, финансово положение, етническа принадлежност или здравен статус. Защото и самият Христос Исус ни даде точно такъв пример за служение и живот!
Лъчезара Йосифова: Ти обичаш да разказваш истории за малките добрини. Към вашата фондация работят много доброволци. Ако някой от нашите читатели желае да се свърже с вас, за да помогне, какви са вашите координати?
Таня Конярова: Винаги особено силно съм се впечатлявала от чудесата в живота на малкия човек, защото съм сигурна, че именно в немощта ни като хора се изявява Божията благодат и сила! Ако погледнем децата, които израстват без родители, без семейства и топлината на любовта, ще открием всички предпоставки, животът им да е живот без бъдеще, без смисъл и надежда. Но Бог взема тази безнадеждност и обреченост и пред очите ни я обръща в място на извори и изобилие, точно както казва и Словото: „И те ще съградят отдавна запустелите места, ще издигнат досегашните развалини и ще обновят пустите градове, опустошени от много поколения.“ (Исая 61:4). Ние виждаме тези думи да се изпълняват реално във физическия свят. Имаме младежи, които са били в нашето Защитено жилище, чийто живот е бил като запустяло и опожарено място, но днес тези вече пораснали деца, са достойни хора с професия, семейство и деца. И това е истинско чудо, Божие чудо! То е възможно само заради Божията любов и Неговата милост!
Фондация „Звезда на надеждата“ има чудесни доброволци и силни традиции в добротворството, още от самото й основаване. Това определено е заслуга на основателката на фондацията, Емилия Манолова, но ние продължаваме да развиваме и се опитваме да надграждаме тези модели. Всеки, който иска да научи нещо за социалните ни услуги, за дейностите ни или иска само да се свърже с нас за разговор, може да влезе в сайта ни www.starofhopebolgaria.com и да говорим по всяка една от описаните там възможности. Разбира се, може да се свържете и лично с мен на моя личен телефон – 0897868035.
Лъчезара Йосифова: Нека да поговорим малко за музика.Ти си пианистка, брат ти Слави Димов е композитор и диригент. Предвиждате ли примерно семеен концерт? Какво най-често обсъждате от огромната Вселена на класическата музика?
Таня Конярова: Музиката е една особено важна част от живота ми и не само заради това, че част от семейството ни сме професионални музиканти. Най-вече, защото музиката, хвалението, вярата и дори изразяването на сърцето ми, всичко това е в една взаимосвързаност. Музиката е езикът на душата и затова всеки има своята любима музика и я защитава горещо. С брат ми сме възпитани и отгледани в семейство и среда на любов към музиката, като начин на живот и поклонение на Бога. И нямам предвид само песните и химните, а като отношение на сърцето.
Лъчезара Йосифова: Дъщеря ти Лия Петрова участва през пролетта в концерт в София „Ноти за мир“. Тя живее във Франция, радва публиката от различни страни. Какви концерти предвижда в България до края на 2022 г.?
Таня Конярова: Дъщеря ми Лия Петрова, заедно с нейни приятели музиканти, вече второ издание, осъществяват Благотворителен концерт за каузата на фондацията. От малка има странна емоционална емпатия към сираци. Вероятно това е и причината за ангажираността ѝ към каузата на фондацията. Тази година концертът беше „Ноти за мир“ в подкрепа на деца и младежи в неравностойно положение и най-вече жертва на войната в Украйна. За младежи, пристигнали в България, търсещи мир и възможност за нормален живот. Концертът беше заедно с Drop Down Community, едни чудесни млади хора, които приеха каузата и вложиха доста време и сърце в осъществяването на концерта.
Лъчезара Йосифова: Дългогодишен служител си към „Мисия Възможност“. Тя е известна с много интересни мисионерски инициативи и издадени книги. Би ли споделила някои от тях?
Таня Конярова: Аз лично смятам, че мисионерството не е работа, а призвание и живот. Не спираш да бъдеш мисионер, когато смениш работата или професионалното си поприще, а само преминаваш от една сфера на дейност в друга. Обученията, лагерите, работата ми в редакцията на списание „Лия“, служението ми във Възстановителната програма за жени „Докосване до Исус“, всички тези неща и до днес са част от служението ми. Може би не в същия интензитет или ритъм, но не може да си правил нещо със сърце и то да е било част от живота ти, и след това да го изоставиш да умре. Всичко, каквото съм правила или служила някога, днес още живее в мен, защото е като мое дете. Когато родиш второто си или третото си дете, не се отказваш от първото. Просто се грижиш за всички. Когато децата пораснат и не се нуждаят от ежедневните ти грижи, ти продължаваш да ги обичаш, така, както и когато са били бебета. Но сменяме начина на грижите и изразът на любовта се обогатява с нови възможности. Така и със служението. Бог добави още „едно дете“ в сърцето ми – децата и младежите без родители и в риск. Но неделното училище, лагерите, служение Лия, служението за жени „Докосване до Исус“, музиката, продължават да бъдат част от сърцето и живота ми.
Лъчезара Йосифова: В една твоя статия „Съдбовен избор“ в списание „Лия“ по темата за края на света ти пишеш: „Белезите, за които говори Господ Исус Христос, както и Откровението на апостол Йоан, получено на остров Патмос, ни дават само разбиране и предупреждение. Нашият Господ ще се върне отново на земята...“ Как мислиш, не е ли най-важната ни задача като християни в това най-последно време да се подготвяме за срещата с Небесния Младоженец?
Таня Конярова: Няма нищо по-важно за всеки искрено вярващ християнин от Второто идване на нашия Господ и Спасител, Христос Исус, защото това е и заръката на нашия Господ.
Лъчезара Йосифова: С кой стих от Словото би насърчила нашите читатели?
Таня Конярова: Имам един любим стих, който искам да оставя на всички читатели: „Да не се смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и в Мен..., защото отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, така че, където Съм Аз, там да бъдете и вие“ (Йоан 14:1-3).
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите