Четвъртък, 28.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Рождествени мисли

Main Pic
Публикувана: 23.12.2022
Автор: Диляна Николова
Прочетена: 427
Коментари: 0
Топлина, светлинки, уют, аромати, топла прегръдка и детски ръчички, обвити като най-красивата огърлица за врата ни, приятни мигове, изненади, подаръци...
Това е представата ни за най-семейния празник в годината - Рождество.
Но за някои е усилия, натоварване, организация, тичане.
За трети - най-тежкият период. Осъзнаване, равносметка, самота.
 
Родена съм на нова година. 
"Еха!" - възкликват някои - "Сигурно е забавно?"
Помня как като дете чаках някой приятел да дойде на рождения ми ден, но повечето пъти си оставахме само семейството - все пак всички стягаха посрещането на  новата година. 
 
После, като пораснах, аз самата стягах посрещането на новата за семейството и някак покрай това минаваше и рождения ден. Често бях толкова уморена, че представата ми за добро изкарване на двата празника в едно беше всичко да мине и да се представя добре като домакиня. Мъжът ми беше толкова сладък в опитите му да "насочи прожекторите" и към мен... Като бяха малки първите ни четири породени деца шеговито им  казваше, че фойерверките в полунощ са за мен и, че целият свят празнува рождения ми ден...
 
И все пак, всяка година, на края на вечерта, след умора и толкова шетане, успокоена, че събирането е преминало добре и всички са доволни, сядам, отпускам се, а сърцето ми почва да пулсира и пърха доволно и благодарно от присъствието на любимите хора, от възможнстта, независимо от повода, да сме заедно.
 
Наскоро приятелка забременя с трето дете. Решението да го задържи беше битка със самата нея, ангажиментите с първите две дечица, с невярващия ѝ съпруг и свекърва, с финансовите и битовите несгоди... Но животът, надеждата, любовта победиха! Знам, че когато му дойде времето, след суетнята около раждане, изписване, първоначалните грижи и организацията на новата ситуация, ще дойде и моментът на радост, благодарност, почуда и възхищение от чудото на новия живот. Моментът на празнуване на живота!
 
Какво значи да празнуваме?
Какво значи "празник"?
В тази дума коренът е "празно".
Празно откъм ангажименти?
Откъм работа?
Или пък празно сърце, празни ръце, празна къща, празно време?
Не!
Де не бъде!
 
Празно откъм самосъжаление, откъм неправилни очаквания и нагласи, откъм фокусиране върху себе си и собствените емоции.
И тогава празникът ще стане пълник.
Пълник, защото ще е пълен с грижа към другите, фокус към тях. 
От това се изпълваме с правилна мотивация, правилни емоции и сила да погледнем с нови очи на празниците и начина, по който да ги очакваме
и прекарваме. Не какво ще ни дадат, а какво ние ще дадем, не как ще ни почетат, а как ние да почетем.
Няма по-пълно сърце от даващото сърце.
"По-блажен, който дава, нежели, който получава."
 
Мисля си за това как са се справили с практичната част по възприемането на беременността, износването и раждането на детето едни други  родители - преди две хиляди години... Противодействието на роднини, на обществото... Неудобства... Повече въпроси, отколкото отговори... И Детето - както и тогава, така и до днес - дошло без фойерверки и почетено от малцина.
Дошло да послужи, вместо да Му бъде послужено...
За да бъде с тези, които обича...
За да направи празниците ни пълници!
За да направи чрез живота Си целия ни живот пълник!
Пълен с прошка, мир, радост, любов и всякакви благости и милости!
Има за какво да благодарим, има за какво да тържествуваме, въпреки обстоятелствата, въросите, неудобствата, самотата.
Въпрос на фокус и приемане е.
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg