Скъпи читатели, имаме привилегията да ви запознаем с Павел и Веселина Терзийски от София. Те са семейство с две деца, едното от които се роди малко преди да попълнят отговорите за това интервю. И двамата обичат изкуството и се занимават с музика.
ЕВ: Скъпи Павле и Веси, благодарим ви сърдечно, че приехте да отговорите на нашите въпроси в период, когато всеки момент очаквахте раждането на вашето второ дете. Приемете нашите най-сърдечни благопожелания за малкия Давид! Оценяваме вашата готовност.
И двамата сте музиканти, с дарби в областта на най-универсалното изкуство. Нашите читатели могат да слушат Павел в youtube тук. Музиката ли ви събра? Моля ви, разкажете ни вашата история!
Павел:
Това е доста дълъг период от време, запознахме се около 2008 г., когато все още се намирахме далеч от вярата в Исус Христос. Всеки от нас търсеше дълбочината на духовната си същност и принадлежност на грешните места, въпреки че погледнато от дистанцията на времето всяка опитност е допринесла за нещо положително впоследствие, главно благодарение на Божията милост към нас. Музиката определено изигра ключова роля в изграждането на взаимоотношенията ни, тъй като се срещнахме на музикално събитие с музика, която харесваме.
Веси:
Да, определено благодарение на общата ни любов към музиката пътищата ни се преплетоха. Историята ни е доста дълга като включва периоди преди и след срещата ни с Христос. Имаше и време, след като повярвахме, в което бяхме разделени. Но вярвам, че Господ ни водеше всеки да изгради първо взаимоотношенията си с Него, след което и нашите взаимоотношения да бъдат на нова твърда основа. Впоследстие Бог отново се намеси и ни събра вече като семейство.
ЕВ: Музиката се счита за универсален език, който идва от сърцето. Какво ви дава тя?
Павел: За мен музиката е универсално средство за изразяване на най-дълбоките и съкровени мои мисли и чувства. Всеки човек разполага с различни начини да изрази себе си. За мен най-красноречивият и сигурен начин е чрез пеене и създаване на музикални произведения. Импровизирайки, често се срещам с мои лични черти, които са способни да ме изумят. Музиката за мен е нещо като способ за себеопознаване.
Веси: За мен музиката е незаменим спътник и помощник да преживяваме по-пълноценно живота. Тя ни помага да се свържем със себе си, с другите, а също и с Бога. Като изпълнител музиката е езикът, на който мога да изразявам себе си. Когато музиката е вдъхновена от Бога и е за Бога, това за мен е начинът най-осезаемо да преживея Неговото присъствие, както и да послужа на другите затова.
ЕВ: Според Библията, в брака двамата стават едно, но често пъти хората, които не четат Писанието, ни обвиняват, че бракът обезличава отделната личност. Какво бихте отговорили на подобен коментар?
Павел: Бракът е тема, която изисква опит, както като съпруг и съпруга, така и в повечето случаи като родител. В много случаи хората имат право да твърдят това. Истината е, че бракът може да изяви най-грозните и тъмни черти в човешкия характер. Когато забавленията и честванията приключат, разкриваме себе си изцяло и това може да изненада и нарани брачния ни партньор. Точно затова е от най-голяма важност да общуваме с максимално „свалени карти“ преди да вземем едно от най-важните решения в живота си. Чували сме многократно, че бракът с правилния човек може да прилича на земен рай, а този с погрешния - на земен ад. Естествено, моето разбиране за брака, е че е едно от най-смислените развиващи личността преживявания и предизвикателства. Да създадеш семейство е сред най- изграждащите личността начинания.
Веси: Не мисля, че смисълът на това, че двамата стават една плът е обезличаване, напротив, дори в брака хората са предизвикани да израстват и имат подкрепа и вдъхновение да разгърнат потенциала си. А това, което Библията ни учи за брака, е да държим на единството, да се откажем от егоизма си и да сме готови да правим компромиси заради другия и заради общото, което вече сме.
ЕВ: Защо, според вас, в евангелските църкви в България преобладават хвалебни песни, които са преведени, след като има и авторски песни? Как да се възпита „култура“ в това отношение?
Павел: Предполагам, че удобството на готовата културна идентичност е отчасти причина за тази тенденция. Все пак авторски песни има в много църкви. Някои български песни са станали трайна част от хваленията в страната. Аз съм привърженик на либералния подход по отношение на начина, по който човек се покланя пред своя Създател. Музикално, разбира се, има наложени стилове и звучене в протестантските богослужения. Въпреки това, създаването на качествен музикален репертоар изисква време, таланти, пари, и може би най-важното – среда. Западната култура ни залива, защото има среда, в която да се култивира, развива и променя. Тук вече има хваления, които определено са на по-високо ниво.
Веси: Всъщност има църкви, в които се пеят доста авторски песни. Там, където не се пеят авторски песни, може би е въпрос на традиция или пък притеснение как ще реагират хората на нови песни, или на различно звучене, на нови стилове. За съжаление за хората е трудно промяната на дадена традиция или навик. Това се наблюдава в най-различни области от живота ни. И също и в църковните традиции, се срещат такива, които не отговарят или дори противоречат на Божието Слово. Може би зад това стои страхът от неизвестното, от промяната или от липсата на контрол. В случая с хвалението има и друг аспект и това е, че в христянските общности хората не са събрани по интереси и харесване на определен стил музика, а по вярата си в Бога, и съответно музикалните им предпочитания най-вероятно са доста разнообразни. Затова предполагам се търси по-общодостъпен стил, който би се възприел по-масово.
ЕВ: Децата са изключително благословение за всеки брак. Какво се променя във връзката между двамата партньори, когато се появят децата?
Павел: Децата дават нов и различен поглед на хората към самите себе си. Разбира се, едновременно и към съпруга/съпругата. Когато взема някое от децата си в ръце, усещам, че съм част от нещо, което многократно надвишава мен като личност. Нещо, което се простира във времето, през поколенията. Дори нещо, което напомня вечността. Все пак всички ние сме наследници на първите човеци, макар и да не разполагаме с точното си родословие. По отношение на връзката между нас като двойка, определено настъпиха промени поради всички ангажименти, които започват да заливат ежедневието ни, като родители. Това, което открихме за себе си, е, че е най-важно да намираме време за себе си поотделно и заедно, като двойка. В тези моменти разбираме, че нищо съществено не се е променило във връзката ни и
че всичко е въпрос на добре планирано прекарване на времето.
Веси: Връзката добива още едно ново измерение, като партньори в общата задача и предизвикателство за отглеждането и възпитанието на децата. Затова вярвам, че е много важно целенасочено съпрузите да не забравят да подхранват и поддържат брачната си връзка, която лесно минава на заден план.
ЕВ: Как да променим ориенталската тенденция в брака, според която отглеждането на деца е основно женска работа?
Павел: Промяната става най-добре, когато се огледаме в Словото на Бога. Там четем за добрия Божий служител, достоен да бъде дякон и презвитер. За отговорността му към дома и децата му. Това ясно говори за личната отговорност на всеки мъж към потомството му. Като цяло съвремието ни сблъсква с необходимостта от поделяне на отговорностите между мъжа и жената. Няма как да се справим с натовареното ежедневие, ако не си поделяме възпитанието и отглеждането на децата ни. Също така има и доста психолози, лекари и духовни водачи, които насърчават поделянето на отговорностите между мъжа и жената, за да достигне потомството им до духовна, физическа и психическа зрялост.
Веси: Аз вярвам, а и виждам, че това се променя и има все повече мъже, които осъзнават важността на своята незаменима роля като бащи в грижите и възпитанието на децата. Начинът за промяна е чрез правилната информация и образоване на хората за нуждите на децата и затова, че майката и бащата всъщност имат незаменима и уникална роля в пълноценното изграждане на новия човек.
ЕВ: Какво бихте посъветвали по-младите от вас, които не се решават да се посветят на брака?
Павел: Колкото и да ми се иска да ви насърча да скочите, предпочитам да ви предупредя, че това е нещо, което изисква молитвено посвещение, много размисъл и трезва преценка, защото е портал към вашия „земен рай“ или вашия „земен ад“. Четете Словото. Бъдете смели. Общувайте, излизайте на срещи, бъдете открити.
Веси: Спомням си в началото на нашия брак, в трудните моменти си мислех как ли се справят хората без Божията помощ. Добрата новина е, че когато Бог е между съпруга и съпругата, Той винаги е верен да се намеси, когато Го призовем и да даде изходен път. Затова наистина е най-важно Бог да е поставен на първо място в живота и на двамата съпрузи. Също така вярвам, че е изключително важно преди да сключите брак, да имате уверение от Него, че взимате правилното решение.
Photo credit: Зоя Делевска
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите