Петък, 29.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Бракът е призвание и служение - интервю с Диана и Венци Боневи

Main Pic
Публикувана: 07.02.2023
Автор: Евангелски вестник
Прочетена: 753
Коментари: 0
Скъпи читатели, 
 
Благодарим на поредното прекрасно семейство, което се включи с интервю за Седмицата на брака. Запознайте се с Венцислав и Диана Боневи. Те са семейство от почти десет години. Имат син Божидар, който е на пет години. Живеят в Стара Загора и учат там. В момента  и двамата продължават своето висше образование, като Венци учи социална педагогика, а съпругата му специална педагогика. От около десет години служат в църквата в град Чирпан като пастирско семейство.
 
ЕВ: Скъпи Боневи, всеки християнски брак е една приказка, а според Андерсен всеки живот, е приказка, написана от Божиите ръце. Как стана така, че вашите приказки се сляха и поехте заедно по пътя?
 
Диана: Когато бях част от младежите в ЕПЦ-1 гр. Стара Загора, често се виждахме с младежи от други църкви. Заедно бяхме на Нова вълна, Карандила, общоградски младежки събирания. Там се запознах с Венци, преди може би 16 години. И тогава още започна нашето приятелство. На една Карандила през 2012 г. му бях сърдита за нещо. Вечерта, в която той излезе да сподели слово пред всички, Светият Дух ми каза да говоря с него, за да си оправим взаимоотношенията.  Имахме достатъчно време да говорим и Бог ми помогна да разбера, че с Венци имаме много общи неща. Когато се прибрах в Стара Загора, мислих за времето прекарано заедно с него.
Една вечер се молих и питах Бог, дали Венци е точния човек за мен. И чух ясно как Светият Дух ми каза, че е той.  Аз усещах, че  той ми липсва и ние започнахме по-често да се чуваме по телефона. Случи се така, че след няколко месеца имаше едно младежко в Бургас и ние решихме там да се срещнем. През цялото време усещах, че нещо ще се случи, но не знаех какво. Знаех, че той е правилният човек, който Господ ми изпраща обаче. Същият ден той ми предложи да се сгодим и аз бях уверена, че това е Божията воля за нас. Въпреки, че аз съм изключително емоционален човек и привързващ се към хората, бях готова да взема сериозно решението за живота си, само ако Бог благоволи в него. Признавам си, че харесвах Венци визуално, но това не беше водещата причина, да го допусна до себе си. Когато получих потвърждение, че той е моят бъдещ съпруг, дълбоко в себе си аз знаех, че дори не е нужно да го впечатлявам с нещо специално, защото усещах, че Бог изгражда привързаност между нас, която не е планувана по човешки. И в този период осъзнах, че до този момент съм правила всичко възможно да впечатля по човешки, хора които не са били за мен. А с Венци, Господ ми даде потвърждение и лекота в нашите взаимоотношения, и бъдещ съвместен живот. Аз се доверих за избора на спътник в живота си и за призива му да служим на Бога. Това беше най-лесното и правилно решение взето в живота ми. Направихме нашата сватба през юли и още същата година през октомври поехме църквата в град Чирпан.
 
 
Венци: Моят спомен е, че много пъти съм ходил в Стара Загора на младежки събирания. Там Диди ми направи впечатление, като много активна в младежката група. Но дълги години ние общувахме само като приятели. Тя за известен период ми беше сърдита, но аз държах на всяка цена да запазя нашето добро приятелство. Когато отидох на лагера на Карандила през 2012 г. видях, че тя е там. След това тя дойде и искаше да поговорим. Мисля си, че имахме един от най-пълноценните разговори, който сме имали до тогава. Докато слушах как тя ми говори, успях да усетя, че с нея имаме много сходни преживявания в своя живот до сега. Господ насочи вниманието ми към това колко много всъщност си приличаме. Няма да забравя последната служба в неделя сутрин, когато имаше хваление. Тогава много ясно чух как Светият Дух ми проговори с думите, че това е жената, която ще издига ръцете ми към Бога. Аз бях наистина изненадан, защото за първи път чух подобни думи. Но тогава аз не ѝ казах за преживяното. Когато се прибрах в Русе, започна да ми липсва времето, прекарано с нея. Спомнях си за разговора, който имахме на Карандила и ми се искаше отново по същия начин да имам време с нея. Затова често ѝ се обаждах и ние говорихме с часове.
 
Никога няма да забравя един наш разговор, в който аз ѝ казах, че Господ ми е говорил, че ме е призовал за пастир на църква. Когато ѝ казах това, тя реагира съвсем спокойно и ми каза, че за нея не е проблем да бъде съпруга на пастир. Тя беше първата жена, с която съм споделял това и не се е уплашила от думите ми. Това ми даде още по-голяма увереност, че тя е жената, която Господ ми е приготвил. Няколко месеца след това се срещнахме по повод едно младежко събиране в Бургас. Аз бях убеден, че това е жената, която Господ ми изпраща за да служа на Него. Бях купил годежен пръстен, с който исках да я изненадам. Там на плажът в Бургас я попитах дали иска да стане моя съпруга. След нейното съгласие, ние започнахме да организираме своята сватба. Оженихме се на 13 юли 2013 г. Когато се преместих да живея в Стара Загора, аз не знаех какво ще работя. Смея да кажа, че тръгнах с вяра, без да знам какво ме очаква. След сватбата ни предложиха да влезем в активно служение. Ние се молихме и Бог ни говори директно, че мястото ни е в Чирпан. През октомври месец ни ръкоположиха в дяконски сан и ние поехме грижата за църквата.
 
 
ЕВ: Какво открихте един у друг, което смятате за незаменимо и ценно за вас самия?
 
Диана: Винаги ми е правило силно впечатление колко сериозно се държи Венци и какви добри библейски познания има. Винаги е бил много добър слушател и ме е подкрепял във всеки мой избор. Той ми е давал стабилност, спокойствие и увереност, каквато не съм получавала от никой друг до сега. Харесвам неговото търпение и толерантност, които аз не притежавам. Аз съм много емоционална и пряма, докато той е моята противоположност. Това е едно от нещата, поради които е лесно да служим на Бога заедно, защото така се допълваме.
 
 
Венци: Това, което открих в Диди и толкова много ме впечатли, е, че тя е открит и директен човек. С нея се чувствам свободен да говоря по най-различни теми. Привлечен бях от нейната искреност в служението ѝ към Бога. Когато тя е до мен, аз съм спокоен и уверен, че винаги ще ме подкрепя, защото ме обича. Ценя в нея нейната вярност и грижовност.
 
ЕВ: В книгата Еклисиаст мъдрият Соломон пише, че „тройното въже не се къса лесно“. Венци е богослов и знае, че авторът визира Бога, като главно действащо лице в един брак. Моля, пояснете дали това е вярно за вашия брак и как именно?
 
Диана: Не обичам когато някои хора се представят за перфектното християнско семейство. И показват изкуствена духовност и стабилност, която не отговаря на действителността. Едно от нещата, на които аз много държа е да изказваме това, което мислим и чувстваме на глас. Никога не си лягам с нещо недоизказано или скрито в себе си. Научих се да разпознавам, когато идват лъжливи мисли в ума ми, които са насочени към брака, служението, работата или образованието ми. Колкото и да ми е било трудно Бог ме научи да уважавам съпруга си и да го ценя, въпреки нашите различни характери и виждания. Когато служим заедно е най-пълноценното ни време и тогава Господ разкрива ясно защо ни е събрал. 
 
 
Венци: Дори и в моментите, в които идват мисли на съмнение, дали поради различни ситуации или битовизми, дори и тогава си напомням, че точно Бог ми говори и то достатъчно ясно за мен, че тя е моята съпруга. Винаги виждам Божията намеса  във взаимоотношенията ни и служението ни пред Него. За мен това е достатъчно силно доказателство, че Той е основната нишка в нашия семеен живот. Няма как да не отбележа, че в основата на нашия брак стои Неговата любов. Аз осъзнавам, че без нея е абсолютно невъзможно за нас да бъдем това семейство, което сме. Ако Господ не беше в центъра на нашия семеен живот и ние не усещахме Неговото присъствие, то най-вероятно отдавна нашият брак нямаше да просъществува. Точно по време на нашето опознаване като личности в рамките на семейството се откриват най-ясно и нашите различни характери. Понеже не съм бил никога от тези, които идеализират своя брак и го представят като съвършен, мога да кажа че за тези десет години сме имали много трудни моменти в своите взаимоотношения. Но винаги Господ ни е изпълвал с такава любов и простителност, които са ни помагали да продължим напред заедно. Заради това и съм напълно уверен, че точно Той е тази централна нишка, която ни свързва в едно цяло с моята съпруга. 
 
ЕВ: Господ ви е благословил с дете, което сигурно отразява и двама ви по различни начини. Как реагирате, ако откриете, че детето ви е с голям потенциал? Какво предприемате?
 
Диана: Нашият син Божидар е на 5 години. Това, което аз виждам в него е че той е много чистосърдечен и искрен. Виждам, че той проявява някаква музикалност. Когато слуша баща си да свири на китарата и вижда, че аз пея на микрофона, взема и той участие. Когато са болни неговите учителки от детската градина, вечер той се моли за тях. Обича много животните и детските библейски истории. 
 
Венци: Аз се радвам като виждам, своя син да иска да пее християнски песни и понякога казва: „Тате днес аз ще проповядвам, а ти ще си почиваш“. Винаги го насърчавам вечер преди лягане да се молим заедно. Откривам в него особен интерес към музика. Той има желание да се научи да свири на пиано и китара. Вярвам, че един ден този потенциал ще бъде развит достатъчно и ще служи на Бога.
 
ЕВ: Като християни всички ние имаме духовни дарби и Господ очаква от нас да сме части от някакво служение. Какво е вашето и как се подкрепяте взаимно в него?
 
Диана: Когато влязохме в служение, ние бяхме млади и не знаехме какво ни предстои. За тези десет години Бог ни научи да се молим заедно, да служим заедно, да воюваме заедно, за да бъдем успешни в служението. Господ ни говори едновременно еднакви неща и на двамата и усещаме Неговото водителство многократно. Последните години Бог насочи нашето внимание към това, как пълноценно да използваме дарбите Му, в нашето служение и да обучаваме други хора. Винаги съм се вълнувала, когато съм чела в Словото, начини чрез които практически да го изпълнявам. И когато слушам Венци от амвона, виждам призива му и размишлявам как да бъда по-пълноценна в служението ни.
 
Аз не обичам показността и себеиздигането, затова никога не се съм стремяла да бъда видяна и слушана.  Но когато Господ ми говори и получавам слово на знание, аз знам отговорността, която ми е дадена и виждам как хората са докоснати, което ме насърчава. Научих се да говоря тогава когато Бог иска от мен това, да подкрепям и насърчавам мъжа си, и да не се опитвам да бъда над него, въпреки че сега е модерно. В църквата където служим, той е пастирът, а аз съм негова съпруга. Затова не се опитвам да вземам функции, които не са ми дадени отгоре. А да бъда тази, която Бог очаква от мен.
 
Венци: Нашето служение е да бъдем пастирско семейство в град Чирпан. Вярвам, че на мен Господ ми е дал помазание да проповядвам Неговото слово. Също така да бъда достатъчно свободен да се грижа за хората, които ми е поверил. Моята съпруга винаги ме подкрепя в молитва. Тя е част от групата за хваление и работи с младите хора в църквата. Господ ни помогна и благослови през тези години на служение в град Чирпан, да основем няколко нови общества в съседни насели места. През това време на активно служение, вярвам че Бог ни научи да Му се доверяваме повече.
 
ЕПЦ-1 в град Чирпан не е голяма като численост, но за сметка на това е съставена от искрени и обичащи Бога хора. Радваме се, че можем да служим на Господ в тази малка църква. Благодарни сме Му за това, че още като млади и неопитни служители, Той направи така, че църквата ни прие с любов. Осъзнаваме, че това е спомогнало много за нашето развитие като служители. И накрая искам да кажа, че никога не сме съжалявали, че сме се посветили на Бога в активно служение. За нас това е най-добрият избор, който сме направили, понеже сме убедени, че да служи човек на Бога, това е единственият смислен отклик на Неговия призив.
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg