Не би трябвало да има спор относно важността на молитвата. Заедно с четенето на Божието слово, тя трябва да стои като приоритет номер едно за вярващите хора. Не е възможно за един човек, наричащ себе си “християнин”, да живее като такъв, без да има активен молитвен живот. В противен случай непрестанно заобикалящите ни изкушения и изпитания ще сломят вярата ни и ще ни отклонят от предвидения от Бога план за живота ни. Или ще попаднем в заблуда, като повярваме на една от най-добре измислените лъжи на лукавия, а именно, че ние сме напълно наред такива, каквито сме и не е необходимо да се променяме повече. Каква измама само?!
Молитвата е инструмент, който Бог използва, за да ни преобразява постепенно по Свой образ и да ни прави Христоподобни. И въпреки важността на тази тема, според мен, рядко се обръща достатъчно внимание на този въпрос от амвоните. Наистина ли вече сме си казали всичко относно молитвата? Има ли аспекти, които да подобряваме? Всички ли имаме съвършен молитвен живот? Не знам за вас, но на мен не винаги ми е лесно да се моля и знам, че има немалко области, в които мога да подобря общуването ми с Него. В случай, че и вие сте простосмъртни човеци като мен, бих искал да споделя няколко важни точки относно молитвата.
Разликите в темпераментите на хората оказват значително влияние върху начина им на комуникация. Някои са шумни, екстроветни, обичат дългите разговори по всякакви теми независимо от външната среда или обстановката, в която се намират. Други използват значително по-малко думи, обичат интимната атмосфера и всяка дума е внимателно претеглена и осмислена, два пъти преди да бъде изказана. Не е трудно да стигнем до заключението, че и начинът на молитва за въпросните двете групи от хора няма да бъде идентичен. И това е напълно нормално. В разнообразието има красота и Бог ни е създал различни и все пак олицетворяващи Неговото сърце. Затова вярвам, че ще бъде от неизмеримо голяма полза за всеки от нас, ако дадем отговор на следните въпроси: Кои са онези характеристики в молитвата ни, без които тя просто не би съществувала? Кои са най-важните неща в една молитва? Кои са онези фактори, върху които се основава тя?
Ще споделя с вас няколко характеристики, които за мен са основополагащи за една “добра” молитва, която съдържа в себе си живот. Нека ги разгледаме…
Търсене на Божието присъствие.
Имали ли сте някога усещането, сякаш думите ви стигат до тавана на стаята и после се връщат обратно при вас? Сякаш говорите на стените и въртите едни и същи слова като развален грамофон? На мен това чувство ми е познато… Когато пристъпваме на молитва пред Бога, е от изключителна важност да осъзнаваме пред Кого точно заставаме. Да разбираме, че предстои да се срещнем лично с Онзи, Който винаги е съществувал… Онзи, от Когото произлиза всичко около нас, включително и самите ние. И като знаем, че Той има интерес да чуе това, което говорим, да приемем, че Той идва на разговора заедно с нас. Ние не говорим просто празни думи, а общуваме с Него директно. Каним Го да дойде при нас. Осъзнаваме, че търсим личността Исус Христос, не просто “някой си там горе”. Може да не усетим непременно някакво по-различно чувство, но пристъпваме с доверие към Него, че Той е там и ни слуша.
Съсредоточаване на ума
“А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].” Матей 6:6
Във вътрешната стаичка се влиза като затвориш вратите към всички останали “стаи”. Неведнъж съм сядал на молитва, само за да започна мисловно да разрешавам всичките ми сегашни и отдавна забравени проблеми - от сгъването на прането и миенето на чинии, до по-съществените житейски казуси. И след щателно планиране на задачите за деня, виждам, че е минало всичкото време, предвидено за общуване с Бога. За да избегнем това, всеки от нас трябва съзнателно да постави в контрол своите мисли (1 Петър 1:13) и да ги владее. Да оставим настрана всички проблеми за решаване и да затворим вратата на “вътрешната ни стаичка” за разсейващите фактори. Бог ревнува за нашето неразпокъсано внимание и очаква времето Му с нас да бъде качествено. (“…защото Аз, Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив” - Изход 20:5)
Сърце със Сърце
Един от най-добрите цитати, които съм чувал относно молитвата е: “Бог чува сърцата, не думите ни.”
Ако говорим на езика на “сърцето”, говорим на Божия език. Думите, колкото и прекрасно да звучат, са напълно безполезни, ако не идват от сърцата ни. Преди да застанем на молитва, нека се запитаме: “Какво се случва в сърцето ми днес?” И щом изливаме от собственото си сърце пред Бога, Неговото също иска да ни говори. Как обаче да чуем Божието сърце? Дали трябва да почустваме нещо по-различно или да чуем думи, или видим знак? Или по-скоро да спрем да търсим чувства и с доверие към него да се вслушаме в това нежно водителство на Духа и онези “Аха” моменти, които носят мир в душите ни. Веднъж научим ли се да говорим този деликатен език “на сърцето”, тогава молитвата ни оживява и става истинска.
Без излишни думи
Често пъти съм се хващал, че звуча като развален грамофон - повтарям едни и същи добре звучащи фрази, които съм научавал в слушане на молитви от други хора. Ако човек можеше да ме чуе отстрани, сигурно ще помисли, че молитвата ми е искрена и изпълнена с живот, но тя всъщност се оказва празна. Умът ми блуждае, а сърцето ми не присъства в думите ми.
Научете се да избягвате заучените фрази. Нека всяка дума, която изговаряме пред Бога, бъде добре премислена и напълно подкрепена от това, за което желаем, мислим и копнеем. “А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят че ще бъдат послушани заради многото си говорене. И тъй, не бъдете като тях; защото Отец ви знае от що се нуждаете преди вие да Му искате.” (Матей 6:7-8)
Искрен копнеж по Бога
Бог жадува да бъде търсен. Не ми вярвате? Нека погледнем няколко пасажа:
Първата и най-велика от всички заповеди е да Го обичаме.
“Учителю, коя е голямата заповед в закона? А Той му рече: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум". Това е голямата и първа заповед.” (Матей 22:36-38)
Той желае да бъдем посветени в активно търсене на Неговата личност.
“И ще Ме потърсите, и ще Ме намерите, като Ме потърсите с цялото си сърце.” (Еремия 29:13)
Той копнее за приятелство с нас.
“А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил.” (Йоан 17:3)
Господ иска да ни се открие, но само ако ние сме готови да го потърсим с искрено желание.
“И ще им дам сърце да Ме познават, че Аз съм Господ. И те ще бъдат Мой народ, а Аз ще им бъда Бог, защото ще се обърнат към Мене с цялото си сърце.” (Еремия 24:7)
Спомняте ли си историята с Марта и Мария? Мария избра Бога и Исус каза, че желае именно това. “Мария избра добрата част.” (Лука 10:42) Избра Мен.
Животът ни се променя драматично, когато в него навлезе романтиката. Християнството също се променя драматично, когато открием, че и то е свързано с една велика любов. Бог копнее да сподели с нас живот изпълнен с красота, близост и прикючение. “Наистина те възлюбих с вечна любов.” (Еремия 31:3)
В заключение, независимо какъв начин на молитва изберем - дали се разхождаме навън, или докато шофираме, или пък сме заключени в спалнята - ако тези пет точки присъстват в молитвения ни живот, връзката ни с Него, вярвам, че тя ще бъде истинска. Разнообразието е полезно, щом имаме нужда от него. Когато общуваме с хора, разговорът се променя в зависимост от близостта на връзката ни с тях. По същият начин нашето общуване с Бога не спира с прикючването на определеното ни време за молитва - то продължава през целия ден и във всяко дело. Нека живеем в чистота, нека бъдем истински и креативни в молитвения си живот.
И никога не забравяйте: Бог ви търси. Вие потърсихте ли Него днес?
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите