Да спасиш човек от удавяне

Днес спасих човек от удавяне… но не беше толкова лесно. Нямам предвид самото спасяване. Всъщност това беше по-лесната част. С моите момчета решихме да преплуваме за пореден път разстоянието от кея до брега. Правили сме го и преди. Въпреки че се справят добре с плуването, като баща държа да съм с тях, когато са на дълбоко и трябва да се плува на дълги разстояния. Когато тръгвахме, три тийнейджърки, с които се бяхме запознали същия ден, поискаха да плуват с нас до брега. Имаше още 3 момчета на кея, видимо на около 17-18 години. Момичетата започнаха да ги викат да плуват с нас до брега. Момчетата се колебаеха, но решиха да скочат и да плуват с нас. Нали трябва да впечатлят момичетата. Започнахме да плуваме към брега. На 5-тата минута забелязах, че едното момче натискаше другото във водата. Мислех че си играят, но за всеки случай попитах дали са добре. Очаквах да чуя “да, всичко е наред”. Но едното момче ме погледна уплашено и каза “не, не съм добре”. Повторих въпроса, за да съм сигурен, че съм разбрал правилно. Отговорът отново беше “не”. Имал проблеми с дишането, изморил се е и нямал сили да се върне на кея.

Винаги съм си мислил, че един ден може да се наложи да спасявам човек от удавяне. Чел съм истории, гледал съм обучителни видеа. Премислял съм го много пъти в главата си и съм си правил хипотетични планове. Но не съм допускал сценария, при който ще съм с децата си, на дълбокото, и ще трябва да решавам дали да ги оставя, за да спася давещ се човек. Това беше най-трудното в цялата история.

Интересно е колко бързо човек взима решения в такива ситуации. Знаех, че моите момчета ще се справят и ще доплуват до брега. Инструктирах ги да продължават да плуват и тръгнах към давещото се момче. Набързо стигнах до него. Двамата му приятели го изоставиха. Явно нямаха уменията да му помогнат и гледаха те да се оправят. Едното продължи към брега, а другото се върна на кея. От истории знам, че давещите често изпадат в паника и започват да натискат спасяващия ги под водата, в опит да излязат над водата. В първия момент точно това се получи, но бързо промених захвата и започнахме да плуваме към кея. През цялото време мислих за моите момчета и се молих да не се случи нещо с тях. Опитвах се да ги следя с поглед, но все повече се отдалечавахме. Молих се Бог да ги пази и да нямат нужда от помощ. Отне ми около 5-6 минути за да върна момчето на кея и да настигна моите момчета. Те се справяха блестящо. Всичко завърши с добър край. Винаги съм си мислил, че когато спасиш човешки живот, изпитваш голямо чувство на удовлетворение. Сигурно е така, но не и в моя случай, защото дълго не спирах да мисля какво можеше да се случи, ако моите момчета бяха попаднали в ситуация, в която да имат нужда от моята помощ. Но в същото време, как да оставиш човек, след като няма кой да му помогне и смъртта му е сигурна, ако не му помогнеш?

Хора, моля ви, не надценявайте възможностите си, когато това е с цената на живота ви! Природата е безмилостна. Давенето е много тих процес. Отстрани трудно се разпознава и не изглежда драматично.

Момчета, не си струва да рискувате живота си, за да впечатлите някого! Ако ще рискувате, трябва да сте уверени в способностите си и риска да си струва. В този сезон на почивки, бъдете внимателни, за да може сезона ви да завърши с хубави спомени и приятни емоции!