Статията е вдъхновена от
Bible Project и по-специално, от коментарите върху книгите на мъдростта.
Сезоните се променят и ние го усещаме. Нещата не винаги стават, както ние ги искаме. Понякога трябва да се приспособим към нови условия или обстоятелства. Колко от вас знаят, че до 1921 г. заветната дата 15 септември, която бележи началото на учебната година, всъщност е била 1 септември, както в много страни по света днес? Промяната е наложена в България от правителството на Ал. Стамболийски. Началото на учебната година е отложено с 2 седмици. Идеята е, че децата трябвало да помагат на своите родители в събирането на есенната реколта. Типично решение за един земеделец, което се е запазило и до днес.
Всеки си има любим сезон. Смяната на сезона е интересно нещо. Докато тази смяна е в ход човек изпитва леко неудобство. Сякаш настава малка криза в настройките на човешкия организъм. Като хора ние имаме нужда от мъдрост и разбиране как да живеем в различните сезони от живота си.
По тази тема винаги можем да се обърнем към един мъдрец и това е авторът на книгата Еклисиаст. Там мъдрецът казва в глава 3, че има време за всяко нещо под слънцето: „Време за раждане и време за умиране; време за насаждане и време за изкореняване; време за убиване и време за изцеляване; време за събаряне и време за градене...“
Какъв е най-адекватният начин за приспособяване към различни обстоятелства и какво е най-удачното, за да бъдем най-успешни, докато това се случва? Какво време е в моя и в твоя живот? Дали трябва да сеем или да жънем? Наясно ли сме какво ни предстои?
Самата книга Библия е сборник от 66 книги, които са в различен жанр. В нея ще намерите книги на закона, пророческа литература и литература на мъдростта. Книгите на мъдростта, намиращи се в Библията, са много интересни, защото адресират въпроса как да постъпваме правилно, когато сезоните се сменят. Това са книгите Притчи, Еклисиаст и Йов.
Можем метафорично да ги представим като 3 личности. Така например, представете си, че книгата Притчи можем да оприличим на млада, красива, интелигентна и безкрайно мотивирана учителка. Тя пристъпва с огромен ентусиазъм към своята работа и лее мъдрост и знания. Чувствата ѝ към нейните ученици са искрени и силни, а децата я ценят и отвръщат с взаимност. Неслучайно в библейската книга Притчи Мъдростта е представена като жена. Истина е, че учителите влияят на своите ученици по силен начин (позитивно или не съвсем), като с това определят траекторията на живота им. Целият свят почива на невидими принципи, а през тях преминава една невидима нишка, която свързва всичко в съвършенство.
Мъдростта определено е атрибут на Самия Бог и за това четем в Притчи 1:7: „Страхът от Бога е началото на мъдростта.“
Това е една прекрасна и завладяваща картина, към която искаме да се прилепим. Тя е символ на сезона на нашето възхищение от Божиите пътища. Ние живеем суетно, но изведнъж проблясва Божията мъдрост и всичко се опростява. Тогава ние разбираме плановете и намеренията на Бога. Това осъзнаване прилича на пролетта, когато животът възкръсва, условията са подходящи, всичко е прекрасно. Божията светлина е в нашия живот, ние ставаме все по-изкусни и ако приложим старание, всичко е на мястото и с основание ще очакване добри плодове и наслада от тях. И ние улавяме невидимата нишка.
Пролетта преминава, идва лятото, за мнозина любим сезон, време за почивка. За някои лятото е време за сериозна работа. Тревата пожълтява, трепериш над посевите, да не би градушката да съсипе реколтата. Нещата стават сложни. Тук се появява Еклисиаст. Той е мъдрец, критик, циник, на всичко намира недостатък, подобно на кулинарните критици, които обикалят заведенията за хранене и пишат прецизни рецензии, коментиращи всяка най-малка подробност. Има хора, които са толкова критични, че дори и в най-блестящите принципи намират недостатък.
Понякога животът ни обърква. Проповедникът от Еклисиаст поставя тежките въпроси на живота и както сме се вдъхновили от пролетта, разбираме, че животът не е само цветя и рози, а има бодили и трудности. Еклисиаст ни посочва 3 железни аргументи, пред които не можем да устоим:
Времето върви с неумолим ход и няма връщане назад. Много от нещата, които ни се струват прекрасни, ще бъдат пометени от ураган и всеки от нас в определен момент усеща този натиск. Животът ни притиска, ние сме подложени на стрес и размишляваме за смисъла на живота.
Неизбежността на смъртта. Каквото постига човека, това се случва и с животните (Екл. 3:18-19). Всички се връщат в пръстта. Бях на 6 години, когато осъзнах идеята за смъртта. Фактът, че смъртта е неизбежна, сякаш обезсмисля живота. Онова, което четем в Еклисиаст глава 3, сякаш ни обезсърчава. Животът е непредвидим и непредсказуем.
Победата не е дадена на силните. Всичко става според времето и случая. Може да си много способен и изведнъж всичко да се обърка. А може да си посредствен и животът да ти се усмихне и да почваш да успяваш. Навсякъде в книгата Еклисиаст прозира суета. Тази дума е обвита в мистерия. Суетата е като пара или дим, не можеш да го уловиш или задържиш, нещо ефирно е. Какво да правим освен да се депресираме? В нея обаче откриваме няколко неочаквани мъдрости, въпреки че Проповедникът сякаш иска да развали всичко с този кисело-горчив вкус, който оставя у читателите с думите си.
Да се научим на малко смирение. Понякога надъхани и впечатлени мислим, че знаем и можем всичко. Обзети сме от ентусиазъм, схванали сме тайната на мирозданието, всичко ни е ясно. Еклисиаст обаче ни казва, да бъдем по-смирени и да го караме по-кротко. Не винаги бързият и силният побеждават. Случват се разни неща в живота. Животът е по-сложен, отколкото ни се иска. Не винаги става, каквото искаме. Еклисиаст се дразни от повърхностния ентусиаст. Той ни съветва да живеем по-кротко и смирено, с мисълта, че има тайни, които не разбираме. Само Господ на небето знае всичко, затова смирението е нещо, добро, ценно и лековито.
Проповедникът ни предупреждава, че много сме се засилили да успяваме, защото смятаме, че мъдростта е в нас. Не трябва да забравяме обаче, че всичко може да се обърка. По-добре спрете, помиришете розите и дишайте с пълни гърди. Тази метафора иска да ни напомни, че животът е непредвидим и объркан, а ние все забравяме да му се наслаждаваме. Вместо това живеем забързано и все нямаме време. Господ ни кани да се наслаждаваме и радваме на чудните неща, които е създал. Толкова сме забързани да хванем цаката на живота, че все не успяваме.
Еклисиаст казва, че не винаги може да успяваме във всичко. Той ни съветва да имаме приятели и да се радваме на компанията им. По-добре са двама, отколкото един (Екл. 4:9). Тези думи са критика към хората, които са толкова забързани, че нямат време за своите приятели или за дребните неща от живота. Той ни предизвиква да спрем и да поговорим с някого, вместо да се изолираме в самота. Това сякаш е проблемът на средната възраст. Еклисиаст припомня лошия пример на човека, който е сам и въпреки това се труди без почивка (Екл. 4:8).
Проповедникът казва, че и това е суета – самотникът е тъжен и жалък, затова е посъветван да се радва на живота тук и сега... Не бих казал живей за мига, но живей ВЪВ мига. Не знаеш кога нещата ще се променят и човекът, когото пренебрегваш днес, утре може да го няма. Умей да почиваш и да се наслаждаваш. Спри се и помириши цветята, защото и самият Господ е изпитвал наслада, когато ги е създавал – направил ги е красиви и уханни. Обърни внимание на красивите неща в живота.
Накрая, същината на всичко се свежда до принципа: Бой се от Бога и пази заповедите Му (Екл. 12:13). Мъдрецът се обръща към Мъдростта и казва, че е съгласен с нея, защото страхът от Бога е началото на всяка мъдрост, а суетата ще премине.
Ако книгата Притчи е символ на младостта и пролетта в живота, а Еклисиаст предлага метафори, които напомнят за средната възраст, то книгата и личността на Йов е символ на мъдрия, препатил старец, който е преминал много трудности и наистина е разбрал ценните уроци на живота. Той се появява, за да ни каже, че всичко може да се случи дори и на човек, който беше перфектен и праведен. Нещата така се промениха за него в един ден, че той дойде до момент, в който поиска да умре, но не можеше. Въпреки всичко, този праведник, който беше минал през класната стая, трупаше богатство и се наслаждаваше, но изведнъж всичко се преобърна и той не можеше да разбере защо. Той не се поддаде на съветите на приятелите си. Йов не се усъмни в Бога, защото знаеше, че е жив Изкупителят му и че в последно време ще застане на земята. Йов беше уверен, че вън от плътта си ще види Бога (Йов 19:25-26).
Нашият живот прилича на кораб, който пори вълните. Понякога слънцето е в очите ни, вятърът е в платната ни, всичко е наред. Компасът е ок, хората ни се възхищават. Но времето се сменя. Идват нощи и бури. Картите се намокрят. Компасът се поврежда. Облаци скриват небето, но въпреки това там горе проблясва една самотна звезда, която ни напомня, че трябва да държим здраво руля, защото е жив Изкупителят ни.
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите