Скъпи Габриела и Данаил, благодаря ви, че приехте да се включите с това интервю за Седмицата на брака. Моля ви, считайте се напълно свободни да отговаряте пространно на всички въпроси. Така ще насърчите и вдъхновите млади и стари, които ще четат. Идеята е да ви опознаят по-добре.
Габи и Дани: Здравейте! Ние сме Габриела (30 г.) и Данаил (34 г.) Врачеви. Женени сме от почти 10 г. и Бог ни е благословил с три прекрасни дечица – Давид (8 г.), Ема (5 г.), Тея (8 месеца). Обичаме да служим на Бог и да Го хвалим. Ръководим хвалебната група към църквата ни, а преди няколко години заедно с приятели създадохме и проекта "The Constant", с който искаме да достигнем до всички търсещи сърца, които все още не познават Исус.
ЕВ: Габи и Дани, и двамата сте в публично служение – греете с дарбите си от подиума на църквата ви. Как се стигна дотам, че да стоите един до друг и да светите ЗАЕДНО вече повече от 9 години? Моля ви, разкажете ни вашата история?
Габи: Нашата история е много дълга, понеже има много подробности, които няма как да спестим, когато я разказваме, но това, което мога да споделя накратко е, че след две години молитви и чакане от моя страна Дани направи първата крачка към мен. Първото нещо, което много ме впечатли у Дани, още преди да го разпозная като „човекът, с когото искам да споделя живота си,“ беше една снимка от лагер „Карандила“, на която той беше на колене (едва ли е знаел, че го снимат), но добре си спомням, че когато видях снимката, покопнях един ден моят съпруг да бъде човек, който може да стои на колене пред Бога – именно в това за мен се крие огромната сила на един Божий мъж.
Дани: Винаги съм искал съпругата ми да има същото отношение към служението на Господа, каквото имам и аз. Винаги съм копнял тя да е хвалител независимо дали има музикални дарби или не. С тези неща никога не съм бил готов да направя компромис и Бог надхвърли всичките ми очаквания.
ЕВ: Бракът е посвещение, което изисква жертви. Наложи ли се да оставите нещо/някого, за да е налице истинско отдаване във вашия брак?
Дани: Да, оставих мама и татко. Истинската промяна обаче беше при Габи. Тя смени града, църквата, средата и работата си, за да бъде с мен. Ще ѝ бъда винаги признателен.
Габи: Да, в началото много ми липсваха хората, с които и живеехме, служихме, и работихме заедно, но аз бях готова за новия етап, в който Бог ме въведе, защото беше наистина много чакан и желан от мен.
ЕВ: Какво дават и какво вземат децата в брака? Вие имате три прекрасни деца и будите възхищение с това си решение.
Габи: Страхотен въпрос! Бих казала, че децата са един от основните инструменти, които Бог използва, за да изцеди и до последната капчица егоизма в нас. Доста е болезнено и трудно, но си заслужава, защото живота има смисъл тогава, когато не го живееш за себе си. Децата са огромно благословение, радост и предизвикателство, но преди ние да възпитаваме тях, научихме, че Бог чрез тях възпитава първо нас.
Дани: Някой си е казал: „Преди да се оженя имах 7 теории за възпитание на децата, сега имам 7 деца и нито една теория“. Шегата настрана... децата успяват да ни държат винаги във форма и то не само физическа. Те взеха скуката, тишината и ни донесоха много радост и предизвикателства. Предизвикателства, за които не спираме да си повтаряме, че Божията благодат е винаги достатъчна и че с всичко можем да се справим с Негова помощ. Чрез децата Бог ни даде нещо безценно – да опитаме каква е бащината любов и бащиното сърце, макар в нашата човешка несъвършеност и ограниченост. По този начин можем да познаем Него по-добре.
ЕВ: Трябва ли партньорите да си приличат и да имат общи вкусове и интереси, за да се съберат?
Габи: Когато се оженихме с Дани, той обичаше да казва, че усещането му е като все едно, че най-после си е намерил точната ръкавичка – всеки пръст идеално влиза на мястото си, удобно ти е и можеш лесно да свършиш всичко, което искаш.
Общите вкусове и интереси могат да съберат двама души, но духовното единство е това, което може да им помогне да споделят живота си и да устоят заедно. „Как ще вървят двама заедно, ако не са в съгласие.“ (Амос 3:3)
Това единство става силно, когато Бог е този, който води двамата съпрузи, а те Го следват, стремят се да са Му покорни, когато с чувствителни сърца искат да се променят и да растат заедно.
Дани: Общите вкусове и интереси със сигурност помагат, но това, което истински обединява хората по принцип, са общата кауза и общият враг. Бракът не прави изключение. Винаги съм гледал на брака като на пътуване, а на партньора като на спътник, затова е важно човек да е наясно накъде е тръгнал, да намери партньора си по пътя и да запазят курса като семейство.
ЕВ: Трябва ли съпрузите да питат Бога за всяко решение в живота си? Какво се случва, ако някой от двамата не е съгласен с някое решение?
Габи: Според мен съпрузите е добре да намират начини да достигат до съгласие и единство за всяко едно решение. Има много дребни неща в ежедневието, които могат да доведат до големи конфликти и причини за нарушаване на единството между тях. Ако едно семейство има проблем в тази област е добре да не пренебрегва този въпрос, но да търси съветничество и мъдрост от Бога, преди да се е задълбочил проблема и преди да се е стигнало до разединение.
Дани: Дали „трябва“ – не. Никой не ни задължава, но степента, до която допуснем Бог във всекидневието ни и в решенията ни, било малки или големи, предопределя последствията, произтичащи от тях и качеството на живота като цяло. Не защото ще Го накараме да ни обича повече, а защото осъзнаваме, че превъзходната мъдрост идва от Него. На никое семейство, което е направило Бога водеща част на живота си, не би липсвало любов, радост, мир, плодоносност, мъдрост... Когато има разногласие в брака може би бих казал, че за големите казуси най-добре е да се изложат доводите на двамата и да се изчака до пълно единодушие. Не се ли достигне до такова, по-добре нищо да не се предприема. Все пак позитивите и негативите ще се понесат и от двамата. За ежедневните ситуации обаче е важно да се научим да отстъпваме. Всяка жертва в името на другия подхранва любовта и плодовете ѝ надхвърлят дадената ситуация.
ЕВ: Вие сте надарени в областта на музикалното изкуство и се раздавате, докато хвалите Бога в църквата ви, на лагери, концерти и конференции. Какво ви дава хвалението?
Габи: Хвалението е точно обратното на роптанието. В трудните моменти Бог ни е учил именно на това – да се облечем с „облекло на хваление – вместо унил дух“, тогава страхът е изчезвал, вярата е растяла и близостта ни до Исус също.
Дани: Дава ни възможност ние да даваме на Господа. Някой си е казал, че хвалението е единственото нещо, което можем да дадем на Господа, което Той преди това не ни е дал. Истината обаче е, че Той ни дава постоянно поводи да Го хвалим. Да Го хвалим поради това, което е самият Той, Неговите дела и словото Му. Способността да изразим благоговението и благодарността ни пак е дар от Него. Дори и сред най-големия огън имаме повод да Го хвалим. В брака ни имаше два отчетливи периода, в които съвсем ясно се виждаше, че врагът ни атакуваше. Тогава научихме, че и на нас Бог ни е дал „...облекло на хваление вместо унил дух...“ (Исая 61:3) и ние съзнателно избирахме насред болката и безизходицата да Го прославим. Ето така идваше и победа. Хвалението е оръжие. Хвалението обезсилва врага. Най-вече хвалението радва Божието сърце.
ЕВ: На какво са ви научили вашите родители, което непременно искате да предадете на децата си?
Габи: Това, на което съм учена и възпитавана чрез пример, в моето семейство, е трудолюбието. Много бих искала и нашите деца да обичат да се трудят, но и добре да знаят, че не трябва да уповават на себе си и на способностите си, ами най-вече на Бога, защото всичко е от Него – и силите, и животът, и талантите ни.
Дани: Родителите ми са ме научили, че няма по-превъзходен път от този на вярата, на личната връзка с Господа, както и на това, кой съм аз в Исус. Именно на това искаме да научим децата си – да търсят Господа и да бъдат плодоносни. Бихме искали още да знаят кои са – обичани, приети, достатъчни и променяни от Господа. Това ще им помогне да не търсят одобрението от съучениците си, да подминават неизбежните подмятания в училище и да се стремят да бъдат угодни на Господа.
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите