Събота, 26.11.2022

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Божият довереник

Main Pic
Публикувана: 20.11.2022
Автор: Дж. Уаят
Прочетена: 237
Коментари: 0
Преишната част можете да си припомните тук.
 
В едно от най-чудните места на Божието слово ставаме свидетели  на един монолог на Бога. Тук Той е описан като мъж, който  действа и мисли като човек. Ние, разбира се, сме неясно, че Божиите мисли надхвърлят всички човешки представи. Бог, Който  по едно и също време чрез Своето всемогъщество поддържа  съществуването на Млечния път, знае броя на космите на главата  ни и се грижи за всяко врабче, не „мисли“ по същия ограничен  начин като нас. И все пак, като че ли в този момент цялото Му  внимание е посветено на Авраам. „Да скрия ли от Авраам това,  което ще сторя?“ — пита Той.
 
Бог възнамерява да унищожи Содом чрез една катастрофа. Макар  греховността на този малък град да е станала известна на цялата  вселена Бог уверява Авраам, че Неговото лично, интимно познаване  на ситуацията в Содом е предпоставка за справедливата Му присъда  над града.
 
Защо беше необходимо Бог да си прави труда да се доверява  на Авраам? Като че ли се чувства с нещо задължен на този  човек. Но защо все пак? Ако размислим за момент, ще разберем  огромната значимост на тези събития. Господарят на Млечния  път, Първоизточникът на живота, Създателят на всичко  съществуващо около нас, Всемогьщият, Всезнаещият, Неизследимият, Съдията на ангели, демони и хора полага старание да обясни  действията Си на един отделен човек и прави това без дори сянка  на надменност, по прост и разбираем начин.
 
В този монолог Toй  открива и причината за това Свое действие. Бог познава Авраам.  Той знае, че Авраам ще устрои дома си по богоугоден начин.  Знае, че Авраам ще възпитава правилно децата си. Дали тогава  в лицето на Авраам Бог си избира едно по-висше човешко същество,  с което би могъл да поддържа връзка, за разлика от нас, другите хора? Това е един много важен въпрос. Ако отговорът е „да“,  тогава ние трябва да се приготвим за дълга борба, в коятода издигнем живота си на достатъчно високо ниво, за да си  заслужава Бог да споделя с нас Своите планове.
 
„Защото Аз  познавам Авраам“. Еврейската дума за познавам може да се преведе  като „избран“ или като „избран за приятен“. Когато Бог казва, че  познава Авраам, с това иска да каже: „Избрах си Авраам за  приятел. Промених отношението между Творец и творение, между  Съдия и грешник и му прибавих едно ново измерение. Избрал съм Си този мъж, за да Ми бъде приятел. Искам да го имам и  като партньор. В Моите планове той има задача за изпълнение.  И макар да знам, че ще държи на Моите повеления и ще учи на тях и децата си, все пак Ми се ще той да бъде нещо повече от  човек, чието единствено право е да казва: „Дa, да, Господи.“ В  негово лице искам да имам истински партньор, който активно да  се присъедини към изковаването на Моите планове, в чисто  изпълнение трябва да вземе участие“.
 
Може би Ви е страшно трудно да повярвате, че същият  Бог желае да има такива отношения и с Вас. Вие сте едно от  Неговите творения, които Той е създал. Вие сте един грешник, чиято молитва е била послушана от Него. Чрез Вашето ново рождение, Вие сте станали даже Негово пълноправно дете. И все  пак, Той Ви призовава към една още по-висока чест — да бъдете  Heгов приятел и партньор. „Не ви наричам вече слуги“, каза Исус  на учениците Си, „защото слугата не знае що върши господарят  му; а вас наричам приятели, защото ви явявам всичко, що съм  чул от Отца Си“ (Йоан 15:15). Той Ви е избрал да бъдете Heгов  приятел.
 
Този факт налага две последствия. Ако сте Heгов приятел, Той  се интересува от мнението Ви за Неговите планове и намерения.  Каквото и друго да е молитвата, нейната цел е да вземем  участие в нещата, които са важни за Бога и да получим съвет от  Него. Бог Ви е призовал да присъствате на един вид небесно  заседание и да разсъждавате заедно с Него по съдбовни въпроси.
 
Става ни ясно, че така молитвата се издига на едно съвсем  различно равнище. Моите лични нужди и грижи вече не бива да  са на първо място в нея. Разбира се, Бог се интересува и от тях.  Те имат своето място в Неговия дневен ред. Но самият дневен  ред е съставен на небето и се занимава с неща, които имат много значими последици.
 
И така, Бог се съветва с Авраам за съдбата на Содом. Вече не  става въпрос за бъдещия син на Авраам. Този проблем е вече  напълно уреден. „Догодина по товa време…“ Бог е взел решение по този въпрос и няма какво повече да се обсъжда. Сега се говори за едва друга работа, която далеч надхвърля личните  проблеми на Авраам. И когато Авраам вижда какво предстои той се  смразява от ужас.
 
Тежката наказателна присъда, която трябва да се изпълни над Содом, го кара да се разтрепери. За нас Содом няма особено значение — просто един град, залязъл още в зората на човечеството. Но за Авраам, в случая се касае за живи хора от  плът и кръв. Става въпрос за роби и техните господари, за търговци, занаятчии, родители, деца, животни, хранителни запаси,  къщи, градини. Роднината му Лот живее в Содом. Авраам  познава Содом. Срещал се е с царя на Содом. Беше спасил много жители на града от ужасите на войната (Битне 14 гл.) Бог му беше помогнал да запази града от опустошение. Сега обаче възнамерява да унищожи този град с всичките му жители.
 
Не само грижата за Лот разпалва така силно застъпническата молитва на Авраам. Ако му е било само до Лот и неговото семейство, той не би престанал да се моли града да  бъде спасен, ако в него могат да се намерят десет праведника. Не, застъпничеството на Авраам далеч надхвърля интересите на  собственото му семейство. Toй мисли и за другите хора в Содом.
 
Всички хора са различни. Не всеки в Содом е еднакво  покварен. Все пак, може би в града има и хора с добри сърца  и добра воля. За всички тях Авраам се застъпва. Наистина ли  Бог възнамерява да унищожи всички, без изключение?
 
Авраамовата молитва представлява една странна смесица от ужасяващ страх и безстрашие. Неговата молитва не следва  шаблона: „Ако е волята Ти, моля Те, спаси Содом. Амин.“ Това беше една молитва с истински проблем, в която става въпрос  за факти и цифри. Авраам пределно ясно разбира, че Бог смята  да извърши това, за което говори. Но той усеща още, и че ако е възможно да бъде накаран да даде някакво обещание, Бог  ще удържи на него. Целият живот на Авраам е преминал в научаването  на този урок. Все пак, това е първото му присъствие на съдебното заседание и той се бои от Председателя.
 
Как стои въпросът с нашите молитви от типа: „Ако е волята Ти, Господи?" Те изобщо библейски ли са? Ние повтаряме: «Да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята» – отново и отново с една сериозност, лишена от смисъл. В действителност молитвата е свързана с изпълнението на Божията воля. Ние сме призвани да се молим или за да сътрудничим на Бога в осъществяване на волята Му или за да получим по-ясна представа каква е тя всъщност. Изразът «Ако е волята Ти» — често не  е нищо повече от едно бягство от отговорност. С това, като че ли казваме: не искам да влизам в дискусия с Бога. Няма защо да си давам усилия да открия каква е всъщност Божията воля. Няма  смисъл и да се упражнявам в доверие към личността на невидимия  Бог, Който, изправен лице в лице с невъзможното, действува по  чудни начини. „Ако е волята Ти“, често се оказва недостойният  изход от едно мнимо страхопочитание, което в крайна сметка  води до заключението на испанската поговорка „lо que sera, sera“  („Каквото щe бъде, щe бъде“).
 
Колкото и да е уплашен Авраам той все пак е истински  заинтересован да разбере правилно това, което Бог в случая  възнамерява. Въпреки това неговата молитва не е израз  единствено на търговския нюх на ориенталеца, както смятат някои.  Авраам няма какво да предложи на Бога като отплата в една  търговска сделка. Още повече, че облогьт е извънредно висок. Не, той не се пазари с Бога. Вместо това той отчаяно се стреми да  Го разбере.
 
Бог стои пред Авраам и очаква неговия отговор. (Има  основателни причини първоначалният словоред в края на 22 стих  да е такъв). И когато Авраам се приближава, и започва да говори, ние виждаме, че неговото изумление се дължи не само на уплахата от Божия съд, но и на Неговата явна несправедливост.
 
 
Следва продължение...
 
Превод Радостин Марчев
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
Books-bg
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg