Книгата Откровение на Йоан е уникално Божие слово, по-различно от всички останали книги в Библията. Откакто Бог чрез Господ Исус Христос я е дал на апостол Йоан в края на 1-ви век, християните от всички следващи векове са я гледали с един по-различен поглед. Тя е била за нас винаги пълна с мистерии - толкова много и различни образи, места и събития, които никой от нас не е виждал физически, на живо.
Какви ли не мнения, дори цели теологични доктрини са били измисляни. Въображението на християните през вековете е било непрестанно предизвиквано от Откровение на Йоан, и за съжаление, много от тези доктрини са водили хората към ереси. Като че ли колкото по-сигурен е някой в дадена доктрина, взета от тази книга, толкова по-сигурно е, че се е отклонил в ерес - поне това виждаме като исторически опит до сега.
Сякаш тази книга ни е дадена, но в същото време остава напълно заключена за нас от Бога (и ако е така, никой не би могъл да я отключи)? Но как би могло да бъде възможно това? Дали наистина има такова противоречие, или просто ние подхождаме към Откровението погрешно?
Ето, сам Исус казва на Йоан, че Той му дава това Откровение, за да покаже на слугите Си онова, което скоро трябва да стане (Откровение 1:1 ) тоест, това, което трябва да стане от един момент (края на 1-ви век) нататък. А ние живеем именно в „това, което трябва да стане“, вече повече от 19 века по същата тази линия на времето! Можем ли да го разпознаем, и да разпознаем себе си в това?
Самата книга Откровение на Йоан има определена структура, в няколко ясно различими части. И първата част след въведението (2-ра и 3-та глава) се състои от седем послания. Те са отправени към седем църкви, реално съществуващи по онова време: църквите в Ефес, Смирна, Пергам, Тиатир, Сардис, Филаделфия и Лаодикия.
Всички тези градове се намират в западната част на днешна Турция. И за нас в България е благословение това, че те се намират само на около 10 часа път с кола - всъщност никоя друга държава освен България, Гърция и Кипър не е толкова близо до тях!
Ние четем за тях в Откровение на Йоан, а за тези в Ефес и Лаодикия - и в Посланията към Ефесяните, Колосяните и Филимон. Но съвсем друго е когато отидем там, на място, и видим техните руини, района и терена, на който се намират.
Ефес (да, там, където са живели същите тези Ефесяни, на които Павел пише и сред които е живял повече от 3 години) днес е един световно-известен археологически комплекс, близо до известния курорт Кушадасъ, пълен с туристи през цялата година.
От древната Смирна е останала само Агората (древния център), насред милионния град Измир.
Пергам (най-северната от църквите) е друг археологически комплекс от древни руини, върху един висок хълм с впечатляващи гледки.
От Тиатир е останало съвсем малко - пак само Агората (но с доста по-малък размер от тази в Смирна), в центъра на днешния град Акхисар.
Руините на Сардис (древната столица на царство Лидия) са разпръснати сред една много интересна местност с геологически форми. Край тях днес съществува само едно село с името Сарт, което започва също да се развива като туристически обект.
Най-малко от всички е останало от Филаделфия - една градина с руини от древна базилика (датираща няколко века след Откровението) насред град Алашехир, както и още няколко, по-древни, днес напълно занемарени останки на близкия хълм.
А Лаодикия също е голям археологически комплекс, туристически обект, отново пълен с много руини. Но Лаодикия не е сам а- тя е един от „Трите града от долината на река Ликус“, заедно с Колоса (където са живели Колосяните) и Йераполис- града с топлите минерални извори, басеина на Клеопатра и фантастичния феномен Памуккале.
В тези седем града са живели християните от Седемте църкви. Невидимото духовно присъствие на тези седем църкви е изглеждало като седем светилника. И в посланията Си към тях ние можем да разпознаем конкретни исторически събития от онези времена, дори и препратки към географията на тези места (като например горещите води на Йераполис, студените води на Колоса и хладките води на Лаодикия, която географски се намира по средата между другите два града).
Но един въпрос би възникнал у всеки, който отиде там и посети тези руини: какво е станало с тези църкви? Къде са днес ефесяните, смирненците, пергамците, тиатирците, сардийците, филаделфийците и лаодикяните? Кога и къде са изчезнали те? Защо днес там има само мъртви камъни, а около тях, там, където има население - само градове и села с джамии?
А дали тези седем послания са били конкретно и само за християните от тези седем града? Днес има различни мнения по въпроса. Някои казват, че седемте църкви са седем периода на църквата през последните времена, и че ние днес живеем в „църквата на Лаодикия“.
Аз не мога да се съглася с това. Тези, които твърдят така, забравят, че днешната, съвременна църква далеч не се състои само от „костюмираните и модерни деноминации на Запада“, живеещи като „лаодикяни“. Част от днешната църква са и нашите гонени и страдащи братя и сестри в съвременните Иран, Северна Корея, Еритрея, Саудитска Арабия и други страни в Северна Африка, Близкия Изток и Азия. А те са милиони, и в никакъв случай не са „богати и нямащи нужда от нищо“ (Откровение 3:17) като лаодикяните.
И така, ние четем за конкретното състояние на тези седем църкви в края на 1-ви век. От посланията на апостол Павел пък разбираме и за състоянията и на други църкви от 1-ви век (само че около 40 години преди Откровението на Йоан). В тези послания разпознаваме и много от проблемите и явленията и сред всички останали църкви, през всичките следващи векове до днес, на всички географски точки по Земята. Така можем да разберем, че посланията към седемте църкви са в същото време и пророчества към Христовата църква в предстоящите (от гледна точка на Йоан) векове, обхващащи всички основни проблеми, с които й е предстояло да се сблъска.
Но да се върнем пак на въпроса: какво се е случило с християните от седемте църкви? Исус предупреждава Ефесяните, че ако не се покаят и не се върнат към първата си любов, Той ще вдигне светилника им (църквата им) от мястото му. И когато отидем днес до руините на Ефес, разбираме, че за съжаление, именно това се е случило. Останали са само руини.
От това можем да си вземем следната поука: ако завладеем с благовестието нова територия за Божието царство, но там се отклоним от Божията любов, или не научим местните както трябва, да обичат Бог както „първата любов на Ефесяните“ (Откровение 2:4), можем да загубим завладяното.
Това е любовта, която задължително включва в себе си копнежа за достигане на народите по целия свят. Но не само да бъдат „прибавяни като бройка“, а да станат Божи народ, който познава своя Бог, заедно с тези, които са ги достигнали.
В посланието Си към църквата до Филаделфия, Исус казва: „Ето, идвам скоро, дръж здраво това, което имаш, за да не ти отнеме никой венеца!“ (Откровение 3:11). Който устои, той ще дочака идващия Исус! От това можем да имаме надежда, че един ден, тези руини отново ще „оживеят“, благовестието отново ще се върне там и тези църкви отново ще се възстановят. Но това ще стане само с ревността на първата любов.
А каква е поуката за нас относно първата любов, конкретно спрямо Турция? Това е земя с твърда почва, която има нужда от разораване и размекване. Земя, която някога е видяла невероятна благодат, но впоследствие през вековете я е загубила, което обаче съвсем не означава, че Бог я е забравил. Но Той би искал да изпълни този район отново, и кои са тези, които биха могли да бъдат Негови инструменти?
Ще го спомена отново: ние, християните от България, имаме благословението да се намираме само на около 10 часа път от Измир и на 15 минути път от границата на България и Турция, до Одрин! По-големите градове дори в съседна Гърция, пак са по-далеч! Това не значи, че всички трябва масово да се втурнем натам и да благовестваме на местните - Бог ще си намери определените хора за тази работа.
Но едно от най-силните средства за разораването на почвата е молитвата. Ние може да не сме от изпратените да благовестват, но можем да отидем там, на място, и да се молим - ден, два, три, колкото Бог ни води. Резултата може да не се види веднага - всъщност той едва ли ще се види във физическия свят, но в духовните, невидими измерения, молитвите пробиват, завладяват, става благоприятна, макар и невидима в началото промяна. Вярвате ли това?
Ако го вярвате, спомнете си думите, които Бог казва на Исус Навиев и на всичките израилтяни: „Всяко място, на което стъпи стъпалото на краката ви, Аз ви го давам!“ (Исус Навиев 1:3). Да, тези думи бяха казани относно физическата територия на Израел, но тази територия има и духовни измерения. Така и Турция, една от библейските земи, също има духовни измерения. И на нас е дадено да бъдем част от Господното войнство и да завладяваме тези нови територии за Божието царство.
Бойко Божидаров,
БММ
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите