начало > Протестантство > Макс Лукадо и дарбата говорене на езици

Макс Лукадо и дарбата говорене на езици

Публикувана: 14.09.2022
Автор: Дж. Лиа
Прочетена: 694
Коментари: 0

Сподели

Днес говоренето на езици е дарба, която известният пастор и автор Макс Лукадо практикува в своето време за молитва, но това не винаги е било така. Лукадо споделя тази новина в интервю за Stetzer ChurchLeaders Podcast, където обсъжда новата си книга за Светия Дух.

„Когато бях на 64 г. в една юлска сутрин, докато се молех, започнах да се моля на езици“, споделя Лукадо с водещия Ед Стецер. „Не бях направил нищо по-различно, освен че прочетох пасажа, където апостол Павел казва: „Копнейте за духовните дарби“… Молех се за това всяка сутрин в продължение на две или три седмици. И тогава една сутрин, рано сутринта, започнах да се моля на небесен език.”

Макс Лукадо е пастор на църквата Oak Hills в Сан Антонио и е автор на много книги, някои от които са бестселъри. Последната му книга е „Помощта е тук: Намиране на свежа сила и цел в Светия Дух“.

Лукадо споделя, че като млад човек, израствайки в църквата, той не е знаел всичко за Светия Дух, така че не е бил запознат с това как да се отнася към Него. Но в последната си година в гимназията Лукадо се натъква на евангелист, който е част от движението на Исус и който е първият човек, който го учи за Светия Дух.

„Бях поканен да получа дара да се моля на езици“, казва Лукадо, който по това време е отворен към тази покана, „но нищо не се случи.“ Лукадо не следва Бога в този момент от живота си и впоследствие се върнал към „старите си пътища“.

Когато е на двайсет години Макс Лукадо се връща при Бога и започва да Му служи. И все пак в началото на трийсетте си години Лукадо установява, че натискът от служението е непосилен. „Аз бях пастор, който искаше да направи всичко както трябва и да разреши всеки проблем, да отговори на всеки въпрос и тогава получих безсъние, бях стресиран. Жена ми беше в клинична депресия. Бях объркан. Не можех да спя през нощта. И тогава започнах да разбирам думите на Исус в Йоан 14 за Светия Дух като приятел и утешител.”

Пасторът наистина вярва, че е получил Светия Дух, когато за първи път се е доверил на Исус. „Просто не знаех как да Го последвам и как да Му отговоря“, казва той. „И понякога си мисля, че цялото християнство се свежда до тази единствена покана за получаване на Светия Дух.“ Реалността е, че вярващите трябва да търсят Бога ежедневно. Лукадо трябвало да се научи да спре да разчита на стратегии и тенденции и вместо това да се „завърне към силата, описана в Новия завет“.

Лукадо казва, че неговият опит със Светия Дух през целия му живот е бавно пътуване във времето на фона на поредица от драматични срещи. Той казва: „Мога да погледна назад в някои случаи, в които съм имал срещи със Светия Дух. Това са лични моменти, в които се чувствах сякаш съм получил допълнителен дар от Светия Дух, уникален призив или помазание, свръхестествени моменти, но моето пътуване по-скоро приличаше на постепенно излитане на самолет, отколкото на експлозия на ракета.“

На въпрос как той лично се отнася към Светия Дух, Лукадо споделя, че това е един от начините Бог да ръководи мислите му. Пасторът казва: „По-убеден съм от всякога, че ако се помоля: „Небесни Отче, трябва ли да кажа „да“ на това или не?“ И след това седя тихо за няколко мига, в ума ми ще изплува правилният отговор.” Пасторът получава голяма утеха от думите на Павел, че Светият Дух говори от наше име, когато не знаем да се молим, както трябва. Това знание, казва Лукадо, е „овластило“ молитвите му.

Говоренето на езици не е „най-значимият“ духовен дар, който Лукадо е получавал, но според него това е „значителен дар… И това ще изненада голяма част от публиката“. Пасторът смята, че е получил всички духовни дарби, които Бог е искал да има. Но 1 Коринтяни 14:1 казва, „копнейте за даровете на Духа“, така че Лукадо се помолил с думите: „Господи, има ли друг дар, който искаш за мен?“ След като се молил с тази молитва всеки ден в продължение на няколко седмици, една сутрин Лукадо започва да се моли на „небесен език“.

„Бях учен, че тези езици са прекратени и затова не съм повдигал тази тема в моите творби“, казва той.

Лукадо пише за говоренето на езици в своята книга, но подчертава, че не вижда говоренето на езици като дар, който е по-специален от всеки друг. „Бързам да кажа, че това не ме прави по-добър християнин или по-добър вярващ“, казва той. „Никога не парадирам с тази дарба… Не искам да се натъквам на това, което съм чувал други да правят, като например: „О, сега съм супер светец, след като имам тази дарба.““

Относно това как пасторите трябва да се стремят към познаване на Светия Дух и получаване на неговите дарби, Лукадо казва: „Мисля, че детската вяра е почвата, в която най-добре поникват семената на Светия Дух. Детската вяра, която казва: „Боже, дай ми всичко, което искаш да ми дадеш.“

„Като пастори“, казва Лукадо, „вярвам, че трябва да продължим да питаме: „Господи, получавам ли всичко, което искаш да ми дадеш? Аз съм отворен. Възхитен съм от това, което ми даде. Ако не получа нищо друго, чудесно. Но ако има друга дарба, дар на гостоприемство или дар на преподаване, моля, аз съм на разположение.“ Мисля, че това е отношението, което трябва да имаме към дарбите.“

ChurchLeaders. com

Сподели: