Преди време говорихме с един мой познат oт Западна Европа за миналото и стана въпрос за това какви сладки се продаваха в магазините. Спомних си за негърчетата, които се считаха за деликатес и наистина бяха много вкусни. Като му споменах за тях, целият почервеня, смути се и не знаеше как да реагира. Тогава осъзнах, че съм направил грешка, като съм споменал, че „харесвам негърчета“!
Днес живеем във века на политическата коректност. Много се говори за това да сме толерантни едни към други. Но малко хора разбират какво наистина означава толерантност. До преди 20-тина години дефиницията за толерантност беше да си готов да позволиш да съществува мнение или поведение, с които не си съгласен. Както казва Волтер, не съм съгласен с тoва, което казваш, но ще защитавам с живота си правото ти да го казваш.“ Но парадоксът е, че точно тези които издигат знамето на толерантността, често са най-нетолерантни.
Ако някой християнин си позволи да цитира Библията и да напомни за вечните Христови истини, веднага бива сочен с пръст и набеден за нетолерантен, политически некоректен, а напоследък – за фашист и за расист! Защо е така? Защото в днешния постмодерен свят дефиницията за толерантност е променена. Днес да си толерантен означава, че от теб се очаква да одобряваш всеки начин на живот и всеки светоглед. Нямаш право да казваш, че твоите вярвания са универсално истинни и че са валидни за всички хора. Ако се аргументираш с Библията те обвиняват в реч на омразата. Или най-малко, в тесногръдие. Но както посочва Били Греъм, животът е немислим без ясни и „тесногръди“ закони. Водата замръзва при 0 градуса и кипва при 100 градуса. Не замръзва на - 5 и не кипва на 80 или 200 например. В математиката 2 + 2 прави 4, не 3 и ½. В геометрията правата линия е най-късото разстояние между две точки. Компасът винаги сочи на север.
Ако летите със самолет, не бихте искали пилотът да е със либерални възгледи и да смята, че не е проблем да приземи самолета на няколко метра извън пистата. В живота има нужда от абсолюти. Но привържениците на „новата толерантност“ не са съгласни. Тя прокламира, че всички мнения са равни и че истината е относителна. Всяко поведение трябва да се приема като нормално и да се отнасяме към него с уважение. Днес все повече българи също смятат, че толерантността е най-важната ценност. Някои нехристияни обвиняват Бог, че е нетолерантен. Казват, че ние, християните, също сме нетолерантни, когато твърдим, че няма друг път към небето освен Исус.
Какъв е проблемът? Проблемът е, че с думата толерантност се злоупотребява. Трябва ли да сме толерантни към всеки, без значение в какво вярва и какво прави?
Например, да проявяваме ли толерантност към Мартин Стоянов, изнасилил и пребил до смърт 7-годишно момиченце от с. Сотиря. Или към учителя по музика Стоян Владев, изнасилвал цели 3 години дъщеря си?
Нужно ли е управляващите в САЩ да проявяват толерантност към насилието, вандализма и тероризма на културните марксисти от BLM и Антифа? Трябва ли да сме толерантни към такива сатрапи като Хитлер, Сталин или Мао Дзедун? Към садистичните надзиратели в Белене Николай Газдов и Юлияна Ръжгева?
Наистина, ние имаме проблем с човек, който изнасилва или убива деца. Недоумяваме как можем да гледаме спокойно как някой убива, пали и руши обществено и частно имущество. Не можем да сме толерантни към диктатор, убил десетки милиони хора. Не можем да понасяме човек, който убива за удоволствие беззащитни хора. Нито пък Бог може. Добрата новина е, че Бог не толерира злото. Той никога няма да каже, че злото няма значение. Виждаме това в последната книга на Стария завет, Малахия. Малахия е написана около 450 г.пр.Хр. Израилтяните са се върнали от Вавилонски плен, те са в земята си, но са обхванати от духовна апатия, която е довела до цинизъм и неморалност. Дори оскверняваха завета, сключен с Бога, като се развеждаха с жените си и се женеха за езичнички. И миналият път ние говорихме именно за това как да пазим брачния завет, като се женим за вярващи и като съхраняваме и работим върху брака си.
И в края на 2 глава Малахия продължава своето политически некоректно послание с четвъртия диспут с людете. Малахия 2:17 „Дотегнахте на Господа с думите си; но пак казвате: С какво Му дотегнахме? С това, че казвате: Всеки, който върши зло, е добър пред Господа и Той благоволява в тях; иначе, къде е Бог на правосъдието?“
Всъщност, те казваха, „ОК, ние вършим зло, но тогава защо Бог не ни осъжда? Щом Бог не реагира, значи толерира злото. Следователно, тези които вършат зло, са добри! Какъв е отговорът на Бога на всичко това?
Малахия 3:1 „Ето, Аз изпращам вестителя Си, Който ще устрои пътя пред Мен; и Господ, Когото търсите, неочаквано ще дойде в храма Си. Да! Ангелът на завета, Когото вие желаете; ето, иде, казва Господ на Силите.“
Ето първото изпълнение на това пророчество. Храмът бе превърнат в пазар. Всичко бе започнало поради необходимост. Хората се нуждаеха да купуват животните на място и да обменят пари. Но всичко се беше обърнало на схема за правене на пари. Там, където трябваше да бъде святото Божие присъствие, властваше злото и несправедливостта. И Исус беше гневен.
„Господ, Когото търсите, неочаквано ще дойде“. Това пророчество се сбъдна с първото идване на Христос. Откъде знаем това? Храмът е разрушен в 70 г.сл.Хр. и до ден днешен не е възстановен. Исус влезе в храма няколко дни преди своята смърт и Възкресение.
Днес много свещенослужители в най-голямото вероизповедание у нас са се превърнали в търговци, а църквата която представляват – в стопанска организация. Продава се почти всичко – от свещи, икони, светена вода, календарчета и сувенири, до молитва, отслужване на кръщене, венчавка, погребение и панихида.
Ако Исус беше влязал в някой православен храм и бе прогонил търговците, какви според вас щяха да бъдат заглавията в новините? „Исус е нетолерантен!“ “Скандално: Исус безчинства в храма”. Или “Исус бесен в храма.“
Но ако си мислите, че Исус е бил нетолерантен при първото си идване, какво остава за второто?!
Малахия 3:2-3 “но кой може да издържи деня на пришествието Му? И кой ще устои, когато Той се яви? Защото е като огъня на пречиствач и като сапуна на тепавичари. Ще седне като някой, който топи и пречиства сребро, и ще очисти синовете Левиеви и ще ги претопи като злато и сребро...”
И продължава, като казва че ще накаже грешниците и злотворците: Малахия 3:5 „И Аз, като се приближа към вас за съд, бързо ще заявя против магьосниците, против прелюбодейците, против тези, които се кълнат лъжливо, против онези, които угнетяват наемниците в заплатата им, вдовицата и сирачето, и против онези, които онеправдават чужденеца и не се боят от Мене, казва Господ на Силите.“
Ако си мислите, че първият път Исус беше нетолерантен, само вижте какво ще направи втория път.
Затова днес ми се иска да излезем от непосредствения контекст на Малахия и да поговорим за толерантността. Ще видим трябва ли християните да са нетолерантни, след като Исус беше нетолерантен? Накрая ще отговорим на въпроса как Исус иска да живеем. Как би искал да изглежда репортажа в новините за нашия живот.
И така, трябва ли християните да са толерантни? Или, заповядано ли ни е да сме толерантни? Не, на нас като християни ни е заповядано да имаме любов.
В 1 Йоан 4:7 четем: „Любезни, да любим един другиго; защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога.“
Каква е разликата между толерантността и любовта? Толерантност е да понасяш хората, въпреки че не си съгласен с тях. Любов е да достигаш до хората с благата вест и да им служиш. Толерантността е пасивна. Любовта е активна. Толерантността не се грижи за другите и не им помага. Любовта достига до другите, за да им помага. Тя казва: Нека бъда сол и светлина. Ще направя всичко, което мога, защото те обичам. И това може да означава, че няма да толерирам злото, което възнамеряваш да направиш.
Като родители ние правим това, нали? Ние не толерираме всичко, което децата ни правят. Ако го правехме, нямаше да ги обичаме. Когато нашите деца бяха малки често им казвахме, че едно от най-отвратителните неща за нас е да ни лъжат. Затова когато сме разбирали, че някой лъже, сме били по-строги в дисциплинирането, отколкото ако просто си признае, че е извършил нещо нередно.
Толерантност в лицето на злото е самото зло. Мълчаливото съгласието със злото те прави съучастник в престъплението, извършвано от злото.
Ние сме призовани да спазваме по-висок стандарт. Да сме нежни с хората, но твърди с греха. Такъв беше Исус – нежен с хората, но твърд с греха.
Както отбелязва Дороти Сейърс: „В света този грях се нарича толерантност, а в ада – отчаяние. Толерантността не вярва в нищо, не я е грижа за нищо, не се стреми да знае нищо, не се интересува от нищо, не се радва на нищо, не мрази нищо, не намира цел в нищо, не живее за нищо и остава жива, защото няма нищо, за което да умре.“
Защото любов означава да търсиш това, което е добро за хората. „Никой да не търси своята лична полза, но всеки – ползата на другия“ (1 Кор. 10:24). Исус обичаше хората, затова беше нетолерантен към грешното им поведение.
В пасажа, който разглеждаме, свещениците и израелтяните казаха на Малахия, „Всеки, който върши зло, е добър пред Господа и Той благоволява в тях...“ Това казват и много българи днес. Те наричат доброто - зло и злото - добро. Нямат морален ориентир, защото не познават Пътя, Истината и Живота. Толерантни са към злото. Но
Исая казва 5:20: „Горко на онези, които наричат злото добро, а доброто – зло; които заменят тъмнина за светлина, а светлина за тъмнина; които заменят горчиво за сладко, а сладко за горчиво!“
Исус наричаше нещата с истинските им имена. Ако искаме да разберем за какво трябва да сме нетолерантни, можем да се учим от Него. Кои са нещата, срещу които Исус проявяваше нетърпимост?
Исус проявяваше нетърпимост към кражбите. В храма свещениците злоупотребяваха с хората. Те контролираха реда за получаване на разрешителни от търговците и не допускаха да се появят алтернативни места за търговия. Държаха монопола за обмяна на валута. В храма беше неприемливо да се плаща с пари с образа на императора, затова техен човек обменяше римските денарии в шекели. Срещу всичко това свещениците получаваха своя дял. Корупцията процъфтяваше.
Малахия 3:5 „Бог е против онези, които угнетяват наемниците в заплатата им, вдовицата и сирачето, и против онези, които онеправдават чужденеца.“
Също, Исус прояви нетърпимост към тези, които пречеха на поклонението. Поклонението е първата ни отговорност като християни: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.“ А ето втората, подобна на нея, заповед: „Да възлюбиш ближния си като себе си.“
(Марк 12:30,31)
Следва продължение...
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите