Вторник, 29.11.2022

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Преображение

Main Pic
Публикувана: 06.08.2022
Автор: Люба Канелова
Прочетена: 479
Коментари: 0
На този ден се празнува Преображение Господне. Много хора го свързват с различни ритуали, които да изпълнят. Други го свързват с това какво да сложат на масата. За други денят е свързан с това да им се сбъднат съкровените желания и чакат Господ да им отвори небето и да отговори молитвите им. 
 
А в Библията четем, че Исус завел трима от най-близките Си ученици – Петър, Яков и Йоан на една висока планина. В три от евангелията се разказва тази случка, като само в Лука се казва, че Исус се е молил, когато се били горе в планината, а учениците заспали. Колко типично за нас хората, нали!? Все заспиваме на неподходящи места и в неподходящо време. И, когато се събудили, видели, че Исус се преобразил в небесната Си слава.
 
Славата, за която копнеем да живеем. Те са били в нея. И Той им показал какъв е всъщност. Блястящ. Величествен. Могъщ. И освен това с Него били и Мойсей, и пророк Илия. Представяте ли си изумлението на тримата, когато видели тези славни пророци на живо, за които само са чели и са си представяли. Стоящи пред тях и си говорят с техния Господ като с пръв приятел. Представям си колко сконфузено са се чувствали. Или поне аз бих се чувствала така, ако застана пред някого, на когото искрено се възхищавам и уважавам. Стоя, мълча и стоя и мълча, и искам да кажа всичко и нищо не ми идва на ум. И само стоя и се усмихвам глуповато. И, когато събера смелост, казвам някоя чутовна глупост и после я преосмислям с дни.
 
Нещо подобно се случи и с Петър. Толкова се беше впечатлил, толкова много искаше да запази този момент, че предложи на Исус да направи три шатри и да си останат там завинаги. Да избяга от проблемите, които са долу. От дълговете, които сигурно е имал. От притесненията, които са го преследвали и в сънищата му. От страха да не загуби близките си. От всичко. И само да стои в мира и красотата, в които се намираше в този миг. 
 
Знаем, че това не се случи. Исус напусна славата Си. Но за един кратък миг Той им показа Своето могъщество. Сигурна съм, че, след като беше разпънат Исус и тримата изпадаха в трудни ситуации, си припомняха този славен момент и биваха насърчени и имаха силата да продължат да се изправят срещу всичко, което се изправяше срещу тях. Защото познаваха и бяха обичани от Славния.
 
Последните седмици си мисля за това дали позволяваме на Исус да се преобрази в нас. И, ако Му позволяваме това, задържаме ли Го за себе си или Го споделяме с другите? Показваме ли Неговата утеха на смачканите от ежедневието и робство хора, с които общуваме всеки ден? Даряваме ли от Неговия мир, за да доведем тези хора до Исус и да се запознаят с Него и да Му доверят живота си? Ако Христос е преобразен в нас, ако на нас ни се е показал в славата Си и ние сме паднали на колене пред Него, задържаме ли Го себе си?
 
Понякога ми се струва, че го правим – задържаме Го само за себе си. Искаме го само за себе си. Сякаш ни е страх, че, ако Го споделим с някой друг, ще го загубим. И за това виждаме хора, които си тръгват от църквата. Защото не „опитват“ Исус. „Опитват“ нас. Нашите чувства и емоции. Нашето разбиране за Исус. Нашето его. Всичко наше. Само не и Христос. 
 
Нараняваме хората, брата и сестрата, невярващите и ги „гоним“. 
Но не затова Исус се преобрази. Не затова Той ни допусна до сърцето Си. Не затова Той ни показа колко величествен, мощен, добър, милостив и благ е Той. Откри ни се, за да Го споделяме с човека до нас. За да помогнем и на останалите да Го познаят като Милостивият, Благият, Утешителят, Мощният. 
 
И знаете ли кога можем да направим това – да позволим хората около нас да видят преобразения Христос в нас? Когато спрем да мислим толкова много за себе си и позовлим на Бог да мисли, да действа, да докосва чрез нас.
 
За това, мили хора, и аз, нека позволяваме по-често на Исус да се показва чрез нас с думите ни, с погледа ни, с жестовете ни, с тона ни. Убедена съм, че няма да Го загубим, защото няма да даваме от нашия мир. Няма да утешаваме с нашата утеха. Няма да радваме с нашата радост. Ще даваме от Господната, която е неизчерпаема. 
Нека позволим на Исус да се преобразява в живота на хората около нас чрез нас. 
 
Знаем стиха „Небесата разказват славата Божия...“ Мечтая и моят живот да разказва за славата Божия. И да привлича хората към Исус.
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
Books-bg
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg