начало > Църква > Защо пастори напускат служението?

Защо пастори напускат служението?

Публикувана: 11.01.2023
Автор: Тим Кокс
Прочетена: 707
Коментари: 0

Сподели

Според последните проучвания в църкви на Запад 4000-5000 пастори напускат служението всяка година. Те не се отказват, защото им липсва вяра в Бога. Те не се отказват, защото не вярват в призванието, което Бог е поставил в живота им. Повечето дори не се отказват поради финансови причини. Пасторите напускат, защото са изтощени.

Докато не станете пастор, никога няма да разберете напълно какво е да носите духовно бреме за хората. Да ставате посред нощ, да се молите за всички от семейството на вярата. Да се будите посред нощ с мисъл за някого в сърцето си. Съкрушени от загриженост за онези, които си тръгват или отсъстват от църквата. Умът ви непрекъснато е зает с представяне на предстоящото неделно послание – как да го проповядвате, на какво да учите другите, как да прилагате Писанието?

Пастирите са обект на критика непрекъснато. Казват им, че трябва да се справят по-добре или че някои еелементи в църквата просто трябва да бъдат по-добри. Пасторите инвестират целия си живот в хората и въпреки това църковни членове им обръщат гръб при първите признаци на буря, обикновено без да дават обяснения.

Пасторите устояват насред безброй спорове. Пасторите устояват въпреки клюките. Пасторите дават съвети на хората с провалени бракове. Пасторите утешават онези, които са претърпели загуба. Пасторите насърчават несъвършените хора с желанието да видят всеки един от тях да процъфтява във вярата си. Копнеят за духовни пробиви. Вашият пастор копнее за най-доброто за вас. Всичко това се случва, докато се опитват да се борят със собствената си плът и да растат в собствената си връзка с Бога.

Пасторите следят публикациите в социалните мрежи. Пасторите чуват шушуканията на хората. Пасторите понасят негативни критики. Пасторите непрекъснато се грижат за овцете, докато отблъскват вълците. Пасторите непрекъснато се раздават.

Какво крепи един пастор? Вие. Вие - човекът, който е истински гладен. Вие - човекът, който служи с посвещение и свобода. Вие - тийнейджърът, който се стреми да бъде последовател на Исус. Вие – самотната майка, която разбира красотата на надеждата, открита в Христос. Вие - този, който минава през вратата за първи път, защото търсите мир, надежда и общност.

Молете се за вашия пастор. Служете заедно с вашия пастор. Говорете с вашия пастор. Насърчавайте пастора си. Той е човек. Той се нуждае от вас повече, отколкото си мислите.

Сподели: