Скъпи читатели, имаме привилегията да споделим с вас интервю с една великолепна и възхитителна млада дама, гросмайстор Виктория Радева, на 21 г. от Пловдив. Тя е трикратен шампион на България по шахмат при жените. На последния турнир в Норвегия, Виктория пожъна огромен успех.
ЕВ: Скъпа Виктория, поздравления за поредния успех на международен форум. Ти си изключително успешен състезател. Печелиш много победи, имаш завоювани титли, но какво ти струват лично на теб тези титли?
Виктория Радева: Всяка титла ми е струвала на първо място много усилия, много труд, постоянство и донякъде лишения. Не бих казала, че са огромни, но всеки спорт, както и шахматът, струват всичките тези неща.
ЕВ: Кой те насочи към шаха?
Виктория: Моят баща, още когато бях на 3 години и половина. Всичко започна у дома, в хола, на дивана, на пода с дъската за шах, с една кутия с фигури, които започнах да опознавам. Научавах как се местят. Когато бях малка, шахматът беше просто една игра, част от куклите, от количките. Малко по малко обаче започнах да развивам любов към този спорт.
ЕВ: Кой от големите гросмайстори е оказал най-силно влияние върху твоята игра? От кого се учиш, имаш ли си фаворит?
Виктория: През годините съм имала много фаворити, но в момента не бих казала, че е само един. Всички познаваме Магнус Карлсен. Той е световен шампион. Смята се за най-силният шахматист, живял някога. От неговия стил на игра човек може да се научи и да извлече много. Той има уникален стил. Друг шахматист, от когото съм се учила, е Гари Каспаров. Той има атакуващ стил и още го харесвам. Бих споменала и Александър Гришчук, който също е много интересен играч и като човек е забавен. Човек може да се поучи от всеки играч от световна класа.
ЕВ: Кой е най-силният турнир, на който си участвала?
Виктория: Проведе се миналата година в Ченай, Индия. Става дума за Световната олимпиада по шахмат. Участвахме 5 момичета от България, чисто нов национален отбор, сформиран наскоро. Средната възраст беше около 20 години. Нямахме голям опит, но участвахме с голям хъс и с желание да дадем всичко от себе си. Състезанието беше дълго, изморително. Имаше и дни, в които някои от нас бяхме болни, но в крайна сметка всичко мина гладко. Една олимпиада е голям стрес и напрежение, но и огромно вълнение. Това е най-големият форум в шахматния свят, който се провежда на всеки 2 години. Привилегия е да си част от Националния отбор, чест е да представяш България на подобен форум. Имах много хубави моменти, както на дъската, така и извън нея. Имахме фурор с нашето представяне. Имаше представители на 162 държави при жените, а ние станахме 8-ми в крайното класиране. Създадохме нови запознанства, срещнахме се и със стари познати играчи. Вярваме, че с упорита тренировка, бъдещето е пред нас, ако продължаваме с тези темпове, на следваща олимпиада можем да се класираме в челната тройка.
ЕВ: Как се подготвяш?
Виктория: По различен начин. Занимавам се както с личен треньор, така и сама. Много е важно и човек трябва да знае как сам да се подготвя, да прави разчети. Когато не се занимавам с моя треньор, гледам партии на силни шахматисти. Имам много книги за шах. Разучавам различни комбинации. Те развиват тактическото мислене. Помагат ми.
ЕВ: С колко хода напред мислиш, докато играеш?
Виктория: Зависи от позицията. Има различни позиции. При сложните позиции планирам 5-6 хода. Ако изиграя даден ход, гледам да съм помислила и за следващите. Друг път има 12-13 хода напред.
ЕВ: А човекът отсреща може ли да ги разгадае?
Виктория: Ако е на по-високо ниво, може да го види. Имаме различни нива на сила. Рейтингът е показател, но не винаги е точен. Идва и човешкият фактор – не всички дни са добри. Понякога човек е уморен или болен и това много рефлектира върху това колко хода напред виждаш.
ЕВ: Кой е най-добрият съвет, който си получавала?
Виктория: Най-добрият съвет е свързан с една история, която често ми е била повтаряна. Тя е за момченце, което участва в състезание по бягане и пада 7 пъти. Отива разплакано при баща си и казва: "Съжалявам. Аз те разочаровах. Толкова се подготвяхме, хвърлихме толкова много усилия. Знам, че бях фаворит, но се провалих." Бащата обаче отговорил: "Не мога да бъда по-горд с теб. Ти падна няколко пъти, и винаги след това се изправяше и продължаваше. Винаги трябва да имаш волята да продължиш, въпреки временния неуспех."
ЕВ: За страничния наблюдател, неразбиращ играта на шах, това е много сериозна и скучна игра. Има ли весели истории, свързани с шаха?
Виктория: Има много такива истории. Каквото и да кажем, шахматистите са чешити, големи образи и не всички ги разбират. Хората мислят, че сме задръстени. За мен винаги е било необяснимо, че след една изморителна партия, траеща 4-5 часа (понякога имаме и двойни кръгове), след като са прекарали 8-9 часа в игра, шахматистите отново се събират след вечеря и вместо да почиват, играят шах понякога чак до сутринта. На една дъска могат да играят по няколко човека. Всеки мести някакъв ход, хвърчат фигури. На другия ден всичко започва пак отначало.
ЕВ: С какво свързваш шахмата?
Виктория: Много хора казват, че е свързан с математиката. Но при мен това не е така. Аз не разбирам от математика. Беше един от слабите ми предмети в училище. Аз го виждам повече свързан с музиката. Ако изиграеш един неточен ход, както имаш преимущество, то се губи. Освен че развива логиката, шахматът ме е научил на търпение, постоянство, упоритост. Понякога добра, друг път не, но си заслужава човек да играе шах. Насърчавам всеки да развива това желание, защото играта си заслужава.
ЕВ: Коя е любимата ти игра извън шахмата?
Виктория: Аз съм свикнала с тази игра. Не съм имала време да играя други игри. Като малка обичах да играя „Гама“. Ако и днес някой ме помоли, бих играла. Освен шаха много обичам да рисувам. Вече по-рядко, но когато получа вдъхновение, сядам и започвам.
ЕВ: Как си почиваш?
Виктория: Ако не си почивам с игра на шах, си почивам с приятели, понякога с лаптопа. Пак играя шах, с приятели, рисувам. Книги обичам да чета. Основно гледам да съм сред хора. Понякога обичам да се усамотявам.
ЕВ: За какво мечтаеш?
Виктория: В професионален план, свързан с шаха, мечтая да продължа да се развивам. Целта е покриване на норми, международен майстор и гросмайстор. Това е следващата цел. В личен план бих искала да показвам любов, Божията любов и да бъда светлина сред хората. В наше време това е нужно.
Един ден да имам свое семейство, да имам деца, които да възпитам в добри ценности и това да бъде за благословение за хората около мен.
ЕВ: Кое е най-голямото ти вдъхновение?
Виктория: Моята малка сестра ме е е инструктирала по принцип винаги да отговарям, че това е тя и моето семейство, разбира се. Но на първо място, моето вдъхновение е Бог, защото съм осъзнала, че Той ми е дал тази дарба и аз трябва да я развивам. Когато си мисля за това, осъзнавам, че този потенциал нямаше да го имам без Него и всичко е за Негова слава.
ЕВ: Споменаваш Божието име. Какво означава вярата за теб?
Виктория: Вярата за мен означава много неща. Трудно е да я оприлича само в едно нещо. Но това, което съм разбрала и видяла, е, че в живота човек пада и пак се изправя. Хората идват и си отиват, но Бог винаги е до мен. Дори когато ми се случват неразбираеми неща, аз съм Го питала: Защо нещата стават така? Аз не разбирам. Тогава Той ми казва, че трябва да се науча на повече търпение и на спокойствие.
ЕВ: Какво не знаят хората за Виктория Радева?
Виктория: Обикновено има причина да не спеделям някои неща. Онова, което трябва да знаят, е, че не съм толкова страшна на живо. Когато играем шах, на много от снимките изглеждам сърдита, но в действителност не е така. Това се прави с цел – ти си пред дъската, трябва да спечелиш. Всъщност много се радвам, когато хората идват при мен и ме питат различни неща, на различни теми, особено ако това са деца и имат въпроси за шаха. Това топли сърцето ми, ако хора проявяват интерес или ми задават въпроси.
ЕВ: Ако трябваше да мотивираш някое дете да започне да се занимава с шах, какво би му казала?
Виктория: Бих го посъветвала да не се отказва, защото е много трудно. Имала съм такива моменти. Питала съм се: Защо не се откажа сега? Моите връстници са навън - играят, карат колело. Всичко това си струва! Шахматът дава много, но и взема много. Това е съветът: Да не се отказват, много ще има да губят, но и ще печелят. Една загуба не трябва да ги обезкуражава.
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите