начало > Общество > Бележити българи с дълбока вяра в Бога

Бележити българи с дълбока вяра в Бога

Публикувана: 10.09.2023
Автор: Таня Стоянова
Прочетена: 329
Коментари: 0

Сподели

“А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото който дохожда при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тия, които Го търсят.”

Евреи 11:6

Вярата в Бога предполага безусловно упование в Него. Това е позиция, при която човек се отказва да разчита на собствените си усилия, за да постигне спасение, а се доверява единствено на своя Спасител и Господ - Исус Христос.

Вярата в Бога е изконна. Тя датира още от сътворението на човека и е генетично заложена в него от мига на създаването му. Преминава през вековете, през годините и живота, за да стигне до днес, все така свежа и спасителна до всеки един, който е отворил “вратата” на сърцето си.

Ако надникнем в пожълтелите страници на историческото битие на България, ще се убедим, че тя е откърмила стотици и хиляди синове, посветили живота си на Господа. Основана през 681г. чрез смесването на славяни и прабългари– две етнически групи, живеещи в идолопоклонство с езически вярвания, покланящи на своите богове – Перун и Тангра.

Независимо от това, съществуват сведения, че християнството не е било чуждо нито за прабългарите, нито за славянските племена. Нещо повече, според хрониките на Иоан Никитски и патриарх Никифор, още хан Орхан - предшественикът на хан Кубрат е покръстен в Константинопол в края на VI или в началото на VII век. А самият хан Кубрат – бащата на Хан Аспарух още на младини прекарва дълги години в столицата на Византия, където се приобщава към Христовата вяра. Около 30, 000 славяни, живеещи на територията на Византийската империя са били християнизирани от Кападокийския монах Кирил.

Възникването на българската държава се превръща във важно събитие в европейската история. Постепенно тя се разширява, заемайки обширни територии от могъщата Византия. Учението на Исус Христос, провъзгласяващо изкупителната жертва на Спасителя - дошъл в плът на земята, пострадал заради човешките грехове, умрял на кръста, възкръснал на третия ден и се възнесъл при Бог Отец, за да се върне отново на земята като Цар прониква и сред населението на новообразуваната българска държава.

Християнството достига до нашите земи най-вече чрез пътуващи монаси, търговци и чрез византийските военнопленници. При едно от многото си нашествия във Византия, хан Крум взема в плен учения византиец Кинам /християнин/, който живее дълги години в ханското семейство. Към него се привързва внукът му, първородният син на хан Омуртаг – Енравота (наричан още Воин или Боян). Под негово влияние князът приел християнската вяра. При опита да бъде заставен да се откаже от ”чуждия Бог”, той решително заявява: “Аз се гнуся от езическите идоли и почитам Христа, Истинския Бог, и никой не може да ме отлъчи от любовта ми към Христа.”

Преди да бъде посечен, той изрича пророчески думи: “Тази вяра, за която аз сега умирам ще се преумножи на българска земя... Ще дойде време, когато ще се въздигнат храмове на Истинския Бог и святи люде ще проповядват святото слово на Светия Бог...”

Споменът за достойната смърт на обаятелния български княз за дълго време се запазва и спомага християнското учение да печели все повече привърженици сред поданиците на езическа България. Така Боян Енравота става първата жертва на гонението срещу християните в българската държава и първият български мъченик, чийто живот е прекъснат в 833 г, заради дълбоката му вяра в Бога.

Думите, отекнали в сърцата на хиляди българи, наистина се сбъдват. Само 32 години по-късно, княз Борис, внукът на втория му брат – Звиница се покръства в християнската вяра и приема името Михаил. Заедно с него се покръстват много други българи.

Така в 865 г. християнството става официална религия и в България.

Сподели: