начало > Църква > Ползите и вредите от пастирското съветване

Ползите и вредите от пастирското съветване

Публикувана: 25.06.2022
Автор: Радостин Марчев
Прочетена: 611
Коментари: 0

Сподели

Казано накратко моята позиция по темата е сравнително ясна – в обичайния случай пастирското съветване е много полезно, а вредна е именно неговата липса. Библейските критерии за избиране на пастир включват едновременно лична и духовна зрялост – две задължителни изисквания, за да може човек да съветва смислено и за да бъде съветът му наистина християнски. Освен това самата дума пастир съдържа в себе си ясен намек за функциите, които той е избран да изпълнява – намек, който със сигурност включва съветване. Част от това съветване се изразява в публичното проповядване, което трябва да включва наставление във вярата, практически обвързано с предизвикателствата, които живота поставя пред слушателите.

Друга част е личната работа с хората, при която пастирът научава и се опитва да помогне, насърчи утеши, подкрепи и даде съвет на хората, поверени под неговата грижа. Тази втора част е не по-малка императивна за пастира и нейното пренебрегване и занемаряване е опасна тенденция. Когато един пастир няма време за лично съветване на хората, поставени под неговите грижи, те нямат лесен достъп до него и не им е показано, че винаги са добре дошли или пък не са сигурни, че казаното ще остане само между тях (тайната на изповедта), това е сигурен признак за сериозен проблем в пастирската грижа. Разбира се, подобна практика е много по-лесна в по-малки по размер църкви. Но дори в големи общности има множество начини, по които проблемът с личната заетост може да бъде адресиран. Новият завет, например, никъде не поставя изискване пастирът да бъде само един. Всъщност имаме основание да твърдим обратното.

Съществува обаче още една, различна по вид опасност в пастирското съветване, която има потенциала да бъде особено разрушителна. Тя се материализира, когато пастирите забравят своите собствени ограничения и започнат да съветват в области и по въпроси, за които просто не са компетентни. Това лесно може да се случи дори без всякаква зла умисъл. Част от пастирските задължения е да съветват и мнозина от тях добре съзнават това. В искреното си желание да изпълнят задължението, което са поели те се опитват да дадат добър съвет на всеки проблем, с който хората идват при тях. С времето това лесно може да прерасне в самонадеяност – в убеждение, че именно те са духовно зрелите и знаещи хора, които са в състояние да изкажат вярно мнение по практически всеки въпрос.

Разбира се, това никога не е вербализирано по този начин, но съм се срещал с подобна нагласа достатъчно често, за да съм наясно с опасността. А това наистина е опасно. Виждал съм пастири, които без всякаква професионална подготовка се изказват за специализирани проблеми на деца – при това, както се оказва, напълно погрешно и по този начин причиняват големи страдания на и без това измъчените родители. Виждал съм други да казват, че купуването на кола на лизинг е погрешно, понеже Библията не одобрява вземането на земи. Виждал съм и пастири, които говорят едва ли не ex cathedra (непогрешимо) по въпроси, свързани с биология, физика, медицина и политика. Някои от тях дори очакват хитрата от техните общности да търсят и да приемат техните съвети в тези области и се чувстват пренебрегнати и засегнати ако това не стане. Резултатите обикновено не са никак добри.

Истината е, че пастирите трябва добре да съзнават ограниченията в служението на съветването. Това осъзнаване трябва да включва поне две неща. Първо, никой човек не е компетентен във всяка област. Има проблеми, които надхвърлят способностите на повечето пастири (напр. сериозни депресии) и въпроси, по които търсенето на специализирано мнение е за предпочитане. Част от мъдростта в пастирското съветване е да насочи хората именно към такива специалисти. Това може да са външни за общността хора, но може да е и друг християнин, който има по-големи познания по въпроса. Смирението да се признае, че по редица въпроси други вярващи знаят повече от тях е добродетел, която всеки пастир трябва да развива.

Второ, сама по себе си длъжността пастир не прави човека способен да съветва добре. Ръкополагането не е свързано с приемането на някаква специална благодат, която те прави способен да даваш компетентни съвети. Последното често изисква обучение, усилия и време. Всеки човек, който обмисля възможността да се посвети на пастирско служение трябва да осъзнава, че неминуемо ще се сблъсква със необходимост да провежда предбрачно и брачно съветване, с лични дрязги, с нужда от посредничество между две страни и т.н. Оттук нуждата да се подготви предварително за това е очевидна. Пастир, който е пренебрегнал обучението в подобни области не може и няма да бъде добър съветник – не задължително понеже не може да бъде такъв, а понеже не е свършил изискващото се от него. А това не е никак безобидно.

Сподели: