Скъпи читатели, запознайте се с младото семейство на Станислава (Съни) и Данаил (Дидо) Асъмови, които радват почитателите си като част от Госпъл формация “Менора” и хвалебния екип на църква “Благовестие". Историята им е затрогваща като приказка и вярваме, че ще ви развълнува.
EВ: Съни и Дидо, и двамата сте от известни евангелски фамилии. Моля ви, разкажете ни как станахте семейство?
Съни: Здравейте, казвам се Станислава Асъмова, на 24 години от град Бургас. По професия съм еколог, но не съм работила по специалността си. Доскоро работих в частна детска градина. Аз съм израснала в християнско семейство и съм благодарна на Богa за моите родители, затова че са успели да ме научат на християнските принципи и ценности.
Като всяка една история и нашата има две страни - моята започна през 2017 година през oктомври, когато стартирахме репетиции с Госпъл Формация ,, Менора‘‘ и моят баща беше поканил Дидо да се включи в групата. Репетициите си вървяха и така дойде концертът ни в град Шумен. До този момент не бях мислила, че може да има нещо помежду ни, тъй като го приемах просто за член от групата, но на този концерт нещо сякаш трепна в мен и започнаха да се пораждат симпатии към него. През 2018 година успяхме да изградим едно здраво приятелство, но за мен тези симпатии вече се бяха превърнали в чувства. Когато усетих, че вече бях преминала на по-горен етап в емоциите си, реших да споделя с моите родители. Човекът, с когото си споделях, беше баща ми. С него ми беше много по-лесно да разговарям, но реших да споделя и на майка ми. Тогава тя ме посъветва да се моля на Бога да отвори сърцето ми за мъжа, с когото ще прекарам живота си и да го затвори за неподходящите. Започнах сериозни молитви относно това. С Дидо градяхме добри приятелски взаимоотношения , но нито аз , нито той имахме смелост да си признаем какво чувстваме. Моите родители, главно майка ми доста се притесняваха, тъй като Дидо е 15 години по-голям от мен, но за мен това въобще не беше проблем. Майка все ме караше да премислям дали съм сигурна в чувствата си, но аз бях твърдо убедена, че Дидо е моят човек. И така аз продължавах да се моля и да чакам някакъв знак от Бога, затова дали наистина Дидо ще е моят мъж. Въпреки че вътрешно бях убедена, че това ще е той, продължавах да чакам. През 2018 година имахме доста концерти из България , но най-интересното беше, че където и да ходехме, винаги след концертите идваха да ни поздравяват и да ни честитят с думите: ,,Честито, разбрахме, че отскоро сте заедно, страхотна двойка сте‘‘. Много такива честитки получавахме. В началото ни беше смешно, защото си мислехме ,че се шегуват с нас, докато един път след концерт в Асеновград , където никой не ни познаваше, дойде една жена при нас и ни каза :
,,Разбрахме , че отскоро сте женени , много се радваме за вас, страхотно семейство сте….‘‘ Това доста ме изнерви, защото си помислих , че някой разнася някакви слухове за нас. Веднага след тези думи отидох при баща ми и го попитах, но никой от групата не беше споменавал нищо. Замислих се и осъзнах ,че това са знаците, за които съм се молила, но тогава в мен се породиха и други мисли : ,,Защо тогава, когато вече имам потвърждение и знак Дидо не предприема действия?‘. Месеците минаваха, но аз бях нетърпелива и винаги, когато прекарвахме време заедно, че чудех, защо той не предприема някакви действия. Дойде месец декември. На нова година заедно с нашите приятели от църква отидохме на почивка. Тогава реших да поставя едно мъничко условие на Бога. Докато се молих една вечер, бях казала на Бога, че нещата не могат да продължат така , и че ако на нова година в полунощ Дидо не ми признае, че ме харесва, аз ще се откажа, въпреки знаците и отговора на молитвата ми , че той ще е моят мъж. Нова година дойде, полунощ мина и нищо. Тогава може би аз бях най–тъжният човек на земята. След почивката реших повече да не общувам с него и си казах , че оставям всичко ръцете на Бога и че му се доверявам да се случи нещо на правилното време. Минаха 5 дни. Дидо минаваше през труден период. Баща му, Марин Асъмов беше онкологично болен и Дидо трябваше да замине в София за операцията му . Колата на Дидо се беше развалила и той ме помоли да го закарам до гарата да си купи билет. По-късно през деня получих съобщение, в което Дидо ме молеше да отида при него в София. Това беше едно от най-трудните решения за мен, но в крайна сметка реших да отида, защото усещах , че може би има нужда от приятелска подкрепа, но вътрешно нямах никакви очаквания за това дали щеше да се случи нещо или не. Ден преди да се върнем в Бургас имахме сериозен разговор, за който и двамата бяхме събрали смелост. Успяхме да си кажем какво чувстваме и нещата се случиха . Същата година през март се сгодихме, през юни сключихме брак, а септември вдигнахме тържество. Разбрах, че трябва да бъда търпелива и да се доверявам напълно на Бога, защото Той има добър план както за мен, така и за всеки един човек .
Дидо: Здравейте и от мен, казвам се Данаил Асъмов и съм на 39 години от град Бургас. По професия съм корабен механик, но сега работя във фирма, занимаваща се с хидравлични системи за самосвали. И аз като Съни съм израснал в християнско семейство. С нейните родители се познаваме от доста години. Много пъти нейният баща ме канеше да се включа в тяхното служение с Госпъл група “Менора”, но аз сякаш не можех да приема това като мое служение. Докато веднъж, излизайки след края на службата в църква “Благовестие”, баща ѝ отново ме видя и каза: ,, Хайде, момче, ангел Господен ли чакаш да слезе и да ти каже , че трябва да служиш?!‘‘. Това ме накара да се замисля и да разбера, че щом мога да помогна и да послужа някъде, е добре да го направя. Приех поканата да пея в групата и оттам започнахме репетиции, за да навляза в песните, които те пееха. Покрай тези репетиции започнахме да се виждаме доста по-често със Съни и неусетно изградихме едно много добро приятелство. Виждахме се и покрай служението ни в хвалението на църква “Благовестие”. Общувахме и с младежите от църквата и така станахме доста близки. Постепенно тези близки взаимоотношения започнаха да прерастват в нещо повече. Един ден трябваше да замина за София за операция на баща ми и трябваше да съм на разположение. Помолих Съни да дойде за известно време в София, защото имах нужда от приятелска подкрепа. Тя прие и гостуваше на свои приятелки, но прекарвахме по-голяма част от времето заедно. Това допринесе за задълбочаване на взаимоотношенията ни. И последния ден преди да тръгнем за Бургас, аз ѝ признах какво чувствам, както и тя. Подкрепата, приятелството и всички други качества, които видях в Съни, ме накараха да се замисля, че искам да прекарвам повече време с нея и защо не да създадем едно добро семейство. Когато намериш човек, който си заслужава, трябва да направиш всичко възможно, за да го спечелиш! Е, аз го направих. Дори и да беше с малко закъснение, защото имах леки притеснения относно разликата в годините помежду ни. Но аз се чувствах поне с десет години по-млад, така че вече нямаше никакви пречки на пътя ни. Преди това бях прекарал доста време в молитва и търсене на водителство от Бога. Не съм чул глас, но знаех в сърцето си и бях уверен, че това е моята жена! Няколко месеца след това ѝ предложих брак на едно много красиво място в планината, точно под един величествен връх и тя разбира се каза „ Да“. Беше време на щастие и еуфория, както и подготовка. Малко след това на 21.06.2019г. сключихме граждански брак, а след това в края на септември имахме страхотна сватба в заведение в Шумен, на брега на едно езеро. Беше прекрасно време и празнуване на бъдещия ни живот, заедно.
ЕВ: Каква е ролята на Библията при формирането на един млад човек? Чувствахте ли сте свободни да избирате, докато растяхте?
Съни: Както споменах по- горе , аз съм израснала в християнско семейство , моите родители винаги са се стремели към това да ни бъдат пример на мен и на моят брат , за това как трябва да живеем като добри християни. Още в ранна детска възраст моят баща ни беше изградил навик като ни събираше в съботите сутринта или в неделите и заедно цялото семейство се молихме и размишлявахме върху Божието слово. По-късно в тийнейджърските си години имаше период, в който не съм била много близо до Исус, но винаги когато се отклонявах от правия път Бог вършеше нещо в живота ми, с което ме караше да се замисля коя съм всъщност и какво правя с живота си. Смея да кажа, че моите родители никога не са ме притискали да вярвам в Христос, баща ми винаги ми е казвал ,че един ден човек ще отговаря сам за себе си пред Бога, и че трябва да внимавам как живея . Тези думи винаги ми се напомняха , когато не съм се чувствала сигурна във взаимоотношенията си с Христос.
При формирането на всеки млад човек е много важно възпитанието, как родителите ще отгледат детето си, така че то да израсне със стремеж да води Христоподобен начин на живот. Библията дава правилни основи за това как да бъде изградена една личност като истински християнин. Когато един човек е възпитаван на база Библията и нейните принципи , дори и да се отдалечи от Бога, семето, което е било посято още в най-ранна детска възраст , то ще даде плод. Много пъти съм слушала истории за деца, които са израснали в християнски семейства и в тийнейджърските си години са се отдалечавали от Господ , но семето, което е било заложено в тях, ги е накарало да се замислят и дали въобще си заслужава живот без Бога, след което са се връщали отново към Него. Затова смятам, че ролята на Библията е много важна.
Дидо: Още от най-ранна детска възраст, бях възпитан да живея като християнин. Ходихме на църква с родителите ни. Там научавах неща за Бога и това породи силна вяра в детското ми сърце. Имах много приятели и обичах да ходя на събиранията ни. Виждах примера на родителите ни. Много често ставайки за училище, виждах баща ми да се моли разпалено, понякога дори и с насълзени очи. Четеше Библията и размишляваше. Насърчаваха ни и ние да го правим, но никога не са ни принуждавали. Аз също исках да си изградя такива навици и се опитвах да се моля и чета, колкото мога по-често. Още като дете получих кръщение в Духа и имах голяма радост. Молихме се с майка ми и брат ми и беше страхотно преживяване. Всичко това ми даваше различен възглед за живота. Различен от този на моите съученици например. Тогава в училище класната ми знаеше, че сме вярващи и на няколко пъти ни изкарваше пред класа за да обясним в какво точно вярваме с още един мой съученик. Това породи голям срам в мен, с който се борих много време. И сякаш скован от него не можех да кажа почти нищо. Чувствах се така, сякаш е неправилно или е нещо лошо да си вярващ. А това е най-хубавото нещо, което човек може да има в живота си на тази земя! Имах тежък период като младеж. Лични разочарования, както и такива в църква. Нормални неща, които се случват на младите хора. Това беше период на охладняване и отдалечаване от Бога. Спрях да ходя и на църква. Допусках грях в живота си, събирах се с лоши компании. Изкарах тежка казарма, направих много глупости. Но дори там в най-тъмното, Божията милост ме намери. Понякога Бог допуска неща в живота ни, за да го познаем лично. Живеех сякаш празен живот. Търсех щастие и удовлетворение в света. Бях заобиколен от много хора, а се чувствах сам. Забавлявах се с приятели, а после се чувствах празен. Имах желание за промяна, но нямах сила. По течението беше по-лесно. Докато един ден разбрах, че не мога да продължа така. Святия Дух ме изобличи за грях и сякаш говореше в мен ясно: Чистота и святост! Разбрах, че към това трябва да се стремя. Чувствах се толкова недостоен и виновен. Обърнах се към хора за помощ, споделих и с родителите си. Покайвах се и плаках пред Бога, изповядвах греха си и пред хората, които ми помагаха, за да получа освобождение. Бог е верен, Той беше с мен дори, когато аз не съм бил с Него. Отне вината и греха ми и вярвам, че тогава получих истинско новорождение. Разбира се, започна и истинска промяна в мен. Ново създание, нов човек. Тези думи оживяха в мен. Промяната, разбира се е дълъг и труден процес, който продължава до края на живота ни. Започнах ревностно да търся Бог, да чета словото и да размишлявам върху него и естествено да го разбирам по-добре. И аз като апостол Тома мога да кажа: Господ мой и Бог мой! Сега разбирам, как наистина всичко съдейства за наше добро! Впоследствие започнах да посещавам и църква “Благовестие”. Започнах и да служа в хвалението няколко години след това. Разбрах, че семето, което родителите ми са посели в мен, е дало плод. Аз съм трето поколение християнин и сега вече разбирам, че ние сме духовното наследство на нашите майки, бащи, баби и дядовци. Дай Боже и ние като семейство да оставим такова духовно наследство! На въпроса: Каква е ролята на библията при формирането на един млад човек?
Отговор: Основополагаща.
ЕВ: И двамата имате дарби в областта на музикалното изкуство? Разкажете ни дали е лесно да си в служение на хваление. Какви са предизвикателствата?
Съни: Да, и двамата сме част от хвалението на Църква “Благовестие”. Но също така сме и в служение заедно с моите родители, всички сме част от Госпъл група “Менора”. Смея да кажа, че при нас и в двата случая сме имали трудни моменти. Не мога да кажа, че е лесно, нито пък супер трудно, защото когато си близо до Исус аз лично вярвам, че през каквато и трудност да сме изправени и колкото и невъзможно да ни изглежда дадена ситуация , Бог винаги има решение за проблема , но все пак се изисква от нас да му имаме пълно доверие и вяра. Аз лично съм имала много опитности с Бог. Много пъти ми се е случвало да съм била зле с гърлото и да не мога да изляза да пея, било то на концерт с “Менора” или в неделя сутрин в хвалението, но в такива моменти когато нямаше какво да направя винаги предавах нещата на Бога и Той никога не ме е предавал. Също така, когато сме имали концерти из страната е нямало път, в който да не е се е случвало нещо, което да се опита да ни събори по-някакъв начин и да спре това да благовестваме. Но и тогава Бог оставаше верен. Мога да кажа, че независимо в какво служение служи човек , винаги има предизвикателства и затова нашият пастор Живко Тончев постоянно напомня да се молим за хората, които са в служение , защото те са много по-често нападани от нашия враг. Затова насърчавам всички, които ще прочетат това: Молете се за вашите пастори, хвалители, и като цяло за хората, които са в служение !
Дидо: Още като деца, баща ни ни записа с брат ми на уроци по китара. Беше доста трудно, пръстите ме боляха много в началото, дори хванаха кори от постоянното натискане на струните. Казвам това, за да подчертая, че както повечето неща в живота, да свириш на инструмент или да пееш, не е никак лесно. Изисква се постоянство, много желание и много отделено време. Но по този начин развиваме онова, което Бог ни е дал и сме добри настойници. Много ми харесваше да свиря на китара и да пея и още като тийнейджър започнах да служа в Петдесятната църква, в която ходихме тогава. Учихме се да хвалим Бога и да се покланяме. Осъзнах, че това може да е нещо много лично и носи наслада на Създателя, когато творението Го хвали. Също така ни помага да познаем Бог по-интимно. Хвалението ни помага да предадем товарите си на Исус, привдига ни, освобождава ни, изцелява ни дори! То е мощно оръжие, също както молитвата, може да събаря крепости в ума, да събаря стени, да се разчупват вериги на грях, да падат окови, носи ни мир и радост.
Сега служим в хвалението на църква “Благовестие” и в госпъл група “Менора”. Предизвикателствата понякога са, че се изисква време за репетиции, а както знаем то е най-ценния ресурс. Трудно е когато си семеен да отделяш повече време. Но нали все пак носим жертва на хвала пред Бог. Понякога в неделите трябва да станем рано, след тежка седмица и да отидем на репетиция. Понякога вечер след работа, също. А много често, тогава човек е уморен, изнервен и просто иска малко тихо време за себе си. По празниците ако имаме участие и с “Менора”, репетициите стават по две. И така уикенда ти е минал неусетно и нямаш много време за почивка. Но когато обичаш, даваш най-доброто от себе си! А ние обичаме Бога и с удоволствие Го хвалим. От изгрева на слънцето чак до залеза името Господне е достойно за хвала! Той пожертва Своя Син, най-малкото, което можем да направим е да жертваме от времето си, за да Го прославим. Изисква се и духовна подготовка, както пасторите търсят Божието лице и водителство, какво да говорят на хората, така трябва да е и с хвалението. Да прекараш време в Неговото присъствие, да искаш насоки и водителство и да бъдеш чувствителен. Това не е толкова лесно, понякога. Когато на работа някой те ядоса или се скараш с някой близък, когато обстоятелствата те притискат и мислиш за толкова много неща. В тези случаи е трудно да оставиш всичко на заден план и да се фокусираш върху Бог. Но вярвам, че точно това трябва да правим. Знаем, че във всяко обстоятелство, трудност и проблем Исус е с нас и ни помага, давайки изходен път. Когато с група “Менора” сме имали концерти някъде, предимно за невярващи и виждам как словото на Бог в песните докосва и променя хората, тогава разбирам, че трудът ни в Господа не е напразен. Дори един човек да бъде докоснат, усилията и трудът ни си заслужават. Много пъти не виждаме как Бог работи, но от нас се изисква да отидем, да занесем, да осветим. Другото е Божия работа.
Ние не сме професионални музиканти, за съжаление. Ние сме аматьори, които искат и обичат да хвалят Господ, опитвайки се да изкарат най-доброто от скромните си възможности. Ние сме просто инструмент в Неговата ръка. Но вярвам, че в нашата немощ, Той се прославя.
Бих завършил с няколко стиха от Йоан 4:23: “Но иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина. Защото такива иска Отец да бъдат поклонниците му.
Няма значение къде и как, нека идваме с искреност пред Бог и да му се покланяме от сърце, душа, ум, с всичко вътре в нас! Не само в неделя, но всеки ден! Не само в добро, но и в трудни обстоятелства, в бурята в тревогите, в слабост, в изпитание, в долината на мрачната сянка, навсякъде и винаги! Амин!
Псалом 150:6: “Всичко що диша нека хвали Господа! Хвалете Господа! Алилуя!”
ЕВ: За какво мечтаете като семейство?
Съни : Това е доста интересен въпрос , може би най- голямата ни мечта засега е да имаме дете , тъй като имаме 2 неуспешни опита и просто сега молитвата ни е Бог да ни благослови с този дар .
Дидо: През последните 3-4 години преминахме през много предизвикателства, изпитания и борби. Но сме благодарни, че Бог не ни е оставил сами и винаги е с нас през каквото и да преминаваме. На този етап от живота ни може би най-много мечтаем да имаме дете. Имахме два неуспешни опита. Преминахме през спонтанен аборт първия път. Много болеше, но Бог ни даде чуден мир и утеха. Вярвам, че някой ден ще видим тези неродени деца в Божията почивка и ще се радваме заедно! Вторият път беше извънматочна бременност, за която дори не знаехме. Тук е моментът и да благодарим на Господ за чудната милост, която показа! Вследствие на тази бременност, съпругата ми имаше над един литър кръв в коремната кухина. Направиха операция и изчистиха всичко, но докторът каза, че Съни е едно ходещо чудо! Не разбираше как не се е получила инфекция, отравяне на кръвта или проблем с вътрешните органи, които са плували много време в кръв от разкъсването на тръбата. Ние обаче знаехме: Божия милост! Споделям тези неща, защото вярвам, че скоро Бог ще ни благослови с попросеното от сърцето ни. Не се притесняваме и знаем, че е верен. Но казвам това за всички, които са минали през такива проблеми и още се борят. Бог е верен, за Него няма нищо невъзможно, Той може да отвори всяка утроба и да благослови всеки генетичен материал! Наистина всичко е възможно за този който вярва и за Този в Когото вярваме!
Мечтаем да живеем в Неговото най-добро за нас, а това е съвършената му воля за нашия живот. Искаме да бъдем употребени за Царството Му, като инструмент за благовестие и спасение на хора.
В личен и професионален план имаме още много цели, мечти и желания, които ако са Му угодни, Той ще благослови и ще ни помогне да постигнем.
Колкото повече време минава разбирам, че Бог иска да му се доверяваме напълно във всяка сфера от живота ни, да мечтаем смело, но да извършим това което зависи от нас. Да търсим, да хлопаме, да действаме и тогава Господ благославя! Така че ви насърчавам, мечтайте смело и действайте! И не забравяйте да благодарите.
ЕВ: Какво трябва да знаят всички млади хора, преди да решат да встъпят в брак?
Дидо: На първо място, бракът е завет между мъжът, жената и Бога. Завет, за който неслучайно казваме: Докато смъртта ни раздели! В бедност и богатство, в болест и здраве! Не, че някой е застрахован от грешки, но влизайки в такива взаимоотношения, трябва да си с разбирането и нагласата, че това е за цял живот. Библията ни говори много по темата, но съм сигурен, че младите хора знаят добре словото. Мъже, любете жените си, както и Христос възлюби църквата! Жени, подчинявайте се на мъжете си, като длъжност пред Господа, защото мъжът е глава на жената, както е Христос на църквата .Понякога виждаме как млади мъже си мислят, че жените са им слугини и трябва да изпълняват всичко, което мъжът каже. Виждаме как жените забравят длъжността си към Господа и си позволяват да подритват своите глави(мъжете си), с неуважение и непокорство. Такова отношение няма да доведе до успешен брак. Ние разбира се, не сме перфектни в отношенията си един към друг, но се стремим да пазим тези и други основни принципи и насоки. Най-важното за един брак е да има любов! Но казвам на всички кандидат - младоженци, че след любовта идват битовизмите! Може да звучи смешно, но е вярно. И все пак мисля, че най-големият проблем за един брак е егоизмът. Трудно е да поставиш нуждите и желанията на партньора си над своите. Не е лесно, когато ти кажат, че ти се ходи на разходка, а не на тенис. Или когато приятел те пита: Ще играем ли днес тенис? Ти отговаряш: Ще питам жена ми дали ми се играе?
Разбира се, това е в кръга на шегата, но когато не си сам, трябва да се съобразяваш и с това, какво иска другият.
Сега да кажа и хубавите неща: Получаваш любов, признателност и подкрепа, безплатно! Както и най-добър приятел до края на живота си на, който можеш винаги да разчиташ! По-добре са двама отколкото един, защото единият ще вдигне другия и ще го стопли! Всеки млад човек обаче трябва да работи върху себе си, да изгражда Христоподобен характер. Не просто да се моли за правилния човек, а той самия да стане такъв за някой, променяйки себе си! Всички знаем за тройното въже, което не се къса лесно. Мъжът, жената, свързани от любов и обичащи на първо място Бог. Когато дойдат трудности, ако това въже не е добре оплетено, нишките започват да се късат и нещата да се разпадат. Ако нишките са добре споени с Божията любов, въжето няма да се скъса.
Насърчавам всички млади да се променят, да се учат на отговорности, да гледат на нашия пример, Христос. Правилният човек е някъде там, работи върху себе си, подготвяй се!
Съни: Бракът е много сериозно решение, което трябва добре да бъде обмислено. Също мога да посъветвам младите хора, които смятат да вземат такова важно решение да не правят компромиси преди брака . Компромиси се правят след брака. Човек трябва да бъде готов да прави компромиси, да се променя, да загърби себе си и егоизма си и да се отдаде изцяло.
ЕВ: Какво научихте за себе си от вашия партньор за годините, в които сте заедно?
Съни: Аз лично научих , че съм била доста по-чувствителна, отколкото си мислих, но също и много борбена, и търпелива.
Дидо: Научих, че има още много неща в мен, които трябва да променям, но и много неща, които съм успял да променя за добро. Научих, че съм забавен, добър и красив! Не, че и преди не си го знаех. Ха-ха-ха! Разбрах, че жена ми, ми има доверие, знае че я обичам, разбрах че може да разчита на мен, че винаги ще съм с нея във всичко до край. Поне това тя ми казва! И това, разбира се, ме радва!
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите