начало > Християнски живот > Измити крака - Сега не е време за миене

Измити крака - Сега не е време за миене

Публикувана: 23.10.2022
Автор: Радостин Марчев
Прочетена: 632
Коментари: 0

Сподели

Има моменти, когато да правиш добро, е сравнително лесно. Когато животът върви добре, чувстваш се приятно, доброто не коства особени усилия и жертви, и ситуацията е достатъчно контролирана, за да сме относително сигурни, че няма да предизвика усложнения това не коства особени усилия. Със сигурност обаче създава усещане за вътрешно задоволство, понякога дори себеправедност – тази толкова опасна за християните болест.

Случката с измиването на краката в Йоан глава 13 обаче описва една много по-различна ситуация, макар това да не е лесно да се забележи.

А преди празника на пасхата, Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби. И когато беше готова вечерята, (като вече дяволът беше внушил в сърцето на Юда Симонова Искариотски да Го предаде), като знаеше Исус, че Отец, е предал всичко в ръцете Му, и че от Бога е излязъл и при Бога отива, стана от вечерята, сложи мантията Си, взе престилка и се препаса. После наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с престилката, с която бе препасан. (Йоан 13:1-3)

Исус посегна към легена и престилката точно в момента, в който разбираше, че земният Му живот предстои да приключи по възможно най-болезнения и унизителен начин. Свети Йоан специално подчертава това. Погледнато чисто човешки това е точно времето, когато Исус не би трябвало да е склонен да мие крака. Но Човешкият Син избра да го направи точно тогава.

Когато изпитваме болка, когато сме всмукани от водовъртежа на проблемите, когато грижите са завладели ума ни никак не е лесно да откъснем вниманието от самите себе си и да го насочим към някой друг в нужда. Това коства усилия и изисква жертва.

Но точно тогава е времето когато трябва да имаме очи за другите хора. Това означава да следваме Христос, да се учим да приличаме на Него и да израстваме в святост. Това означава да обичаме „не само с думи и с език, а на дело и в действителност“, както на друго място казва Йоан (1 Йоан 3:18). Най-вече това означава, че сме чули гласа на Исус:

„Дадох ви пример да правите и вие както Аз направих на вас.“ (Йоан 13:15)

Ако се чудите какво е противоположното на такова поведение – то се нарича егоизъм. И то няма нищо общо с християнството. Всъщност Христос дойде, за да ни избави от него.

Сподели: