Скъпи читатели, истинско удоволствие е да започнем Седмицата на брака с интервю на двама красиви, искрени и пламенни млади хора, които бяха така любезни първи да откликнат на поканата ни и да разкажат за себе си. Вярваме, че споделеното ще ви накара да се усмихнете и да ги благословите, а защо не и да се молите за тях!
ЕВ: Маги и Наско, моля ви, представете се с 2-3 изречения, както бихте искали да ви познават хората около вас.
Маги и Наско: Ние сме семейство от двама програмисти и две момиченца близнаци. Обичаме да общуваме, да се смеем, да пътуваме. Работата с деца, тинейджъри и младежи е удоволствие за нас.
ЕВ: И двамата сте израснали в семейства на посветени християни, които живеят това, което вярват и проповядват. Как това формира виждането ви за брака, преди изобщо да пристъпите към тази важна крачка?
Маги: Беше истинско удоволствие да израсна в семейството, в което израснах – мама, тате, аз, 2-те ми сестри и куче. Когато беше малка едната ми сестра казваше: „Искам завинаги да съм в кръгчето на мама и тате.“ И наистина такава беше атмосферата, с радост се прибирахме вкъщи. Имаше смях, любов и приемане. Общувахме честно и с лекота. Най-естественото нещо беше всеки да си споделя.
Това беше и очакването ми за брака: лекота и простор. Никой да не е натоварен с очакванията на другия. Домът ни да е място на почивка.
Наско: Примерът на родителите ми най-много е повлиял на идеята ми за семейство. Освен това с брат ми и сестра ми имахме много добри взаимоотношения. Може би, това събуди у мен мечтата от малък и аз да си имам семейство. Когато пораснах и започнах да планирам, и да търся човек, с когото да създам семейство, родителите ми ми даваха много добри съвети и напътствия за брака. Тогава не разбирах много от нещата, но ги приемах. Сега, след почти три години брак, виждам колко прави са били.
ЕВ: Какво искахте да видите у бъдещия съпруг/съпруга преди да кажете „да“ или да зададете най-важния въпрос, който ще определи бъдещето ви?
Маги: За мен беше много важно да се омъжа за човек, който познава и обича Господ и заедно да се приближаваме към Него. Мечтаех със съпруга ми да можем да служим заедно.
Да е забавен. И да свири на китара, защото аз никак не съм музикална, но пък безкрайно обичам музиката.
Голямата изненада е, че това е точно Наско. Разбира се, и много повече.
Наско: Никога не съм имал конкретни изисквания. Като цяло съм търсел сродна душа, човек, с когото да съм себе си. Да копнея да съм с него и заедно да сме по-добре отколкото поотделно.
ЕВ: Евангелските християни са сред хората, които първо обявяват годеж и после се женят. Според вас колко е нужно за младите хора, за да се опознаят преди да се решат на брак?
Маги: Много е важно за младите хора да се опознаят преди да се решат на брак. Тук има една уловка според мен - дългото време не е гаранция за качественото опознаване. Може една двойка да са години наред сгодени или да се опознават, но в крайна сметка изобщо да не се познават. А може и за кратко време да се сдобият с необходимото знание за човека отсреща. За мен най-важното нещо в периода на опознаването е двамата да са изключително честни един към друг. И тази честност ще се отплати в брака, много нереалистични очаквания ще бъдат спестени.
Наско: Ами всеки случай е строго специфичен. Много е важно на каква възраст и къде в живота си са хората в момента. Според мен, не е важно количеството време, прекарано във връзка, а качеството на общуване. Трябва да преживееш различни неща с човека до теб. Хубаво е да си прекарвате времето заедно и да ви е приятно. Но според мен е важно, с човека до теб да видиш какво се случва, когато сте в различни ситуации - когато сте сред приятели, когато работите заедно, служите заедно, дори когато не сте заедно.
ЕВ: Библията ни казва, че в брака „двамата стават едно“. Какво се случва с различните предпочитания, мнения и възгледи, които всеки от двамата е имал преди брака?
Маги: В нашият брак специално с Наско имаме еднакви изисквания и предпочитания за „Важните неща“. За второстепенни и третостепенни теми с лекота се взимат решения спрямо това, за кого от двамата са по-важни. За другия остава да се довери.
Наско: Много е важно да се преценява, кои неща са важни и кои не. Не може човек да се бори за всяко нещо. Има един принцип, да си преценяваш битките. Ако постоянно искаш да става твоето, или ще настроиш другия против себе си, или ще го лишиш от идентичност. Рецептата за хармоничен брак според мен е и двамата да искат най-доброто за другия и за семейството. Когато има различия в тези виждания, е добре да се прецени колко са важни те в действителност и дали си струва, човек да се бори за тях. Също така винаги може да се намери и някакво решение, което да е задоволително и за двамата.
За всяко нещо, човек трябва да си дава сметка, че вече действията му не засягат само него, а и семейството му. Това не означава, че ще правиш отстъпки и ще си нещастен, а че заедно ще градите живота си към по-добро.
ЕВ: Децата са неизказано благословение, но изискват много грижи. Как се справяте с двойното благословение, което ви е подарено? Вие се радвате на близнаци – принцесите Елена и София.
Маги: Справяме се двамата. Хубавото е, че сме двама и двойното благословение, както и двойната грижа, е споделена. Още преди да се родят дечицата ни, с Наско се бяхме разбрали, че ще ги гледаме с радост и ще ги включим активно в нашия живот. Така и се случи. С тях служим, с тях пътуваме, с тях се забавляваме, с тях живеем. И е много хубаво.
Наско: Интересно е как колкото и да е труден някой ден – откъм организация, задължения, недоспиване, болести, винаги когато децата заспят само с усмивка и смях си спомняме за различни моменти от деня с тях. Често вечер гледаме снимки и видеа и преживяваме отново „на спокойствие“ забавните моменти. Винаги когато изляза без децата, ми липсват и си мисля за тях. Вчера бях до супермаркета, и на няколко пъти чух сладки детски гласчета да казват „Тати, тати!“ и веднага се оглеждам приятно дали викат мен.
ЕВ: Има ли разковниче при отглеждането на близнаци? Моля ви, споделете тайната!
Наско: Докато отговаряме на този въпрос, и двете плачат от стаята си, опитвайки се да заспят. Да си с близнаци е много различно, понеже имаш две деца на една възраст. Срещаш се с различни казуси, децата общуват и се възпитват по различен начин. Според мен ключовото е, човек да е много фокусиран върху това как да организира предварително времето си и да планира всяка задача от деня, защото паралено с това върви задължителното – събуждане, хранене, спане, придвижване, занимания с децата. С планиране и дружни усилия всичко се получава. Важното е човек да е с правилна настройка – дори нещата да не се получават както ги планираме, това не трябва да е проблем.
Маги: Аз бих добавила – планиране, правилно приоритизиране и готовност винаги да се променя планът. Нищо не е на всяка цена. Каквото и да се случва - опитваш се да се наслаждаваш и забавляваш. Ако децата не са с настинка или вирус, всичко е наред.
ЕВ: Имате ли мечти, които не сте осъществили?
Маги: Аз бих казала, че и двамат мечтаем за голямо семейство и това предстои с Божия помощ.
Наско: След като срещнах Маги, всичките ми мечти бяха свързани с нея. След като се родиха децата и те се добавиха към картината с мечтите. Без значение дали е в личен, професионален план или служение, всичко е някак свързано – към всяко вървим заедно като семейство.
ЕВ: Кое е най-важното, на което ще научите Софи и Ели?
Маги: Молим се да са добри хора и да познават Бога. Много бих се радвала, ако като пораснат, знаят, че първо Господ, после мама и татко ги обичат независимо от всичко. Също ще се радвам, ако знаят, че удовлетвореността не се постига чрез сравняване.
Наско: Освен всичко това, бих се радвал, ако можем да научим децата да са любопитни и да намират интересното във всяко едно нещо.
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите