Четвъртък, 11.08.2022

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

10-те не-Божии заповеди

Main Pic
Публикувана: 01.08.2022
Автор: Верен Тончев
Прочетена: 366
Коментари: 0
Има определени мисловни модели, по които всеки един от нас върви, къде съзнателно, къде не. Това е нормално като имаме предвид, че една от основните задачи на мозъка ни е да пести енергия от активно мислене върху незначителни дейности – като например миенето на зъбите, оправянето на леглото сутрин или вървенето до работа по същия маршрут всеки ден. 
 
Има обаче някои мисловни модели, които са ни били заложени външно – идеи, които са намерили достъп до нашия ум и сега са станали нормална част от нашето ежедневие, както и вижданията ни за живота. Дали чрез литературата, която четем, програмите, които гледаме по телевизията, хората, с които общуваме най-много или други начини, тези концепции стават незименна част от процеса ни на взимане на решения. 
 
И тук като вярващ, аз се питам: възможно ли е да съм възприел такива идеи, които всъщност да се различават от това, което Бог одобрява и определя като добро? Възможно ли е да съм приел за нормални практики, които изобщо не са приемливи за Бога? А възможно ли да има действия, които Бог счита за нормална част от живота на вярващия, които аз всъщност не практикувам и даже изобщо не се замислям за тях? Възможно ли е да сме го направили като църква? Има ли нов стандарт, наложен ни от света, който ние считаме за нормален, но всъщност не трябва да бъде така?
 
Краткият отговор на тези въпроси е: ДА! 
Аз наричам тези идеи НеБожии заповеди. Накратко ще коментирам десет:
 
НЕБОЖИЯ ЗАПОВЕД 1: Не се страхувай от ЕГОИЗМА – и ти си човек, и ти имаш нужди!
 
Егоизмът е основан на задоволяването на нас самите за сметка на Бога и другите хора. Да отдадеш изцяло вниманието си на това, което егото ти желае. Да угаждаш на плътта си. Любовта е от Бога и истинската любов винаги дава. Божията любов иска да задоволи този, към когото е отправена. "Бог толкова възлюби света, че ДАДЕ своя единороден Син." (Йоан 3:16). Бог е любов. И любовта дава. Егоизмът иска да получава. Егоизмът може да съществува в много аспекти: душевна, във взаимоотношенията, фирми са егоистични едни срещу други, дори и нации. Егоизмът пречи на съвременния християнин да достигне до максимума на своя потенциал. Егоизмът е добре замаскиран да изглежда като нещо нормално в нашето общество - да задоволяваш себе си преди всичко останало, да отговориш на своите нужди и желания като приоритет пред тези на ближния, да издигнеш себе си пред останалите и т.н. Важно е да се грижим и за нашите нужди, но кое е на първо място. Гледайки живота на Исус, и това как служеше на хората, между хората, оставяйки Своето удобство настрана и стигайки до кръста, можем да разберем колко умело сме повярвали, че е норма да се покорим на призива на сатана към егоизъм.
В Матей 6:33 VBG четем:
"Но първо търсете Божието царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави."
 
НЕБОЖИЯ ЗАПОВЕД 2: Да ИМАШ други богове освен мене. ИДОЛОПОКОНСТВОТО е отживелица.
Дълго време смятах, че това е проблем, останал в Стария завет.
Идолопоклонството е ценностна система, която ние самите създаваме и според която съдим, че дадено нещо е по-достойно за нашата всеотдайност отколкото Бога. Власт, престиж, образование, пари, работа и бизнес, религия, известност, его, порнография, външен облик - всички те могат да се превърнат в идоли. Дори и служението на някои служители може да се превърне в техен идол. Те стават или толкова посветени, че да нямат лично време за Бога да се поклонят на Него и да чакат в присъствието Му; или изместват фокуса си от това да са верни на призива си и отиват в надпревара за самоизява. 
 
Има ли нещо по-важно за вас от Бога. Ако Бог днес ви призове да се откажете от онова, което обичате необикновено много, вие готови ли сте да го направите? Къде почива вашето упование?
Има ли нещо, което заема мястото пред Бога в списъка ни с приоритети, то тогава трябва да се запитаме: възможно ли е това да е станало мой идол?
Не е норма да живеем със зависимости.
Колосяни 3:5-6: „Затова умъртвете природните си части, които действат за земята: блудство, нечистота, страст, зла пощявка и сребролюбие, което е идолопоклонство; Поради които иде Божия гняв върху рода на непокорните…“
 
Галатяни 4: 7-8  „Затова не си вече роб, но син; и ако си син, то си Божий наследник чрез Христа. Но тогава, когато не познавахте Бога, вие робувахте на ония, които по естество не са богове…“
Йона 2:8: „Ония, които уповават на лъжливите суети, Оставят милостта, спазвана за тях.“
 
НЕБОЖИЯ ЗАПОВЕД 3: Отдай се на удоволствието! БЛУДСТВО
Това включва всякакъв вид сексуални грехове. Грехът си е грях. Блудството е модерно днес и се шири навсякъде... освен в Библията. Не е чудно че има толкова хора, които я изкривяват или дори презират. Словото все още остава непроменено и категорично в това да поставя стандарта на вярата и разкрие истински характера на Бога. 
Дефиницията на думата грях е „да пропуснеш целта“.
Подчиняване на  желания, апетити, страсти и изкушения ще ни пречи да станем това, което Бог е предопределил за нас и да достигнем максимума в християнския си живот. 
 
Господ ни обещава Ханаан. Израилтяните блудстват и умират в пустинята. Днес много християни също си остават в пустинята и накрая си умират там, затънали и запленени от деморализацията, пропускайки най-доброто, което Господ е приготвил за тях. 
Живеенето на семейни начала не е нормално според Божия закон и е грях.
Порнографията е грях.
Похотливите помисли са грях.
Съблазнителните реплики могат да бъдат грях.
Ние сме Божията невяста и като такива, Той ни призовава да бъдем святи и да живеем в чистота.
1 Петрово 1:15-16: „Във всички свои дела постъпвайте като святи хора, както е свят Онзи, който ви призова. Както е писано: Бъдете святи, защото аз съм свят.“
 
НЕБОЖИЯ ЗАПОВЕД 4: Не се притеснявай да ИЗПИТВАШ Бога! Нали Той те обича.
Когато тълпите викаха на Исус да слезе от кръста, те Го изпитваха. Да изпитваш Христос означава да изискваш Бог да извърши нещо противно на волята Му или на Неговия характер. Днес правим това непрекъснато като искаме друг път към нашето спасение, различен от кръста. 
Да лъжеш и мамиш в бизнеса си или в работата си и в същото време да искаш Бог да те благослови с успех, е все едно да изпитваш Христос. Мъж и жена, които нямат брак, а живеят заедно, молейки Бог да ги благослови, деца отхвърлящи благочестивия съвет на своите родители; вярващи, които искат да ползват облагите на спасението, а в същото време удоволствията на греха - всичко това е изпитване на Бога. 
Сатана също се опита да изпитва Исус да не се покори на Отец в пустинята. Каза Му да скочи от храма – да докаже Себе Си и Своя Божествен произход. Но Той знаеше добре какво причинява това на сърцето на Бог – и издържа. 
 
Лука 4:9-13: „Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма и Му рече: Ако си Божий Син, хвърли се от тук долу; защото е писано: 11 и на ръце ще Те дигат, да не би да удариш о камък ногата Си". А Исус в отговор му рече: Казано е: "Да не изпиташ Господа, твоя Бог". И като изчерпи всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време.“
 
НЕБОЖИЯ ЗАПОВЕД 5: Не спирай да се оплакваш! Думите нямат значение. МЪРМОРЕНЕ
Мърморенето в най-простата му форма не е нищо повече или по-малко от "негативно говорене". 
Оплакването, критикуването, търсенето на чужди недостатъци, шушукането и клюкарството - всички те се класифицират като мърморене. 
 
В 1 Коринтяни 5 гл. се говори за "хулител" - дума, която не се употребява често в наши дни. Хулителят е клеветник, обвинител, човек, който сипе ругатни. (Тези характеристики на кого ви напомнят?) Бог иска от нас да се справим с тези неща чрез твърда решителност и дисциплина. 
"Съвсем малко огън, колко много вещество запалва." възкликва братът Господен Яков 3:5.
Човешкият език е такъв. Дребни забележки, хапливи коментари, саркастични подигравки и т.н. запалват огъня на омразата и враждата, който поглъща взаимоотношенията и оставя след себе си въглени. 
Хората мърморят срещу фирмата си или шефа си, докато пият кафе, а после се оплакват, че не ги повишават. Мърморят срещу проповедника и после се чудят когато децата им не откликват на евангелието. Мърморят срещу Божието слово и после се сърдят, че вярата им не работи и не действа в живота им. 
Това е сериозно! Бог твори реалността ни чрез думите ни. Думите, които изговаряте за вас, за вашите близки и за всеки аспект от живота ви може да отключат благословения или проклятия. 
Думите имат силата да раждат и да убиват!
Притчи 18:20-21: „Смърт и живот има в силата на езика и онези, които го владеят, ще ядат плодовете му.“
Бащи, казвайте на дъщерите си, че са красиви, достойни, обичани и ценни, иначе ще го правят други мъже, но ще искат нещо в замяна. 
Уверявайте синовете си, че са способни, че имат сили и ще се справят с трудностите; че са мъже; че се гордеете с тях. Защото ако те не видят първо вашата вяра за тях, няма да повярват в себе си и ще търсят потвърждение за мъжеството си в грешните неща - жени, пари, власт, сила и тн.
Говорете на жените си, че са оценени и важни. Изграждайте ги в Духа чрез насърчение и наставление.
Майки, бъдете смели в показване на милост и любов. Отношението ви на милост и приемане може да омекчи и най закоравеното сърце. Само мекото сърце може да бъде премоделирано от Бога като глина.
 
Нека се променяме! Дори и досега години наред да не сме обръщали внимание върху езика си, Божият призив за мен и теб днес е това: Говори думи на Живот!
 
НЕБОЖИЯ ЗАПОВЕД 6: Не е нужно да се обичаме, достатъчно е да не си пречим едни други! ЛИПСА НА ОБИЧ
Днес хората придават различно значение на понятието любов. Много често го бъркат с понятието похот. Те снижават любовта до физически инстинкти. Не всичката страст е любов и не всичката любов е страст. 
Бог ни заповядва да се обичаме
В Йоан 15:12 Господ Исус Христос е катергоричен: „Това е Моята заповед, да се любите един друг, както Аз ви възлюбих.“
 
Според Бога обаче любовта не е чувство. Тя дори невинаги ще те кара да се чувстваш добре. Но истинската любов е винаги добра. Любовта е въпрос на избор. Няма общо с чувствата. Понякога правиш неща, които не чувстваш като приятни, но е от любов. Любовта се движи във волята. Ето защо и може да бъде заповядана и Бог може да я заповяда.
Когато Божията любов е в сърцата ни чрез Светия Дух, истинската любов се открива. Предавайки волята си на тази на Бога, позволяваме на Светия Дих да внесе любов във взаимоотношенията ни и тогава ще може да обичаме истински. Защо? Защото Бог го заповядва. 
Не е достатъчно просто да се понасяме и да не си пречим. Божият призив е да бъдем активни в показването на любов. Ако виждаш възможност да я покажеш, покажи. Това ще бъде покорство, което те въвежда в благословение.
 
НЕБОЖИЯ ЗАПОВЕД 7: Не е нужно да се покаеш истински, Бог пак си прощава! ЛИПСА НА ПОКАЯНИЕ
За съжаление, до голяма степен може да сме омекнали дотолкова, че да не изпълняваме Божията заповед, поради наложен от света стандарт за дипломатично съжителстване. Стараем се до такава степен да не обидим или настъпим някого, че не му казваме това, от което зависи животът му във вечността. 
Бог ни заповядва да се покаем. 
И това е заповед, а не покана. Към всички - било то вярващи или невярващи. 
В процеса на психологическото обясняване на евангелието на модерния амвон ние сме били научени да „поканваме“ хората да приемат Исус. И след като им се предостави избор - те го отхвърлят. 
Това прилича на стикер за кола, на който пише: "Опитай Исус".
Все едно казваш: "Опитай, ще ти хареса". Може да опиташ лютеница, аспержи или фъстъчено масло, но не и Бога. Бог не заповядва на никого да го "харесва". Бог заповядва: "Обичай!"
Може да ви звучи отнемащо свободата... Но замислете се... Какво арогантно отношение е това. Все едно казваме: „Ще опитам този Спасител Исус, и ако не ми хареса, ще пробвам с друг,“ или „ще опитам с този брак и ако не ми хареса ще опитам с друг.“ Като че ли Бог и семейството могат да се пробват като нов костюм или рокля. Колко отвратително. 
Какво е истинското разкаяние - да не правиш повече както си правил досега. И то не щото са те хванали, а защото истински съжаляваш, че си наранил Бога. Покаяние, изповед, промяна.
 
НЕБОЖИЯ ЗАПОВЕД 8: Няма нужда да подпомагаш Божието дело, Бог си има ПАРИ.
Така е, Бог има пари. Но процеса на даване за делото Му прави нещо вътре в нас самите – едно разчупване и разделяне с любовта към парите и покорство към Този, от Когото идва всяко добро. 
Бог няма нужда от нашите пари, за да изпълни волята Си. Но е редно да даваме с радост и от любов към Него. От благодарност почит и покорство към Неговия призив да даваме. 
Бог никога не остава длъжен на някого. Но нека не се заблуждаваме – ако сърцата ни не са готови да жертват пред Бога от парите ни, защо мислим, че ще сме готови да жертваме от друго, когато вярата ни е под истински тест?
 
НЕБОЖИЯ ЗАПОВЕД 9: МЪЛЧИ си и не се бутай там, където не ти е работа!
Всички сме чували така познатата фраза: „Злото съществува, защото добрите хора не правят нищо, за да го спрат.“
Какво означава това: липса на реакция от страна на вярващите към злото и премълчаване, когато има неправда. Толерантност към греха при Бога няма. Не трябва да има и при нас. Не говоря да осъдим грешника, но да не нормализираме греха.
Говори истината независимо как биха реагирали хората. 
Ако ще сме толерантни към всичко, то тогава ние нямаме нищо, зад което да стоим.
Не е любов да се премълчава, когато наш брат или сестра е в грях. Това е все едно на някой наш близък да му се запали къщата и ние да знаем, че тя гори, но да си мълчим, за да не му стане неприятно. И когато всичкото му имущество му е изгоряло, да признаем, че сме могли да предотвратим това да се случи, но не сме го направили, защото не сме искали да изглеждаме груби. Същото правим понякога и с изобличаването. Чакаме живота на ближния ни да се е съсипал вследствие от греха преди да назовем злото като зло. 
Разбира се това винаги трябва да се прави с финес и любов. Но не трябва да забравяме: Ако ние мълчим срещу злото, то тогава кой ще му се възпротиви?
 
НЕБОЖИЯ ЗАПОВЕД 10: Спокойно, БЕЗ БЪРЗАНЕ!
Изследователи, които се занимават с проучване на последното време, казват, че нашето поколение е първото, в което присъстват всички белези за последното време. Досега винаги нещо е липсвало. Ние сме първите, при които е налице всеки белег, описан в Словото. 
Има различни разбирания за последното време. Това е единствената доктрина в Библията, която не може да се рамкира и да се закове и да се каже, че със сигурност знаем отговорите на всички въпроси. Затова е мъдро да четем, да събираме различни мнения и да наблюдаваме в каква посока се развива светът: икономически, политически, глобално, както и на местно ниво. 
В едно може да сте сигурни: както Бог има план, така има и сатана. 80% от пророчествата в Библията вече са се изпълнили. Остават 20%. Ако Бог е бил верен досега да се изпълни всичко написано, той няма ли да е верен и за останалото?
Сатана иска да стоим в неведение и в липса на замисъл. Там не сме опасни. Заблуден ли е един християнин, че е стигнал до обещаната земя, той няма защо да продължава да върви.
 
Нека бдим и бъдем внимателни срещу тези идеи, наложени ни от света. Ние сме призовани за живот на Святост, Истина и Любов.
Покорството на БОЖИИТЕ заповеди носи мир. Всяка идеология, противна на Неговия закон няма да издържи теста на времето и ще бъде изобличена като лъжлива. 
Нека стоим в Истината!  
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg