ЕВ: Ради и Румен, сърдечно ви благодаря, че приехте да отпразнувате Благовещение заедно с нас, като ни разкажете за себе си. В България денят е празник на християнското семейство и младежта. За нас е чест да почерпим от вашия семеен опит. Каква е вашата визитка за онези, които не ви познават?
Румен: За мен е трудно да говоря за себе си, без да споменавам и Ради. Съвместният ни съзнателен живот е по-дълъг от времето, в което не сме живели заедно. И двамата сме запалени приключенци. Любовта към екстремните изживявания ни срещна на 17 години като пещерняци, така че когато ни питат къде се намерихме, отговорът: „В пещерата“ - си е самата истина. След службата ми в казармата връзката ни продължи и така на 21 години, след като потърсихме подкрепата на нашите родители, се оженихме. И двамата бяхме студенти – аз следвах медицина, а Ради изучаваше изчислителна техника. През годините Бог ни благослови с 3 прекрасни деца (Атанас, Ели и Петър), към които се прибавиха зетят Жоро, снахата Маги и общо 5 невероятни внучки. Те са истинска сладост за очите и сърцата ни.
В момента съм семеен лекар. Обичам младите хора и помагам в работата с тийнейджърите в местната ни църква. И двамата със съпругата ми обичаме да пътуваме, да играем тенис, да караме ски, а морето е любима дестинация, особено след като открих удоволствието от шнорхелинга и спеарфишинга.
Ради: След няколко месеца ще отпразнуваме 32-рата си година като семейство. Не знам дали това е много или малко, но наистина се радваме на прекрасни години заедно. В момента живеем в гр. Пловдив. Благодарни сме, че Бог ни подари 3 чудесни деца. По-големите Наско и Ели вече създадоха свои семейства и се наслаждаваме на 5 прекрасни внучки. Техните имена са Ради, Цвети и Теди, и близначките Ели и Софи. А най-малкият ни син Петър в момента завършва образованието си.
ЕВ: В деня на празника Благовещение отново си припомняме съществената роля на семейството. Неотдавна френски учен предложи официално елиминиране на брака. Възможно ли е семейната институция да изчезне трайно от обществото ни?
Румен: Донякъде отговорих на този въпрос. Още на младини разбрахме, че споделеното щастие с любим човек се усилва в геометрична прогресия. Случвало се е, при командировки, да посещаваме наистина красиви места, но липсата на сродната половинка, с която да съпреживееш и споделиш емоциите си, буквално те потиска и изпълва с копнеж и тъга по нея. След 31 години семеен живот – колко неусетно изминаха – не мога да си представя свят без семейства. Благодарен съм на Бога за моето, съжалявам тези, които нямат и ми е мъчно за онези, които не са успели да го запазят.
Ради: Познавайки деца, чиито родители са разделени и болката, която има в сърцата им, бих казала, че не искам да си представям свят без семейство. Както и Румен каза, мисля, че да има с кого да споделиш както радостите, така и трудностите, е прекрасно.
ЕВ: Вие имате три пораснали деца, две от които са вече семейни. Какво ги учехте и съветвахте като най-важно и решаващо при избора им на брачен партньор?
Румен: Всеки човек със здраво семейство има собствена философия за избора на партньор. Не мога да кажа, че съм ги учил, по-скоро заедно сме разсъждавали по темата, споделяйки личния си опит и мнения, както и мисли на други хора за семейството, които са ни впечатлили. Изказвания от рода: „Човек се жени за опаковката, но после се налага да живее със съдържанието“ са истина, но не за всеки е достатъчно. Защо да нямаш хубава опаковка и добро съдържание?! Външният вид не е без значение. Трябва да има привличане и тръпка като видиш човека, с когото искаш да споделиш живота и мечтите си. Учил съм децата ни да работят върху себе си, да се развиват като личности. Ето защо, когато първородният ни син Наско (който от малък е заявявал, че иска рано да се ожени), сподели, че не може да намери сродната си душа, аз бях искрено възмутен, защото виждах много подходящи и прекрасни девойки сред приятелското му обкръжение. Затова с поучителен и авторитетен тон се опитах да го убедя, че колкото по-изградена е дадена личност - с развити различни видове интелигентност в себе си, не само логическа, но най-вече междуличностна и екзистенциална - толкова по-богат е изборът от хора, за да може да създаде здраво и щастливо семейство.
В тази връзка посъветвах Наско да създаде списък с възможно най-важните критерии, на които трябва да отговаря бъдещата му партньорка. Бях убеден, че сам ще открие цяло ято девойки, вместващи се в тях. Той ме послуша и скоро пристигна с листа с критерии, чийто размер, точки и подточки го правеха достоен за проектоконституция на цяла държава. Прегледах го със свито сърце и открито му заявих, че такава личност не съществува. Препоръчах му да се моли Бог да му даде мъдрост, а той на свой ред да намали поне с 80% заявените изисквания. Този път не ме послуша и с характерната за младостта наивност моят първороден започна да се моли за момичето на мечтите си. За моя изненада след 2-3 месеца Бог отговори на молитвите му и синът ни Наско се запозна с бъдещата си съпруга Магдалена. Вече имат две момиченца - близначките Ели и Софи. Много сме благодарни за снаха си и за прекрасните им деца.
Ради: Да създадеш ли свое семейство или не и с кого да споделиш живота си? Мисля, че това е второто по важност решение, което човек взема в живота си. Първото, според мен, е да решиш да следваш Бога. Винаги съм съветвала децата ни да потърсят човек, който има същата ценностна система като тях. Обръщала съм внимание и на въпроса дали могат да общуват свободно с този човек. Бях подтикната да реша, че Румен ще бъде моят съпруг, защото с него имахме изключително сходни светоглед, интереси, дори хобита. Когато той заговореше – аз чувах собствените си мисли. Затова съм съветвала децата си – да проверят дали когато говорят с бъдещия си партньор, наистина се разбират едни други.
ЕВ: Макар и млади, вече сте баба и дядо, поздравления! Какво мислите за ролята на родителите при възпитанието на внуците? Изкушавате ли се да давате твърде много наставления на децата си относно собствените им деца?
Ради: О, със сигурност съм се опитвала да давам съвети – волно или неволно, но това, което вярвам и виждам, е, че родителите вземат най-правилните решения за децата си. Дори в дадени ситуации постъпват много по-зряло от мен. Аз самата се уча от тях - и понякога им го казвам. Старая се да помагам с каквото мога, без да се намесвам (не казвам, че винаги успявам). Дори когато децата ме питат за нещо конкретно, колебаейки се как точно да постъпят в дадена ситуация, убедила съм се, че те могат да вземат най-правилното решение, защото като родители имат пълната картина. Или ако давам все пак някакъв съвет – не очаквам от тях да постъпят според моите виждания.
Румен: Силно съм респектиран от начина, по който са възпитавани внучките ни. Младите се справят много по-добре от нас. Ще ми се да си припиша някакви заслуги за това, но те наистина се справят невероятно. Така че - не. Не ми хрумва дори да дам някакъв съвет.
ЕВ: Моля, споделете някоя забавна случка от живота ви като семейство.
Румен: Сещам се за две. Беше лято. Аз бях сам с двете деца, а Ради беше в болницата за раждане на третото. Живеехме в здравната служба на село Равногор. Излъскал бях къщата и бях постлал изпрания килим. Бях изтощен и легнах да приспивам децата, Ели и Наско, тогава на 3 и на 4 години. Събудих се от щастлив детски смях и тихи писъци на възторг. Отваряйки очи с недоумение съзрях щерка си, понесла еднолитрова мензура, пълна наполовина с вода.
- Ели? - изрекох в почуда накъде ли е понесла тази вода. Детето спря, радостта се изпари, а на лицето ѝ се изписа безпокойство. Изпари се и моята съненост. На вратата се появи и Наско, и той понесъл някакво съдче с вода. Умът ми стана бистър, остър и режещ като бръснач, също както и гласът ми.
- Какво става тук? – запитах аз и скочих от леглото, при което, стъпвайки на килима, от него се вдигнаха пръски вода, както от краката на футболистите, когато тичат по подгизналия от дъжд терен.
- Елиииии! – Това вече беше рев, от който прозорците потрепериха. Наско и Ели хукнаха навън от стаята, при което Ели се подхлъзна, тичайки на балатума и падна в цял ръст, вдигайки ветрило от вода, пльосвайки в образувалата се локва. Оказа се, че след като съм заспал, децата се заиграли и видели паяк върху ютията, при което Наско дал идеята да го удавят. А паякът вместо да се удави, препускал по целия килим. Та така, чашка по чашка...
Втората случка е с малкия ни син, Петър, който по онова време беше на 4-5 г. Съседите ни отидоха на море и оставиха у нас стъклен аквариум с морско свинче, за да се грижим за него, докато се върнат. В хола с Ради се бяхме унесли в сладък разговор, когато единият от нас попита: “Абе, ти виждал ли си скоро Пешко?“
Спогледахме се за секунда многозначително, като в индийски сериал, и хукнахме да го търсим. Видяхме го в коридора. С решителен, сериозен израз на лицето, с мокри тениска и гащи, понесъл чаша, пълна догоре с вода. На пода нямаше голяма локва и се огледахме в търсене на пораженията. Видяхме и аквариума, пълен почти наполовина с вода, а морското свинче, изправено на задни лапички, уплашено да протяга глава над водата. След кратък разпит се разбра, че синът ни като виден природолюбител и знаещ какво е море, решил да осигури полагащия се според него хабитат на МОРСКОТО свинче.
Е, умно ни е детето.
ЕВ: Посветени сте в служение на млади хора, а те ви гледат с уважение и ви ценят. Какво желаете да предадете на идващото поколение, на какво да ги научите и за какви опасности да ги предупредите?
Ради: Напоследък от всички медии, забавна, филмова и музикална индустрия ни залива лайтмотивът: “Слушай сърцето си!“. Това, което искам да посъветвам младите хора, е също така да мислят с главите си, защото ако слушат само сърцето си, биха попаднали в много капани. Да не говорим за това, че създаването на здраво семейство не може да се базира само на „пеперуди в стомаха“ и всички прекрасни чувства, които изпитва един влюбен човек. Трябва да внимават с кого се сприятеляват, защото много скоро ще бъдат повлияни от въпросния човек.
Имаше един прекрасен и праведен юдейски цар на име Йосафат. Той много обичаше Бога, но поиска да се сприятели с царя на Северното царство, който за съжаление беше нечестив човек. Йосафат взе неговата дъщеря за съпруга на своя син. Когато синът на свой ред стана цар - уби всичките си братя. А по-късно тази жена се опита да убие всичките си внуци (само един оцеля, защото успяха да го скрият). Грешката на Йосафат почти унищожи неговото семейство.
Бракът наистина е едно посвещение, а в живота има и трудности, които трябва да се преодоляват заедно. Могат да се кажат много неща, но ще завърша с практичен съвет, който чух преди години от една моя леля. Той много ясно илюстрира един принцип, даден ни от Бога в Библията: „Каквото и да се е случило през деня, вечер се завийте с една завивка – ако сте сърдити един на друг, близостта няма да ви позволи дълго да останете в това състояние“.
ЕВ: Имате ли любим библейски стих, мисъл или книга за семейството, които да препоръчате на нашите читатели?
Румен: Мисля, че един от библейските пасажи, които най-много харесваме, е Еклисиаст 4:9-12:
„По-добре са двама, отколкото един, те имат добра награда за своя труд. И ако паднат, единият ще вдигне другия. Горко пък на самотник като падне, защото няма кой да го повдигне. И ако двама легнат – ще се стоплят; как самотник би могъл да се сгрее? Надвие ли някой единия, ще надделеят двамата насреща му; усуканата тройно връв няма да се скъса лесно."
В него се казва, че има ситуации, в които не само единият, а и двамата падат, но този, който пръв се изправи, ще помогне на другия също да стане на крака.
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите