начало > Християнски живот > Завоалираните оръжия на лукавия

Завоалираните оръжия на лукавия

Публикувана: 18.07.2023
Автор: Диляна Николова
Прочетена: 833
Коментари: 0

Сподели

Мислим, че основните проблеми, които правят човека нечист, са прелюбодейството, финансовите машинации, зависимостите.

Не. Няма грях, който Бог да не може да прости и очисти. Освен един грях - непризнатият.

Е, вярващият човек знае, че трябва да се изповяда, да се кае. Как да го излъже дяволът, та да си тръгне и да си живее християнинът непокаян, съответно, неопростен? Като му затвори очите за даден грях. Да си мисли човекът, че не e в него или изобщо да не го мисли, да не го осъзнава за грях.

Например, лицемерието. Колко лесно се впускаме в него? Дори с добри мотиви като да не обидим, да не си развалим отношенията, да се впишем, да го направим, защото останалите го правят, за да не изглеждаме недуховни, хейтъри, демоде и още, и още...

Но Исус категорично предупреждава: "ПРЕДИ всичко се пазете от фарисейския квас, който е лицемерие." (Лука 12:1)

Всяка общност си има своите неписани правила и, малко или повече, всеки се съобразява с тях, както в едно семейство има ред, организация, за да вървят нещата. И това е добро. Но къде е границата между реда и законничеството?

Между драговолното съгласяване с реда и принудата, свързана със страха от отхвърляне и водеща от една страна до лицемерие, а от друга - до законничество?

След лицемерието, закачено за него, иде законничеството. А след законничеството - пак лицемерие в дяволски кръг.

Сатана също обича реда. Но не реда по Духа, а по буквата. Той подбужда в хората ревност по стриктно и принципно изпълнение на правилата, без оглед на конкретика, без мъдрост, без милост, без творчество. И така човеците спазвайки закона, препятстват Духа. Като например началника на синагогата, който сам едва ли бе изцелил някого някога, но имаше "свети" претенции за спазването на съботата:"Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях, прочее, дохождайте и целете се, а не в съботен ден." (Лука 13:14).

Абсурдно, но библейски подплатено. Поне привидно... Мнозина виждаха действащата Божия сила в Господ Исус Христос, ползваха се дори от нея, но все пак, от страх да не ги отлъчат от лишената от Божия сила синагога, си стояха там и лицемерно се вписваха чрез мълчанието, ерго, съгласието си.

Бяха тайни фенове на Исус и явни членове на синагогата... Само че, който се съгласява с това че една част от закона трябва да се спазва, е добре да знае, че подведе ли го сатана да спазва която и да е част от закона, но не защото човекът не иска да нарани любимия Бог, а защото такива са правилата или това така се прави в тази църква, а тя е най-правата, то той вече не е под благодат, а под закон и е принуден да спазва целия закон.

А никой не може да спази всички правила, така че освен законник, такъв човек става и лицемер, защото хем е стриктен за някои правила (обикновено човешки трактовки на Божието слово), хем не е в състояние да спази всичко. Не е за чудене, че обикновено е въпрос на време гореспоменатият човек да загуби благодатта си, радостта си и първоначалната свобода, която е имал при новоповярването си. И да се чуди какво му се случва и защо се чувства така.

Лицемерие и законничество - силни и завоалирани оръжия на сатана, специално пазени за църквата, независимо от коя конфесия е. Вечните врагове на Божия дух в сърцата на вярващите. Дори и най-харизматичните.

Човешките постановления или трактовки са своеволни неуспешни опити за служене на Бога, имащи вид на благочестие, но лишени от неговата ефективност, която не се измерва в количество, шум, популярност.

Само водителството на Светия Дух носи мир, благодат, радост, свобода и изобилни, сладки, трайни плодове. "И където е Господният Дух, там е свобода"

(2 Коринтяни 3:17)

Сподели: