начало > Християнски живот > Разглезеният човек и трудният път

Разглезеният човек и трудният път

Публикувана: 11.09.2022
Автор: Ружа Стойкова
Прочетена: 371
Коментари: 0

Сподели

Трудно е да осъзнаем нашите трудности. Предизвикателствата, които срещаме в ситуация за решаване на житейски казус, не винаги са свързани с проблем в отрицателната същност на думата - “неприятности; трудности; мъчнотии; беда; нужда; лишение …”. Проблемът има още едно лице и то е свързано с обяснението за сложен въпрос, който изисква разрешаване, изучаване, изследване.

Може да се каже, че до голяма степен съвременият човек се е “разглезил”. Живеейки в комфорт, който е изграждан с хилядолетия, ние сякаш сме загубили усещането си за “истинска трудност”. Нашите предци са били изложени на много по-тежки условия на живот и оцеляване в сравнение с по-голямата част от света днес. Самата аз помня от ранното си детство колко трудни (според днешните ни разбирания) са били домакинските задължения за родителите ми.

Какво наблюдаваме в тези условия на “трудности”? Животът е създавал борбени, калени и упорити хора. Такива, които няма да мрънкат, ако се наложи да извървят “още една миля”. Разбира се, и аз, както всеки съвременен човек се възползвам и удоволствам от напредването на технологиите и удобствата, и не намирам нищо лошо в това да ни се освобождава повече време и достъп до нови пространства. Въпросът е какво правим с това, което сме получили, като лично освобождаване и дали не ставаме роби на комфорта си, използвайки го само да задоволяваме плътта си?

Преди около 14 години бях попаднала в този капан на “комфорта”. И понеже, много ясно чух “щракването на вратичката” зад себе си и усетих теснотата и натиска от решетките му - потърсих бягство от този комфортен капан. Тогава много импулсивно и неусетно за мен самата потърсих “трудния път”. Този, в който да мога да разпозная себе си. Тогава и започна моят път към Бога. Той си беше с мен през цялото време, но сякаш изчакваше да започне да ми убива “удобната” възглавничка, на която се бях подпряла и позадрямала, за да ми даде изходно решение.

В духовен аспект този изходен път не беше кратък, той продължава и днес, благодаря на Бога. Но във физическия свят аз избрах да се подложа на някакъв вид предизвикателства и може да се каже лишения, за да излюспя от себе си станиолите, с които сама се бях опаковала. Как става фактически това? Ако решите да го правите бих споделила конкретен опит и мотивация.

Изборът да се “втурнеш” в свят, който не ти е познат и не ти дава ежедневните удобства и удоволствия никак не е лесен, но понякога е най-бързият начин за излизане от притискащата ни вече зона на конфорт. Може да се окаже, че е предизвикателство да преживееш един ден, който да бъде изпълнен с казуси за физическото ти съществуване. Тогава установих много ясно разликата и границата между истински проблем и мрънкането, на което се поддаваме всеки ден.

“Проблемът” - като средство за нашето израстване на практика е най-бързо действащият способ. Това ми е давало и ми дава и днес много поводи за размисъл, както и мотивация, когато се налага да премина през някой ежедневен проблем. Когато имаме доверие в предопределението и любовта на Господ, можем да намерим сили (защото Духът ги изпраща) да повярваме, че всяка трудна ситуация ни е дадена за точното време и на точното място. Използвайки наставленията от Библията, можем да намерим решенията за всяка една от сполетелите ни ситуации и да преживеем предизвикателството като изпит, който се молим да вземем.

Изключителен кураж ми е давало усещането, че ако нещо много трудно се е изправило пред мен като проблем за решаване - то Бог, Който ме познава най-добре, знае, че съм готова да го реша и да продължа напред. Неговото поощряване всъщност е допускане на определено предизвикателство към човека, за когото е предназначено. Точно в тази връзка, мисля, че е добре да знаем защо сме освободени от физически тежести. Вероятно за да използваме даденото време, надграждайки духа си, както и сами да търсим определени трудности, които да укрепят духа ни и да го избавят от ленивост. Всичко, което ни се случва днес, е нужно за нашето утре.

„Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни, като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост. А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък. Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.“ (Яков‬ ‭1:2-5)‬

Сподели: