Петък, 23.02.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня"Извикай към Мен и ще ти отговоря, и ще ти покажа велики и тайни неща, които не знаеш." Исая 33:3

OnLine
RSS Facebook Twitter

Родителите, децата със специални потребности и църквата

Main Pic
Публикувана: 13.09.2023
Автор: Цветанка и Радостин Марчеви
Прочетена: 949
Коментари: 0
Предишната част можете да си припомните тук.
 
Родителите, децата със специални потребности (СОП) и Църквата
 
Когато говорим за отношението на Църквата към деца със специални образователни потребности (СОП), то не може да бъде отделено от отношението на Църквата и към родителите на тези деца. Родителите и децата със СОП вървят винаги ръка за ръка. И докато родителството на децата в норма търпи своята динамика и промяна, защото в даден момент детето пораства и става самостоятелен възрастен, то при децата със СОП това  в много от случаите  може да не се случи и родителят завинаги да е прикрепен за него до края на живота му.
 
Ние знаем, че родителството по принцип е трудно и има своите предизвикателства, но родителството на децата със СОП е изключително тежко, а това води до една травмираност, която остава през целия им живот. Това също води до трудни взаимоотношения с околните, социална изолация и понякога много проблеми за Църквата, която е посещавана от такива родители и деца.
 
Ние трябва да сме наясно  през какво преминават родителите на децата със СОП, за да може да ги разбираме по-добре.
 
Всеки човек в даден момент си мечтае да стане родител. Очакването на дете е едно изключително състояние, което е съпроводено с редица емоционални преживявания, но най-вече с мечти  за това как ще изглежда това  дете. Бъдещите родители фантазират за външния му вид, уменията, поведението му. Тези фантазии относно бъдещия член на семейството са силно идеализирани, а очакванията и надеждите са големи. И когато в семейството се роди дете с увреждане, това води до разбиване именно на тези мечти и фантазии, което пък срутва почти целия свят на родителите. Разочарованието е голямо, а реакциите са като на тези хора, които са чули тежка диагноза и разбират, че са терминално болни или пък, че техен близък е с подобна тежка диагноза и умира.
 
Раждането на дете с увреждане в дадено семейство се отразява във всички области на живота на семейната двойка. За съжаление тези двойки често се разпадат и в повечето случаи, майката е тази, която остава да се грижи за детето, а бащата абдикира от отговорностите. Наред с вътрешните психо-емоционални преживявания, с които се борят родителите на децата с увреждания, към тях се предявяват и множество очаквания от страна на обществото. В България е особено тежко да имаш дете с увреждане, защото обществото ни все още живее с последствията от стигматизирането на тези деца от комунизма.
 
В миналото, а за съжаление и сега, родителите на деца с увреждания биват съветвани да ги изоставят. През комунизма  децата с увреждания бяха отделяни в  специализирани домове на края на някое затънтено село, далеч от погледа на хората. Специализираните ни  училища все още навяват спомени за място, където отделят лудите, вместо за място, където специалисти работят за развитието на децата. В масовите градини и училища, макар че напоследък наблюдавам подобрение, все още има учители, които не могат да приемат специалните деца. Те ги наричат сопчета, олигофренчета, без въобще да разбират, че това мислене води до дискриминацията им. Родителите на децата в норма, също понякога имат негативно отношение към тях и се притесняват от това, че наличието на подобни деца в групата или класа, може да намали нивото на обучение, а това да доведе до негативно последствие за техните деца.
 
Така психо-социалният товар, който трябва да носи един родител, отглеждащ детето си с нарушение, става двойно по-голям и често води до защитни реакции, породени от вътрешни и външни провокации. За тях ще говоря по-късно в какво се изразяват те. Също така в България проблемът освен социален, се превръща и в икономически за дадено семейство, понеже един от родителите трябва да не работи за да може да обслужва детето си. Често се налага те да стават лични асистенти на децата си и когато това  са самотни родители, то те са принудени да живеят само от заплатата на асистент и инвалидната пенсия на детето. Всичко това води до една изолираност от обществото и бедност. Отглеждането на специално дете е свързано и с много разходи поради понякога медицинските му проблеми,  медикаменти, а и нуждата от допълнителни специалисти, като психолози, логопеди ерготерапевти, рехабилитатори.
 
Затова  взаимоотношенията и работата със семейства на деца  с увреждания е една много сложна и комплексна работа, свързана с много деликатност и съчувствие. Ние трябва да помним, че оцеляването на членовете на тези семейства е свързано с много защити реакции, които на пръв поглед може да ни се струват като  саботиране, липса на грижа, свръхопека, опозиционно поведение и т.н.. Затова взаимоотношенията  ни с тях трябва да са лишени от предразсъдъци, ние трябва да сме наясно че тяхното положение е най-тежко. Важно е да подхождаме към тях като с партньори, а не като хора,  на които им се  оказва помощ с цел поправяне на счупеното.
 
Ще ви кажа малко за психологията на родителите на децата с нарушения за да може горе-долу да се ориентирате през какво преминават те. Имайте предвид, че тяхното душевно състояние е много сложно, а това не е рецепта за напълното им разбиране.
 
Следва продължение...
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg