Вторник, 29.11.2022

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Ключът е молитвата

Main Pic
Публикувана: 12.09.2022
Автор: В. Енчев
Прочетена: 355
Коментари: 0
Около онова време цар Ирод сложи ръка на някои от църквата, за да им стори зло. Уби с меч Йоановия брат Яков; и като видя, че това се понрави на юдеите, той освен това хвана и Петър. И като го задържа, хвърли го в тъмница и го предаде на четири четворки войници за го пазят. А църквата принасяше усърдна молитва пред Бога за него.“
(Деяния 12:1 – 5)
 
Във всички времена на църковната история, Христовата църква е била притеснявана и гонена. „Мене гониха, и вас ще гонят.“ – каза Исус на учениците Си. Тези пророчески думи на Исус не подминаха и Църквата в България по времето на комунизма. Пастори и активни вярващи по онова време бяха интернирани в лагери за „превъзпитание“ като Беленe, Скравена и много други.
 
Молитвени домове бяха разрушавани. Активни пастори и вярващи бяха привиквани в ДС (Държавна сигурност) и някои от тях никога не се върнаха в семействата си. Просто „изчезваха“. Атеистичното правителство си бе поставило за цел да изкорени християнството, което е „опиум на народите“.
 
В това време отговорът на църквата беше МОЛИТВАТА. Църквата прекарваше много часове в молитва. Както Ранната църква, когато ап. Петър беше хвърлен в тъмница.
 
Годината бе 1963 - та. Споделям разказа на брат Георги Вичев, ръководител на Евангелска петдесятна църква в с. Бояджик, Ямболско: „Посред бял ден учител от училището в селото ни доведе под строй учениците от своя клас, „въоръжени” с кирки, мотики и атеистичен лъжепатриотизъм. И те разрушиха селската евангелска църква! На мен, и на семейството ми, дадоха 4 часа срок да напуснем селото. Като „персона нон грата”, бяхме прогонени с дюдюкания, подсвирквания: „Евангелисти! Заблудени!..“ Замерваха ни с камъни същите тези ученици – строители на новото общество „без Бог и господар”!
 
Отидохме в Елхово, после в Ямбол, но там не ми даваха да започна никаква работа. Моето досие на „активен евангелист” ме следваше навсякъде. Стигнах до Варна и там успях да започна работа като строител... И тогава доведох тук семейството си...“
 
Когато слушах неговия разказ, аз си спомних думите на Христос: „Мене гониха и вас ще гонят...” (Йоан 15:20) Моят баща по онова време беше пастир на Евангелската църква в Сливен. Много често го привикваха в ДС, с часове са го тормозили да стане доносник, да даде списък на вярващите, да не допуска деца и младежи в църква...
 
Баща ми винаги е отказвал това. Последвали са най-различни заплахи, включително и тази: „за синовете ти няма никакво бъдеще!” Мен също са ме викали в ДС и заплашвали. Когато го привикваха в ДС, никога не знаехме кога ще се върне или дали изобщо някога ще се върне...
 
Толкова много хора изчезваха по онова време, изпращани в концлагери. Някои от тях никога не се върнаха и никой не знаеше, какво се е случило с тях... И сега се чудя, как баща ни остана в къщи. Просто, защото Бог го опази и не допусна да останем с брат ми сираци - без баща... Нещо обикновено беше в църквите ни да изпращат доносници или внедряват агенти. Наричахме ги „слушалки”. Някои от тях бяха много интелигентни и „искрено повярвали”, други – доста „елементарни”.
 
Един от тях беше Гого (това не е истинското му име). Вреше носа си навсякъде и слухтеше да чуе всичко. А в църква никой нищо не правеше против държавата. Гого беше изключителен „артист” – когато слушаше свидетелството на някой вярващ, от очите му започваха да капят сълзи. Дори понякога ставаше в богослуженията да събира дискуса. Имаше хора, които му вярваха. Но повечето го знаеха, защото християнската искреност и духовност не може да се имитира...
 
Неговият провал стана, когато веднъж брат Никола Краев бе извикан в ДС и там, в един от коридорите се засякъл „случайно” с Гого. Той започнал да се оправдава, че предната вечер видял някой да краде керемиди от една ограда и го извикали за свидетел... Но ДС не беше Стопанска милиция, която беше в друга сграда! След този случай Гого повече не дойде в църква.
 
Години след това, веднъж пътувах с влака в командировка и го видях в купето с един крак и патерици. Другият беше отрязан от бедрото. Направи се, че никога не ме е познавал. Не зная каква бе причината за неговата инвалидност, но едно съм сигурен, че Бог му даде възможност да чуе за Неговата любов и за спасение, да се покае. Но той се подигра с всичко... Жалко, защото Бог поругаем не бива!
 
Един такъв агент, може би и самият Гого, вмъкнал се в църквата бе занесъл, че „Сливенската Евангелска църква посещават повече от 30 младежи и ученици, че тази църква е много активна и трябва да се пресече нейната „опасна”дейност!” Каква беше тази „опасна” дейност на младежите в църквата? Те не се събираха на купони, за да пият алкохол, да пушат цигари, аморалността беше далеч от тях... „Другарите” от ДС се дразнеха, че тези младежи вярват в Бога, че когато се съберат, те пеят песни и се молят. Те бяха морално неопетнени...
 
В своите събирания, между многото песни, младежите пееха с радост и вдъхновение и „Марша на Сливенските младежи”. Някои от куплетите са доста дръзки и положително са станали причина „да се разлаят кучетата...” Но, обяснението е - младежка ревност на автора... Помествам марша тук, защото той беше част от нашия младежки християнски живот:
 
Посланици на Царството Небесно сме в свят, робуващ в грях и мрак,
И като поданици чужди често, се срещаме с лукавий враг,
Познахме Спаса си и сме свободни всред роби на греха, плътта,
живеем тука като братя родни ний свързани със Любовта.
Врагът ни силно мрази и следи ни, да може да ни нарани,
Подкупва Юди, храни от години надежда да ни победи.
Напразно! Туй, което не гаси се, не ще угасне никога!
Че вярата ни за Христа държи се и сила дава всякога!
Щом ний сме във Ръката на Твореца, вси скърби, оскръбления,
Понасяни от нас са за венеца, очакван със копнение!
Какво на Сатана слугите жалки за нас са тука всеки час?
С тормоза си те правят ни закалки, щом Господ е около нас!
Ще дойде ден - ще бъдем отзовани, при Спаса си ще се явим,
И верни ако устоим, прибрани в блаженство вечно ще стоим!
Врагът не ще ни вече там смущава, далеч ше бъдем от скръбта,
Това Сам Бог с любов ни обещава и пълни ни с благодатта!
(Текст и музика – Н.Е.)
 
По онова атеистично време, всички вярващи, включително и младежите бяхме разбрали, че тайната на успеха, или ключът към победоносен християнски живот е МОЛИТВАТА!
 
Спомням си, след едно неделно вечерно богослужение ва 1977 г. в Сливен, на никой не му се тръгваше. Наредихме столовете в кръг, в огромна елипса и започнахме да хвалим Бог с песни. Въздухът се извълни с „електрически заряд“. Коленичихме в молитва и Бог изля благодатта Си в изобилна мяра. Започна да кръщава в Светия Си Дух. Молитвата продължи до 22,30 ч. Никой не искаше да си тръгва. В онази вечер Христос кръсти със Светия Дух 9 младежи! Беше незабравима вечер!
 
Следващата вечер, без да се наговаряме, в 18,30 ч. след работа ние отново бяхме в молитвения дом. До 22 ч. имаше отново молитва, в която Бог продължи да благославя и да кръщава. Младежките събирания се превърнаха в молитвени събрания, продължаващи с часове.
 
Това продължи около три месеца ! Три месеца всяка вечер в молитва, при което броят на кръстените в Святия Дух надхърли 100 души, 120 души, после объркахме броят им. От други градове, селца и църкви идваха копнеещи за по-близко общение с Бога вярващи. И ние се радвахме да виждаме новорождения, кръщения в Св, Дух, изцеления на болни...
 
Настана едно голямо съживление, което заля църквите в страната ни. Усърдната молитва на църквата отключи вратите на тъмницата, в която бе Петър. Ключът към съживлението днес, за което копнеем, е отново МОЛИТВАТА! Той отваря всяко заключено сърце и всяка затворена врата за нови БЛАГОСЛОВЕНИЯ !
 
Пастир В. Енчев, Сливен
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg