начало > Християнски живот > Дяволските лъжи за молитвата

Дяволските лъжи за молитвата

Публикувана: 16.01.2023
Автор: Джо Макийвър
Прочетена: 695
Коментари: 0

Сподели

Молитвата е силно оръжие за християнина и затова дяволът всячески се стреми да ни накара да се откажем от нея. По-долу споделяме някои от тези негови съждения, с които иска да ни мотивира да спрем да се молим.

„Бог вече знае от какво имаш нужда.“

В Матей 6:8 Исус каза: „Защото вашият Отец знае от какво се нуждаете, преди да поискате от Него.“ И какво направи Той тогава? Продължи като сподели в учениците Си Господната молитва.

Това, че Бог вече знае нуждата ми, не е извинение да се откажа от молитвата; това е просто мотивация за молитва.

"Ти си недостоен."

За щастие, това не е важно. Псалм 130:3 ни казва, че ако Господ гледа на беззаконията, никой няма да устои. Бог не работи с перфектни хора. Всички са съгрешили; няма праведен, нито един (Римляни 3:10,23). Прекрасният стар химн казва: „Христос приема грешните хора, дори мен с всичкия ми грях.”

Така че да си недостоен не е извинение. Обичам Псалм 103:14, който казва: „Той самият познава нашето тяло; Той помни, че ние сме само прах". Този, който ни е създал, знае, че сме направени от пръст. Той не си прави никакви илюзии за нас. Когато съгрешим, единственият изненадан сме ние. Какъв чудесен Спасител имаме.

"Слаб си."

Истина е. Има обаче добри новини. „Той ми каза: „Моята благодат е достатъчна за теб, защото силата ми е съвършена в твоята слабост... Когато съм слаб, тогава съм силен” (2 Коринтяни 12:9-10).

„Вярата ти е малка."

Така е. Но в Лука 17:6 Исус казва, че дори вярата, малка като синапено зърно, може да постигне чудеса. Така че въпросът не е колко голяма е вярата ми, а дали я използвам. Исус попита паникьосаните ученици: „Защо се уплашихте? Къде е вашата вяра?“ (Марк 4:40)

Малката вяра не е извинение. Вярата е като радиоактивността в това, че малкото струва много.

„Не знаете дали Господ ще отговори на молитвите ви.“

Това е вярно, защото Той е премъдър, а аз не съм. Виждам мрачно през стъкло и се моля зле. Но в крайна сметка казвам: „Не моята воля, а Твоята да бъде“ (Матей 26:39).

Напълно съм доволен да изрека молитвите си и да оставя отговора на тях на Господ. Това, което не трябва да правя, е да обявявам самонадеяно, че Господ „ще“ или „трябва“ да изпълни молитвата ми, тъй като Неговата почтеност е заложена на карта. Псалм 115:3 казва: „Нашият Бог е в небесата; Той прави каквото пожелае.” И познавайки Неговия прекрасен характер, това е, което искам.

Така че незнанието как Той ще отговори не е причина да не се молим. Вярвам Му.

„Ти си само един човек; каква полза от твоите молитви?“

Усмихвам се на тази лъжа. Това беше отговорът ми, когато веднъж Господ ме попита дали се моля за Били Греъм. В онзи момент той беше в кабинета ми, седеше на стола отдясно на мен. Казах Му: „Господи, хората по целия свят се молят за Били Греъм, а аз съм само един човек.“ Пълната нелепост на това твърдение ме удари в този момент и почти се изсмях на глас. Всеки се моли насаме. Всичко, което се прави чрез молитва, се случва поради този един човек.

Това, че съм само един човек – усмихвам се – не е причина да не се моля. Иначе никой не би!

"Не знаеш как да се молиш."

Това често е така. Въпреки това имаме Римляни 8:26. „По същия начин Духът също ни помага в нашата слабост. Защото ние не знаем как да се молим както трябва. Но Самият Дух ходатайства за нас с твърде дълбоки стенания, без думи.

Господ взема слабите ми опити за молитва и ги превръща в нещо силно на Небето. Това, че не знам точно как да се моля, не е извинение. Вярващите изпитват специално удовлетворение, като знаят, че в Римляни 8:26 Духът се застъпва за нас, а в Римляни 8:34 Исус се застъпва за нас. Еха. Колко хубаво е това!

„Греховете ти могат да блокират молитвите ти.“

Точно това казва Исая 59:2. „Вашите беззакония ви отделиха от Бога и вашите грехове скриха лицето Му от вас, така че Той да не чуе...“

Въпреки това знаем и друго: „Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да прости греховете ни и да ни очисти от нашите беззакония“ (1 Йоан 1:9). Така че никой от нас няма извинение да продължи напред с грехове, които ни тежат (Евреи 12:1) и блокират нашите молитви.

Няма причина да не се молим. Имаме всички основания за това.

Исус каза на невярващите садукеи, че са виновни за две грешки, същите две, между другото, които много немолещи се (така наречени) ученици на Исус практикуват: 1) Вие не познавате Писанията, 2) нито знаете силата на Бога (Матей 22:29).

Ако знаехме Словото, щяхме да имаме отговор на тези атаки от врага.

И ако се доверяваме на Господ, щяхме да повярваме на Неговото слово и да продължим да се молим!

Crosswalk

Сподели: