Преди 20 години ми се наложи да отида в Норвегия за няколко седмици да работя в една оранжерия за цветя и да подкрепя финансово семейството си. И докато бях там имах възможност да се срещна с местните църкви и християни. В разговора си с един от пасторите там го попитах дали иска да проповядвам в църквата му относно мисиите и в частност да разкажа за служението ми в Индия. Пасторът много учтиво и по норвежки ми каза: "Не, не желая." И аз повече не повдигнах въпроса.
Един ден след работа в оранжерията отидох на домашна група. Там се бяха събрали около 5-6 християни и между тях имаше и гост от Парагвай – пастор, дошъл да търси от норвежките църкви финансова помощ. Аз се заговорих с него и го разпитах за положението в Парагвай, как са църквите там, имат ли мисионерско видение за Прозореца10/40, какъв е стандартът на живот там. Оказа се, че в Парагвай стандартът на живот беше по-висок отколкото в България, хранителните им продукти бяха по-евтини отколкото в България, а заплатите им по-добри.
В домашната група почнахме да се молим и да хвалим Бога и по едно време чувам в духа си как Бог ми казва да си извадя всичките пари, които имам в портфейла (включително и монетите), и да ги дам на пастора от Парагвай. Аз първоначално се стъписах и изчаках да минат няколко минути, за да чуя пак от Бога да не би нещо да има грешка. Ама грешка нямаше. Бог пак ми каза да си дам всичките пари на пастора. И аз си изпразних портфейла в ръцете му, а той въобще не очакваше, че някой от по-бедна страна от неговата ще го благославя финансово и се разплака. А аз като дадох парите бях възрадван.
Няколко дни по-късно младежкият ръководител на църквата (чийто пастор ми отказа да проповядвам при тях в неделен ден), ме покани да проповядвам на младежите в една от съботите и аз отидох.
Почна хвалението. Халим ние Бога, кланяме Му се и идва времето за дискуса. Някой от младежите пусна песента на Рон Кеноли „Дай и виж какво Бог ще ти даде”, а аз я знам много добре тази песен и нещо ме мушна в ребрата, защото си мислех да подмина дискуса. Да, ама тази песен ми обърка плановете. Поглеждам си в портфейла какво имам, а там само една банкнота от 100 норвежки крони (около 20 лева по тогавашния курс).
Брех, 100 крони, си викам аз, ама това са много пари. С тях ще купя храна за семейството си за цяла седмица. Пък и те норвежците са супер богати и нямат нужда от моите 100 крони. А Бог идва пак към мен и ми казва: „Парите не ги даваш на норвежците, а на Мен”. Този път не чаках втора покана и веднага пуснах парите в дискуса и ги пуснах с радост, осъзнавайки какво ми беше казал Господ.
Мина проповедта ми пред младежите и службата свърши. При мен се приближи младежкият ръководител и ми сложи в ръката пари с думите: ”Решихме с младежите дискуса на теб да го дадем.” Броя ги аз – 610 крони. И между тях и моята банкнота от 100 крони. „Гледай - си викам – как за 1 час Бог ги умножи по 6!”
Минаха няколко дни и аз си работя в оранжерията, когато Бог за трети път ме посети и ме пита: „Ще Ми позволиш ли да те благословя?” Все едно ток мина през мен. И пак ме пита: ”Ще ми позволиш ли да те благословя?” Аз отговарям: „Какво да направя, Господи?” И Той продължи: „ Не искам да работиш по 12 часа на ден. Искам да работиш 10 часа, а 2 часа да ги отделяш за Моето Слово.”
В Норвегия се плаща на час. Повече часове, по-голям надник. Още същия ден послушах Господния глас и работих 10 часа, а 2 заделих, за да чета и изучавам Словото Му. Оттогава и имам навик всеки ден освен това, което имам за четене като глави и книги, да чета и по една глава от Книгата Притчи, според датата. Бог ми говори на 10 април 2003 и аз почнах да изучавам Притчите 10 глава. На следващият ден пак четох 2 часа Библията и Притчи 11 глава. И оттогава до ден днешен продължавам по същия начин.
Няколки дни по-късно същият онзи пастор, който учтиво ми отказа да проповядвам в неговата църква, ме намери и ме покани най-официално да проповядвам в неделен ден. Младежкият ръководител и младежите явно му бяха споменали добри думи за мен. Отивам аз в молитвения дом и пастора ми казва: „Имаш 40 минути за проповед.” И аз стриктно изпълнявам.
Докато говорех за Прозореца 10/40 и за работата ми в Индия, в дъното на залата седеше мъж с жълто яке и плачеше през цялото време. Заковах на 40-та минута и си седнах. Пасторът застана на амвона и попита църквата: „Съгласни ли сте събраните пари днес да ги дадем на Иво?” И цялата църква отговори като един човек: „Съгласни сме.”
Службата свърши. Пасторът дойде при мен и ми даде 2 плика. Единият от събрания дискус, а другият, защото имали обичай да дават хонорар на гостуващи проповедници. И през това време при мен дойде мъжът с жълтото яке. Той се оказа от Пакистан и беше незрящ. И продължаваше да плаче. Прегърна ме, благослови ме и ми даде в ръката плик с пари. Прибирам се в стаята си и почвам да броя норвежки крони. То, много пари, много крони. Броя, броя, броя и се удивявам. Общо сумата беше около 2300 лева. И тогава се сетих как Бог ме попита: ”Ще Ми позволиш ли да те благословя?”
В живота си досега мога да свидетелствам, че Божието Слово е истинно. Апостол Павел каза на коринтяните: „Който сее щедро, щедро и ще пожъне (2 Кор. 9:6).” Този стих често се използва много манипулативно от доста на брой проповедници. Проповедници, които учат слушателите си на алчност, а не на истинска щедрост. Защото пред Бога е важно с какъв мотив даваш. Защо даваш? На кого (Кого) даваш?
Този стих показва един закон, който е духовен и който работи. Той работи и за този, който дава с лош мотив (алчност), и да наистина, който е дал с мотив алчност ще пожъне в този живот повече от това което е сял. Но няма да има съкровище на Небето. А който е сял с чист мотив (щедрост за Божието Царство), той ще пожъне и в този живот изобилие, а във Вечния Живот ще има струпано съкровище.
Този бюлетин се чете от зрели християни. И това свидетелство което споделям с вас е за ваше насърчение. Стойте близо до Божието Слово и нека даването ви бъде угодно на Господа! Без вашето участие хиляди индийци нямаше да са чули за Спасителя и стотици нямаше да са намерили Вечния Живот скрит в Господ Исус!
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите