Четвъртък, 09.02.2023

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Родопите на фокус... за пореден път

Main Pic
Публикувана: 02.11.2022
Автор: Николай Сомов
Прочетена: 234
Коментари: 0
От притчата за вдовицата и неправедния съдия в Лука 18:1-8 разбираме, че непрестанното търсене на правото, в края на краищата, постига целта си. В тази притча дори и неправедният съдия отдаде правото на вдовицата, заради непрестанното ѝ идване при него. С този пример Господ Исус ни учи, колко е важно да искаме от Бога правото си, с постоянство, докато го получим.
 
Настоящето, повтарящо се до втръсване, послание следва същия принцип, но има друг адресат. Това са християните в България, които осъзнават отговорността си за изграждането на Божието царство в страната ни. В посочената притча вдовицата повтаряше едно и също: "Отдай ми правото спрямо противника".
 
Именно на такова отнето право се основава приоритетната нужда на Родопите в стратегията за основаване на църкви. В миналото противникът насилствено е ислямизирал голяма част от предците на тамошното население, които са имали християнска вяра и дял в Божието царство. След отнемането на най-ценното им, техните потомци, от поколение на поколение, се превръщали във все по-големи врагове на кръста.
 
Докато пиша тези редове, се случи едно печално съвпадение. Почина авторът на безсмъртния исторически роман „Време разделно”, Антон Дончев. Раздялата с него и общественото внимание към делото на живота му съживиха спомените за кървавите еничарски изстъпления над горките родопчани („…за убийците на бащи и убийците на майки” – I Тимотей 1:9).
 
Трагичните събития при насилственото помохамеданчване, описани във „Време разделно”, както и жестокото Баташко клане, извършено под предводителството на помака Ахмед ага Барутанлията, ни карат сериозно да се замислим до какъв див фанатизъм и родоотстъпничество е довеждал ислямът в българската история.
 
Понастоящем религиозната карта на страната показва, че докато в повечето региони източното православие, е преобладаващата религия, то в Родопите и сред разселените в Лудогорието доминацията на исляма е почти пълна.
 
Много може да се говори за проблемите в обществото, възникнали заради пасивността и някои изкривявания, характерни за традиционното източно православие, но в посочените мюсюлмански области положението е несравнимо по-лошо!
 
Там, дори и на големите християнски празници, въпреки че са официални за страната, не е прието да се говори за Христос. Децата от малки, мащабно и методично, са възпитавани и обучавани в исляма, а самият той все повече се радикализира под влиянието на съседна Турция и на арабските страни.
 
В резултат на тези опасни процеси сред част от мюсюлманското население у нас то става все по-затворено и по-трудно достъпно за Благовестието. Това налага спешното и приоритетно изпращане на мисионерски екипи за основаване на църкви в Родопите. За да се спрат и обърнат опасните тенденции там, е нужна промяна на духовната атмосфера.
 
Това може да бъде постигнато чрез изпращане на повече от посветените служители на Благовестието на дългосрочни и редовни краткосрочни мисии по тези места. За да излязат от тъмнината и мрачната сянка, на живеещите там е нужно да бъде занесена светлината на Христос!
 
За мисията в общините с доминиращо мюсюлманско население като Джебел, Ардино, Момчилград, Доспат, Мадан, Неделино, Баните и др. се търсят християни с победоносния дух на Исус Навин и Халев. Призовават се в тази духовна освободителна армия да се включат църкви и вярващи, които не гледат на гигантите, а на величието на Всемогъщия Бог.
 
Краткосрочните мисии в Родопите са отлична възможност за призваните в петкратното служение християни, с тяхното помазание и дарби, да дадат своя принос за евангелизирането на мюсюлманите и за изграждането на малките християнски общества в Родопите.
 
В тази връзка, действащите вече в Родопите основатели на църкви се нуждаят от повече партньори в служението им. Партньорство (дори и ротационно), което да достави повече от многоразличната Божия благодат за ускорен растеж на младите църкви и изграждане на местни работници.
 
Съвсем логично е най-трудните места на мисионерското поле, където тотално доминира друга религия, да бъдат във фокуса на вниманието и да станат приоритетна грижа на деноминациите, църквите и служителите с по-голям потенциал. Да не забравяме, че Исус Навин и Халев, които споменахме по-горе, са били от първенците на еврейските племена, съответно на Ефрем и на Юда - Числа 13:2,6,8,16.
 
В книгата Деяния виждаме същия вид квалифицирано и помазано лидерство, което основава и изгражда местните църкви. Крайно време е продължаващият процес на Реформацията да възстанови, както чистотата на учението, така и новозаветния модел на пътуващите служители от петкратното служение.
 
Няколко години, след като основаха църквата в Йерусалим, апостолите започнаха да я използват за своя база, откъдето пътуваха навсякъде, където Господ ги изпращаше или имаше нужда от тях. Петър и Йоан отидоха да послужат на новоповярвалите в Самария – Деяния 8:14-25. Друг текст, описващ пътуващото служение е: „И Петър, като обикаляше всички вярващи, слезе и до светиите, които живееха в Лида.”  (Деяния 9:32).
 
Това, което се е случвало в църквите чрез пътуващите служители ясно се представя чрез думите: „… и той, като дойде, помогна много на повярвалите чрез благодатта.” (Деяния 18:27). Ап. Павел отлично е разбирал нуждата от повече помазани пътуващи служители за изграждането на вече основаните местни църкви.
 
Към коринтяните той пише: „А колкото за брат Аполос, много му се молих да дойде при вас...”  (I Кор. 16:12). Павел много се е молил(!) на Аполос да отиде в Коринт, въпреки, че е знаел за незрялото отношение на някои от тамошните вярващи, които прекалено фаворизирали съработника му. Апостолът обаче осъзнавал, че ползата от служението на Аполос е по-голяма от риска за разделение между вярващите.
 
При новозаветния модел основаните църкви, въпреки че са имали ръкоположени презвитери, не са били оставяни да се развиват сами. Те редовно са били посещавани и обгрижвани от апостоли, пророци, евангелизатори и учители.
 
Колко добро и угодно на Бога би било, в настоящето време, многократно повтаряния призив на онеправданите от Родопите, най-после да бъде чут и отговорен от повечето църкви и посветени служители. Предизвикателството да приложим новозаветния мисионерски модел на пътуващите служители при изграждането на Божието царство в Родопите стои пред нас. Нека го приемем и да отидем!
 
Николай Сомов
 
ЕПЦ „Христос Спасител" -Смолян
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
Books-bg
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg