В Йоан 3:3 четем: „Ако не се роди някой отново, не може да види Божието царство.“ Истински новороденият християнин вече не е същият човек. Писанието разкрива много от белезите на новорождението. Ще разгледаме някои стихове от Първото послание на Йоан, където те са ясно показани.
Новороденият човек вярва, че Исус Христос е единственият Спасител: 1 Йоан 5:1 „Всеки, който вярва, че Исус е Христос, е роден от Бога.“
Христос може да прости греха му. Той е Божият Син, назначен от Бог Отец за тази цел и освен Него няма друг Спасител.
Новороденият е положил своето доверие в Христос и вярва, че всичките му грехове са простени. Той вярва, че тъй като е приел завършеното дело на Христос и смърт на кръста, той е счетен за праведен в Божиите очи и може да гледа с надежда и без страх към смъртта и Божия съд. Новороденият може да има страхове и съмнения. Понякога може да сподели с тебе, че се чувства така, сякаш няма вяра. Но попитай го дали иска да се довери на нещо друго освен на Христос и виж какво ще ти каже. Попитай го дали ще положи своята надежда за вечен живот на своята доброта, своите дела, своите молитви, своя пастор или своята църква и виж какво ще ти каже.
Новороденият не върши грехове.
1 Йоан 3:9 Никой, който е роден от Бога, не върши грях.
Човек който е роден от Бога, или е новороден, обикновено не върши грехове. Той вече не греши по своя воля. Преди той не е мислил дали върши грях или не и не винаги е чувствал угризения, след като е вършел зло. Живеел си е мирно и спокойно с греха си. Били са приятели. Но истинският християнин мрази греха, отвращава се от него, бяга от него и се бори с него. Смята го за най-голямата чума, скърби когато падне под негово влияние и копнее да бъде напълно освободен от него. Той вече не се наслаждава в греха, не му е и безразличен. Грехът е станал нещо ужасно за него и той го мрази.
Ако каже, че е без грях, той ще излъже (1 Йоан 1:8). Но той мрази греха и най-голямото му желание на душата му е да не извършва никакъв грях. Той не може да попречи на лоши мисли да влизат в ума му, нито на неговите недостатъци да проличават в думите или поведението му. Той знае, че „ ние всички в много неща грешим“ (Яков 3:2). Но тези неща му носят скръб и тъга, и неговото същество не се съгласява с тях.
Стреми се към святост. 1 Йоан 2:29 „...всеки, който върши правда, е от Него роден.“
Човек, който е новороден, се стреми към святост. Той желае да живее според Божията воля, да върши това, което е угодно на Бога и да избягва нещата, които Бог мрази. Той гледа на Христос като на пример и се стреми да се докаже като Христов приятел, като се покорява на заповедите му. Той знае, че не е съвършен. Осъзнава вътрешната си поквара, която воюва срещу благодатта, но не се съгласява с нея. Макар и понякога да се чувства паднал толкова ниско, че се пита дали е християнин изобщо, той може да каже заедно с Джон Нютън „Аз не съм това, което трябва да съм, не съм това, което искам да съм, не съм това, което се надявам да съм в един друг свят. Но все пак, аз не съм това, което някога съм бил, и с Божията благодат съм това, което съм.“
Има любов към братята. 1 Йоан 3:14: „Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото обичаме братята.“
Новороденият християнин силно обича всички истински ученици на Христос. Чувства се у дома си най-вече, когато е в тяхната компания. Чувства ги като членове на неговото семейство. Те са войници от неговата армия, които се бият срещу общ враг. Те са негови спътници по пътя към спасение. Той ги разбира и те го разбират. Може да се различават много, но това няма значение. Те са синове и дъщери на неговия Отец и той не може да не ги обича.
Но подобно на своя Небесен Отец, той обича всички хора. Той се моли и благовества, за да бъдат освободени те от робството на Сатана и да повярват в Христос. Той е учтив, любезен, спокоен и честен. Винаги готов да помогне. Готов е да поиска прошка и да си признае грешката или вината. Уважава авторитети и зачита достойнството на всеки човек. На работното си място е съвестен служител. Подобно на своя Господ и Спасител, той обича и съчувства и на най-големия грешник.
Побеждава света. 1 Йоан 5:4: „Защото всичко, което е родено от Бога, побеждава света.“
Новороденият човек не използва мнението на света за критерий за добро и зло. Не практикува религиозни ритуали и традиции и не изпълнява светски закони и религиозни учения, които противоречат на Библията. За него Библията е единствен авторитет по въпросите на вярата и служението. Той я чете, размишлява върху нея всекиднено и се стреми да живее според нейния етичен стандарт. Затова в живота му се наблюдава трайна промяна.
В своята книга „Хайдушки копнения“ Яворов пише за вярващите в Банско: „Тук бие на очи разликата между протестанти и православни. Евангелската пропаганда е изиграла голяма културна роля в този край. Банско има 4-5000 жители, от които голяма част са протестанти. При вида на последните аз бих го кръстил град, гледайки православните – село. Протестантите са граждани и по масова интелигентност, и по домашен живот, и по външни обноски. Няма между тях неграмотни, като почнеш от старите, включително и жените. Любознателността им отдавна е прекрачила Библията; те четат всичко и във всяка къща има по няколко книги, „позволени“ от полицията и „непозволени“. Православният обаче е останал все пак селянин като баща си и като дядо си. Той смята на рабеш, пази рогозката, навита като масур зад вратата и не хвърля опинците нито на Великден даже.“
Новороденият се стреми да прилича на Христос, не на културата, в която живее. Затова не се колебае да върви срещу светския начин на живот, светските идеи и обичаи, когато те противоречат на Библейските заповеди. Не се захласва по езически традиции, защото те, видите ли, били пазители на българщината през вековете.
Не се интересува от това какво казват или мислят хората. Той е преодолял любовта към света. Той не се удоволства в неща, които носят щастие на повечето хора. Те му изглеждат глупави и недостойни за едно безсмъртно същество като човека.
Той се стреми да получи похвала от Бога, не от човеци. Той се страхува да не обиди Бога повече, отколкото да не обиди човека. За него няма значение дали го обвиняват или хвалят. Първата му цел е да угоди на Бога. „Затова ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново.“ (2 Коринтяни 5:17)
И накрая, Пази себе си. 1 Йоан 5:18: „онзи, който се е родил от Бога, пази себе си.“
Човекът, който се е новородил внимава за своята душа. Той се опитва не само да избягва греха, но и да избягва всичко, което може да доведе до него. Едно малко момиченце повярвало в Бога. Един ден то било само вкъщи. Когато дяволът дошъл и почукал на вратата на къщата с изкушение, тя просто изпратила Исус да отвори вратата.
Новороденият християнин пази душата си. Той внимава в каква компания се движи. Той знае, че злото е по-заразно от доброто, както болестта е по-заразна от здравето. Внимателно използва времето. Основното му желание е да го посвещава на полезни неща. Той желае да живее като войник във вражеска страна – да носи постоянно своето снаряжение и да е подготвен за всяко изкушение. Той се стреми да е внимателен, смирен и да пребъдва в молитва.
Това са шест белези на новородения християнин. При някои християни те се забелязват лесно, при други са едва забележими. При отделните християни някои от тези белези са по-видими от други.
Но трябва да заключим, че само новородените християни имат всичките тези характеристики, а тези, които ги нямат, не са новородени.
Имаш ли тези характеристики? Ако ги имаш, тогава можеш да си сигурен, че си новороден християнин. Aко не, Бог те призовава днес да се покаеш и да предадеш живота си на Него.
Американският пастор и църковен водач Джон Уимбър описва как той е достигнал до лично покаяние и новорождение. „След като изучавах Библията около три месеца... разбрах, че съществува един Бог, който може да бъде познат в три лица. Разбрах, че Исус е изцяло Бог и изцяло човек, че е умрял на кръста заради греховете на света. Ала не разбирах, че и аз съм грешник. Мислех се за добър... Една вечер Каръл (съпругата му) каза: „Мисля, че е дошъл моментът да направим нещо с всичко, което учихме.“
После, докато я гледах в пълно изумление, тя коленичи на пода и почна да се моли сякаш на гисповия таван. „О, Боже – нареждаше Каръл – съжалявам за греховете си.“
Не можех да повярвам. Каръл беше по-добра от мен и все пак смяташе, че е грешница. Усещах мъката ѝ в дълбочината на молитвите. След малко тя ридаеше и повтаряше: „Съжалявам за греховете си.“ В стаята имаше шест-седем души, всичките със затворени очи. Погледнах ги и тогава ме порази мисълта: „И те се молят със същата молитва!“ Взех да се потя обилно. Мислех, че ще умра. Едри капки се стичаха по лицето ми и си казах: „Няма да направя това. Аз съм добър човек.“ Тогава ми просветна. Каръл не се молеше на гипсовия таван; молеше се на някаква личност, на Бог, Който я чуваше. Тя знаеше, че в сравнение с Него е грешница и се нуждае от опрощение.
В един миг кръстът доби нов смисъл за мен. Изведнъж разбрах нещо, което не бях осъзнавал преди; че съм наранил чувствата на Бога. Той ме е възлюбил и в любовта Си към мен е изпратил Исус. Но аз се бях отвърнал от тази любов... Бях грешник, който отчаяно се нуждаеше от кръста.
Тогава и аз коленичих на пода, хълцах, носът ми течеше, очите ми сълзяха... Изпитвах непреодолимото усещане, че разговарям с някого, който е бил с мен през целия ми живот, но аз не съм успял да го разпозная. Също като Каръл и аз взех да говоря на живия Бог, казвах му, че съм грешник, ала единствените думи, които можех да изрека гласно бяха: „О, Боже, о, Боже...“ Онази нощ аз коленичих пред кръста и повярвах в Исус.“
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите